Българска история и култура

Доц. д-р Красимир Куцупаров

Доц. д-р Красимир Куцупаров: „Без култура, без език и без просвета един народ няма бъдеще“

Светъл, патриотичен и свиден за всеки българин е 24 май! Той блести в празничния ни календар с мощта на знанието, което побеждава незнанието, на светлината, която побеждава мрака, и на доброто, което побеждава злото. България възхвалява и обезсмъртява делото на Светите братя Кирил и Методий по най-възвишения и нетленен начин – с празник.  В Деня на Св. св. Кирил и Методий наред с азбуката, книгата, самите тях и делото им, продължаващо делото на древните българи, честваме техния пример, който винаги ще ни поставя пред избора дали да го следваме. Сред избралите да го следват са възрожденските ни герои Левски и Ботев, считали себе си за негови ...

От архива на Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ - БАН

Произходът и същността на маскарадните игри – разговор с д-р Милена Любенова от БАН

Неотдавна изпратихме сурвакарите, а пределите ни вече се огласят от звънците, хлопките и чановете на кукерите. Двата вида маскарадни игри, широко разпространени по българските земи, са разположени в преходните периоди: от старата към новата година и по време на възраждането на природата в началото на пролетта. Макар идеята им да е обща – благославяне за плодородие – при тях се наблюдават регионални специфики и различия. Произходът на маскарадните игри и същността на обредността им от край време занимават учените ни. За документирането на кукерската и сурвакарската обредност е направено повече, отколкото за който и да било друг календарен обред и въпреки това изглежда, че не всичко е казано. За да изясним въпросите, свързани ...

(Снимка Наталия Малчева, чрез travelbulgarianews.bg)

Баба Марта – история и митология, разговор с д-р Илия Вълев

Обредната система на всеки народ – календарна или семейна – е съществена съставка от неговата култура. Тя запазва в най-висока степен етническото му самосъзнание и способства за неговото самосъхранение и развитие… Тя е призвана да поддържа колективната памет,  усета за минало и родова принадлежност. Чрез нея се осъществява връзката между поколенията,  предават се традиционните културни ценности. Р. Иванова и Т. Живков, Българските обреди Всеки българин посреща с радост Баба Марта или Първи март и в знак на тази радост носим мартеници – символа на празника. С това ще засмеем Баба Марта, ще ни огрее слънце, ще бъдем здрави и от уроки запазени. За българската народна вяра, ...

1 blaga dimitrova 8085664194628310476 original

102 години от рождението на Блага Димитрова

Днес се навършват 102 години от раждането на обичаната от мнозина българска писателка и поетеса Блага Димитрова. Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Блага Димитрова започва да пише още като ученичка в Класическата гимназия в София. Литературните ѝ интереси я подтикват ...

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт.  Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят. България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване. Затова ...

Изложба „Истории от глаголически времена“, Градина "Кристал", 23 май 2023 г., гр. София (снимка: Александра Ботева, Епок Таймс България)

Изложба „Истории от глаголически времена“ – част от столичните събития по повод 24 май

Впечатляваща експозиция във връзка с 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от Св. Константин-Кирил Философ може да се види до края на месец май в Галерия на открито на Столичната община в градина "Кристал".   Открита и по повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, изложбата „Истории от глаголически времена“ (15 – 29 май, 2023) е подготвена от екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките (БАН). Целта на изложбата е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ през ...

Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

Преди 140 години на днешния ден в Княжество България е приет Закон за общините и градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и е публикуван в брой 117 на Държавен вестник. Законът за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници. Първата община се открива в Шумен много преди това, със султански декрет, през 1831 г.. Състои се от 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на „оникилиите”, която издава първата закононаредба в България. Съветът на „оникилиите” може да се оприличи на местно българско правителство. Издават се наредби, ...

Прочутото панагюрско съкровище в главна зала на РАМ - Пловдив, на  заден фон братя Дейкови, откривателите на съкровището (снимки: Делчо Кунчев)

Панагюрското златно съкровище – уникален поглед в миналото

Днес почти всеки е виждал изображение или е гледал филм за Панагюрското златно съкровище... То се състои се от девет съда с тегло над 6 килограма чисто злато, датирани към края на IV началото на III в.пр.Хр.. Богатата украса и прецизната изработка с висока художествена стойност разкриват връзката на тракийската и персийско-елинистичната цивилизации, по-конкретно използването на специални съдове за религиозни приношения към обичаите. Ритон - протоме на козел, сцена с четири древногръцки божества и изписани с пунктир до главите техните имена - Хера, Артемида, Аполон и Нике, Регионален Археологически Музей - Пловдив Хипотезите за мястото на изработката и предназначението на комплекта не са малко. Те може ...

Стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в София. Сградата е построена в началото на 15-ти век като джамия. Идеята джамията да се преустрои в църква, както и за името ѝ, е на Петко Каравелов, чиято къща в съседство, на улица "Шести септември" днес е паметник на културата (снимка: Лилия Костова / "Епок Таймс")

Голяма Богородица – размисли за православния празник

В България на 15 август е Голяма Богородица. Християнският свят празнува Успението на Дева Мария, Божията майка... Чистота, смирение и благочестие. Това са принципите, които показват въплъщението на светостта Божия, която е достойна да отгледа и възпита Сина небесен тук на земята. Скромността и благостта в предаването на съвършената мъдрост съпътстват житието на божието семейство - Йосиф, Мария и Исус. Пример за вярата и отдадеността към Бога, напомняне за усърдието, което е длъжна всяка майка да влага в грижите за децата и семейство... Да учи децата на четмо и писмо, да развиват добродетелта... Същевременно да бъде добра в  ръкоделие и домашна работа. Двойна е силата на ...

Иван Станчов (снимка от архива на Карин Дом, Варна)

Историята на Иван Станчов – потомствен дипломат, филантроп и градинар

На 19 юли отбелязваме деня на българската дипломатическа служба. На тази дата през 1879 година са назначени първите български дипломатически представители в чужбина: Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. През 2003 година с постановление на Министерски съвет е създаден Български дипломатически институт, който днес носи името на Посланик Иван Станчов. Иван Станчов си отиде от този свят на 24 ноември 2021 г., което предизвика силни реакции на възхищение и почит към личността му в медиите и социалните мрежи. Каква е историята зад този благороден дух и велик българин? Родословното дърво на семейство Станчови стига чак до 18-и век. През 1790 г. Яни Димитров Станчоолу напуска ...

Page 1 of 3 1 2 3

Последни новини

Epoch Times Bulgaria