|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Пианистът напуска живота само на 36-годишна възраст – покорил света, но непризнат в родината си
Днес се навършват 54 години от рождението на брилянтния пианист Алексей Султанов. Съдбата на Султанов ярко пресича историята на клавирното изкуство през 80-те и 90-те години на миналия век, но угасва през 2005 г., когато е само на 36 години.
Алексей е роден в Ташкент, Узбекистан през 1969 г. в семейство на преподаватели по музика. Още на 2-годишна възраст Алексей проявява голям интерес към пианото, като бързо се научава да извлича звуци от него и дори да подбира познати мелодии. На 5-годишна възраст успява да открие грешка в партитурата на концерта на Хиндемит, който баща му репетира за аспирантски изпит. Детето впечатлява професионалните музиканти, показвайки фино вродено разбиране на музиката. От 4-годишна възраст Султанов учи в Републиканското музикално училище при преподавателката Тамара Попович. Сценичният му дебют е на 7-годишна възраст, когато изпълнява с оркестър Концерт № 28 от Моцарт. Няколко години по-късно вече е студент в Московската консерватория.
През 1986 г. 16-годишният Султанов се явява на VIII Международен конкурс „Чайковски“ в Москва. Един час преди жребия капака на рояла пада върху ръката му – лекарят констатира счупване на пръст. Въпреки непоносимата болка, Алексей излиза на сцената. За публиката, която го аплодира нестихващо, той е победителят, но журито не го допуска до финал.
Султанов има уникален маниер на изпълнение – нарушава установените правила и това не се харесва. Дори по време на следването си в Московската консерватория постоянно е критикуван в това отношение. На 19 години се явява на един от най-престижните конкурси за пианисти „Ван Клайбърн“ в САЩ. На първи тур свири „Мефисто валс“ от Лист така вдъхновено, че къса струни на рояла. За разлика от руските съдии, в САЩ експресивният му маниер е оценен високо. Султанов печели голямата награда и славата го спохожда. Според някои сведения през следващите две години изнася около 400 концерта по световните сцени.
През 1995 г. участва в Международния конкурс „Фредерик Шопен“. Публиката аплодира изпълненията му повече от 30 минути. Казват, че това са най-продължителните аплодисменти в историята на съвременното клавирно изкуство. Журито решава да не присъди първа награда, а две втори и Алексей отказва да приеме отличието си.
На 2 април 1996 г. Султанов, както обикновено елегантно облечен, с бяла вратовръзка и фрак, излиза на сцената на зала „Киото“ в Токио и се подготвя да изпълни произведението, свирено безброй пъти на предишни концерти. Изведнъж петият пръст пада върху грешния клавиш. Не всеки слушател, дори професионален музикант би обърнал внимание на една-единствена фалшива нота в морето от звуци. В този момент само Султанов разбира какво всъщност означава тази грешка.
След като завършва изпълнението на „Апасионата“ в гръмотевицата от аплодисменти, която го съпровожда от сцената, той се връща зад кулисите и казва на съпругата си Даче Абела: „Мисля, че получих инсулт. За момент усетих как ръката ми замръзва. Само за миг.“ Султанов се подлага на преглед от лекари и настоява, че е получил инсулт, но никой не взема насериозно опасенията му, предизвикани от една сгрешена нота.
Султанов се завръща в Русия в края на 90-те години, когато през 1998 г. отново подава документи за участие в конкурса „Чайковски“. Това е последният му шанс да получи признание в страната си заради възрастовата граница, която имат големите конкурси.
Още след първи тур публиката награждава Султанов с възторжени овации. Критиката го нарича „откритие“ и предрича златен медал. Появата му става сензация, а изпълнението му е „ураганно“.
Султанов е в списъка на фаворитите на конкурса, но мненията на съдиите са противоположни. Комбинацията от изключително високи оценки с изключително ниски не позволява на Султанов да отиде на финала на конкурса. Пресата нарича подобно решение на съдийската комисия „скандал“. Лев Николаевич Наумов, преподавател в специалния клас по пиано на Московската консерватория, припомня, че Султанов не е изхвърлен от надпреварата случайно. Според него редица членове на журито умишлено понижават оценките му, за да попречат на Султанов да стигне до финала на конкурса. Така Султанов отново заминава за Америка.
Когато през 2000 г. пианистът се завръща в Москва за самостоятелен концерт, изглежда на ръба на изтощението. Братът на Алексей, Сергей Султанов, си спомня за потъмнелите му от недоспиване очи и треперещите му ръце.
През 2001 г. в Щатите, след като завинаги е напуснал Русия, Султанов получава още няколко инсулта. Операциите са безрезултатни и той се парализира. Две години по-късно неочаквано дясната му ръка се раздвижва. Започва отново да свири с нея, а партията на лявата изпълнява съпругата му на виолончело. Двамата концертират благотворително по болници и църкви.
На 30 юли 2005 година сърцето му спира завинаги и прахът му е разпръснат над океана, както е пожелал.
Истински гений, изживял моменти на неувяхваща слава и трагични поражения, Алексей умее да се извисява над болката и да смайва публиката, познава работата си до най-малкия детайл и притежава неизчерпаема енергия, която щедро споделя с целия свят.
Свири ярко, изразително и експресивно, а критиците окачествяват маниера му в крайности: като „демонична сила“ или „божествена искра“.
Покорил Ню Йорк, Осака, Хамбург, Атина, Алексей Султанов изживя кратък, но ярък живот. Записва осем компактдиска и получава световна известност. Непризнат остава само в родината си. Негови изпълнения не се излъчват в медиите и само радио „Русия“ съобщава за кончината му.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
