Милен Начев е роден на 1 октомври 1957 г. в гр. Силистра. Получава магистърската си степен по Симфонично и оперно дирижиране в Консерваторията в Санкт Петербург. От 1994 г. до 2002 г. е артистичен директор и диригент на симфоничния оркестър на Българското национално радио, а негови записи са излъчвани редовно по Би Би Си и Радио Франция. Кариерата го отвежда в Съединените щати, където от 2012 г. до днес работи със Симфоничния оркестър на „Шен Юн“ – световноизвестна компания за сценични изкуства. Там той намира нов дом, ново удовлетворение и дори усещане за съдба.
Въпрос: Г-н Начев, бихте ли ни разказали за първата си среща с музиката?
Милен Начев: Спомням си този момент. Беше, когато баба ми ме заведе на първия ми урок по пиано. Вярвам, че тази първа среща с музиката промени изцяло живота ми – завинаги. Бях само на 5 години и бях силно влюбен в учителката си по пиано. Тя ми вдъхна много увереност. И така, една година по-късно свирех детски албум на Бела Барток и тя ме изпрати на национален конкурс като пианист, който спечелих в моята възрастова група. Същата година беше и първото ми публично представяне като пианист. Разбира се, то беше пред семейството и приятелите, но това си беше истинска публика, а интензивността на представянето ми беше същата.
В: В кой момент разбрахте, че музиката ще бъде Ваша професия?
М.Н.: Няколко години по-късно, на 9-годишна възраст, изпитах невероятно удоволствие да дирижирам Симфония № 4 на Брамс вкъщи – дирижирах една от онези черни винилови плочи. Дирижирах по памет, тъй като никога не бях виждал партитурата, но физическият контакт между музиката и жестовете беше нещо, което ме вдъхновяваше изключително много.
В музикалното училище учих пиано и хорово дирижиране. И имах огромния късмет да имам най-добрите учители по онова време – учители, които не само ме учеха на музика, но и бяха житейски примери за мен като музиканти и хора. Един от тях, проф. Васил Арнаудов, може би един от най-известните хорови диригенти в България, беше основната причина да продължа да уча в Консерваторията в Санкт Петербург, защото направи всичко възможно да ме популяризира и да ме изпрати там.
Там имах шанса да уча при един невероятен човек, проф. Иля Мусин – преподавател, който е обучил Юрий Темирканов, Валерий Гергиев и много, много известни диригенти. Той можеше не само да преподава техниката и да развива естествените усещания за това как да общуваш с оркестъра чрез жестовете си, но и беше способен да преподаде много неща около професията на диригента, да развие цялостна личност и цялостен музикант – теоретично и практически. Всеки ден той ни даваше уроци за начина, по който трябва да общуваме с оркестъра, как трябва да репетираме с оркестъра, как да подобрим оркестъра в рамките на много ограничен период от време и да накараме музикантите да повярват в собствените си възможности. Той беше не само мой учител по дирижиране, но и мой втори баща.
В: С такова образование и десетилетия опит като диригент на различни оркестри, кое според Вас е онова, което прави един диригент отличен?
М.Н.: Цялостният подход. Трябва да си не само изключително добре подготвен музикално и теоретично, но и да си изключително добре подготвен с историята на музиката и да познаваш възможностите на всеки инструмент в оркестъра. Но най-важното е, че трябва да си психолог. Нашата работа не е с инструменти – ние работим с хора, които свирят на инструменти. Когато осъзнаеш този основен момент, цялата нагласа се променя и единственото ти желание е да получиш признателност от хората, които седят пред теб, и да видиш в очите им, че поведението ти на подиума е източник на вдъхновение за тях, което ги кара да искат да дадат най-доброто от себе си на сцената. Това е най-голямото удовлетворение, което един диригент може да получи. И работейки с оркестъра на „Шен Юн“, имам невероятни моменти в това отношение. Виждам вдъхновението. Усещам го във въздуха около нас.
В.: Музикантите от „Шен Юн“ практикуват медитацията на Фалун Дафа и следват духовните учения на практиката в ежедневието си. Как това е свързано с музиката, която създавате и изпълнявате?
М.Н.: Да бъдеш в тази среда на духовно усъвършенстване помага много. Ние буквално живеем заедно, учим заедно, развиваме се заедно, медитираме заедно – и това създава положителна енергия навсякъде около нас. Несъмнено тази положителна енергия ни помага много, когато излизаме на сцената.
В: Зрителите често коментират, че са били изненадани от енергията на музиката…
М.Н.: Има една поговорка: „Музиката започва там, където думите свършват.“ Ако трябва да сравня нашия оркестър „Шен Юн“ с други оркестри, бих казал, че в „Шен Юн“ ние не просто изпълняваме музика, свирим ноти и мелодии. Ние навлизаме дълбоко в смисъла на музиката, дори отвъд емоционалната страна – повечето оркестри стигат до емоционалната страна, но ние отиваме отвъд нея – за да илюстрираме по-дълбокия смисъл. Това е като таен код вътре в музикалния текст, който разкриваме пред публиката. Не е необходимо те да разбират тайния код, но ефектът и резонансът са налице.
И така, в много от коментарите за нашите представления виждате хора от публиката, които казват, че са плакали, но не знаят защо. Или казват, че се чувстват въодушевени, но не знаят защо. Бих казал, че това в най-голяма степен се дължи на идеята, че чрез медитация, личностно развитие и усъвършенстване ние сме способни да общуваме с тях не само чрез повърхността на музиката, но и на по-дълбок слой от вътрешния ѝ смисъл.
В: Вие работите с музиканти от цял свят. Какво ги обединява?
М.Н.: Имаме музиканти от Австралия, Азия, Европа, Америка – и това, разбира се, са топ изпълнители и професионалисти на високо ниво. Наистина е интересно да се работи с хора от страни, които имат огромни музикални традиции като Германия, Италия или Испания, но силата на музиката и духовната среда ни обединяват и ни карат да обединим усилията си.
Музикантите тук определено работят по-добре заедно, отколкото в който и да е друг оркестър, който съм виждал. Основната причина е, че всички осъзнаваме, че има дълбок смисъл в това, което правим.
Всъщност се чувствам изключително горд да съм част от „Шен Юн“. Лично за мен идеите на Фалун Дафа съвпадат с гледната ми точка за живота и с възгледите ми като човек и артист. А в художествено отношение причината да се гордея е, че това, което правим с възраждането на традиционната китайска култура – а това включва и музиката – е нашият отговор на Културната революция през 60-те години на ХХ век в Китай. Тогава не само традиционната китайска култура беше почти напълно унищожена, но и много от моите любими класически западни композитори, поети, романисти, художници бяха унищожени – буквално, творбите им бяха унищожени. Аз наричам това престъпление срещу човечеството. Многовековното художествено наследство на света е унищожено само за няколко кратки години.
В: С вашия произход и образование в класическата западна традиция, как интерпретирате китайските теми в „Шен Юн“?
М.Н.: На първо място, знаем, че музиката е международен език. И второ, това е проблем при интерпретацията на всички видове музика – трябваше да развивам музикалната си интуиция в продължение на много, много години, работейки с различни стилове, с различни произведения от различни композитори от различни страни, живели през различни векове. Всичко това е развило музикалната ми интуиция.
Опитвам се също така да се запозная по-добре с фолклорната страна на китайската музика, да разбера по-добре капацитета и възможностите на китайските инструменти като ерху, пипа, суона и др. А с този универсален език, щом вратата на съзнанието ви е отворена, лесно можете да намерите правилното темпо, правилната артикулация и правилното фразиране. Разбира се, имам приятели и колеги, които работят с мен – провеждаме много дискусии с композитори и хореографи – и така едновременно се уча и се опитвам да им предам знанията си. Това е двупосочен процес.
В: Можете ли да ни дадете пример за това как се случва?
М.Н.: Преди два дни репетирахме пиеса за три сола ерху в съпровод на симфоничен оркестър. По време на процеса, без думи, само наблюдавайки очите на тримата солисти, вече знаех от какво се нуждаят – от какво темпо се нуждаят, от каква подкрепа, как можем заедно да развием фразата – и усещането ми беше, че те също имплицитно разбират. Когато исках да започна фразата от една точка и да я доведа до точката на пристигане, те бяха напълно с мен – без нито една дума помежду ни.
В: Значи това е комуникация, която е далеч отвъд езика?
М.Н.: Абсолютно. Различно ниво на комуникация.
В: Кои са най-удовлетворяващите моменти в този обмен?
М.Н.: Има много моменти, които мога да нарека възнаграждаващи. Един от тях е това, за което току-що говорихме – моментът на пълно, взаимно разбиране между мен и оркестъра. Този духовен обмен и общуване между нас е нещо трансцендентално, отвъд думите. Признателността, която виждам в очите на композиторите след изпълнението на тяхното произведение, е друг удовлетворяващ момент. Но най-вече се чувствам възнаграден и изпитвам благодарност за съдбата, която ми дава възможност да работя с многонационален оркестър и да имам шанса да споделя с тях моята гледна точка.
В.: Какво според Вас е това усещане за съдба?
М.Н.: Мисля, че това е усещането, когато намериш своето място и когато се чувстваш комфортно и оценен. Това е моето усещане – че съм намерил своето място. Дори да погледна назад – разбира се, имах възможност да остана в Европа и да ръководя някой от европейските оркестри, това не беше проблем – но исках да се докажа в съвсем различна ситуация. Когато пристигнах в Съединените щати, не толкова много хора знаеха за мен, за моите записи или за предишния ми опит. Така че трябваше да започна от нулата и трябваше да чакам много години, за да получа тази възможност. И когато осъзнах, че това не е само професионално развитие, а е в дълбока хармония с душата ми и с това, което чувствам за света, си казах: „Уау, намерил си своето място. Сега единственото, което остава, е да вършиш работата си по най-добрия възможен начин“.
В.: Има ли някое конкретно произведение, което очаквате с нетърпение да споделите с публиката по време на предстоящото концертно турне?
М.Н.: За мен всяка една от пиесите в програмата е свързана с различни видове спомени, защото почти всички тези пиеси сме изпълнявали с нашата танцова компания по целия свят. Всяка пиеса е особено близка до сърцето ми – и не само защото дирижирах 119 представления през миналия сезон. Хората ме питат: „Коя е любимата ти музика?“. Каквото и да дирижирам в момента, то е любимата ми музика. Музиката, която ще дирижирам през следващата година, ще бъде любимата ми музика тогава. Така че това е много специална връзка.
В.: Когато хората дойдат да видят симфоничния оркестър на „Шен Юн“, какво според Вас ще ги впечатли най-много в музиката?
М.Н.: Честно казано, вярвам, че те ще бъдат изненадани от звука, който се носи от сцената. Звукът ще бъде изключително уникален заради комбинацията от западни и източни инструменти. Работим толкова усилено, за да постигнем възможно най-добрата комбинация, това е наистина много трудна работа, която вършим, но желанието ни е да бъдем известни именно с това съчетание. Също така работим много върху баланса на различните групи инструменти. Винаги искаме да направим мелодията изключително прозрачна. В същото време искаме всеки един детайл вътре в партитурата да бъде толкова ясен и артикулиран, че да поднесем различен спектър от цветове зад мелодията. Така че работим в много измерения. Ако погледнете диригентската партитура, не само по вертикала – като хармония, баланс, оркестрация – но и по хоризонтала, ние използваме всеки един начин да направим музиката по-впечатляваща, да създадем наистина сериозно въздействие за нашата публика. Искаме да доставим на публиката не само емоционална наслада, но и преживяването да открие един напълно различен свят зад музиката.
Интервюто е изначално публикувано на сайта на „Шен Юн Сценични Изкуства“.
Танците на сценичното представление „Шен Юн“ и класическата музика на симфоничния оркестър „Шен Юн“ вече са онлайн в стрийминг платформата Шен Юн Криейшънс. Възползвайте се от тази възможност да се докоснете до магията на класическата китайска култура и да я поканите в дома си.
