Българска история и култура

Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват 24 май преди повече от 2 столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 година в Шумен. Глаголицата - говорещата азбука Създадена от Константин-Кирил Философ между 855 и 862 година, глаголицата е първата писменост, предназначена за българите и славянските народи. Тя не е просто система за писане – тя е ключът към душата и идентичността на древните българи и славяни. Създадена за превод на богослужебна литература за християнската църква във ...

Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна. Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си. Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като ...

За разлика от нас унгарците са пришълци в днешните си земи. Тези хора идват в Европа през Средновековието. Територията, която обитават е наричана в древността с името Панония. Името унгарци идва от хуногури – название, което е използвано и за част от дедите ни. Нашите предци са властвали над различни племена в Европа и Азия, като навсякъде са оставяли силен отпечатък от своето присъствие, а и културно влияние. Не случайно Геза Фехер нарича старите българи учители на унгарския народ, а също така и хората, които изиграват огромна роля в изграждането на цивилизацията на Източна Европа. Фехер неколкократно изтъква приликите между унгарските дрехи, прическа, обичаи и т.н. с тези на българите. Нашите предци действително са дали много на ...

Документална изложба, посветена на творческата дейност и 100 години от рождението на големия актьор На 24 март от 17:00 ч. в Галерия на открито „Градска градина“ пред Народен театър „Иван Вазов“ ще бъде открита документалната изложба „Георги Парцалев – Дон Кихот на своето време“, посветена на 100-годишнината от рождението на един от най-обичаните български актьори. Събитието е част от Софийския театрален салон и се организира от Съюза на артистите в България. Георги Парцалев напуска този свят на 64-годишна възраст, но остава в сърцата на хората с незабравимите образи, които създава на сцената, екрана и естрадата. Едни от най-ярките превъплъщения, с които актьорът продължава да извиква усмивката ...

Гениалният езиковед Николай Я. Мар, анализирал над 140 езика, твърди: „Българите са били навсякъде“ Невероятният писател Валентин Вътов е бивш служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, трансформирано в Национална разузнавателна служба. След пенсионирането си се отдава на квалификацията от висшето си образование по класическа филология в Софийски университет, където има щастието да бъде обучаван от най-големите ерудити в древната наука. Бил е преподавател по старогръцки език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работил е в дирекция „Културно историческо наследство“ на Окръжния съвет за култура, занимаваща се с всички музеи и художествени галерии в някогашния Пловдивски окръг. В досегашните си книги Валентин Вътов разкрива неизвестни и ...

Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи. За щастие има и автори, в чиито работи може да бъде намерена доста интересна информация. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са ...

Иван Тренев: Всеки ден трябва да се борим за България, като опознаваме нашата история такава, каквато е ... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,спомня тоз ден бурен, шуми и препращаславата му дивна като някой екот урва на урва и от век на век! „Опълченците на Шипка“, Иван Вазов Според науката етнография националният празник е основният празник на една държава. Той бележи кулминацията в официалния празничен календар, чествайки значимо събитие в историческата памет на нацията. Както и останалите официални празници в държавата, националният празник е нормативно установен и е неработен ден. Различните политически режими имат различно отношение и оценка на миналото, поради което и националният празник ...

Славчо Николов е заместник директор и режисьор на Старозагорската опера. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, специалност оперно пеене (бакалавърска степен) в класа на проф. Асен Селимски и магистратура по оперна режисура в Нов български университет в класа на доц. д-р Нина Найденова и Симеон Симеонов. От 2012 г., е режисьор в Държавна опера – Стара Загора и в Държавна опера – Пловдив. Първият му самостоятелен спектакъл е опера за деца „Веселите музиканти“ от Александър Владигеров. Следва „Севилският бръснар“ от Росини (адаптация за деца), номиниран за Наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „Кристална лира“ в категорията „Постановъчен екип“ (2013). От 2017 ...

Обредната система на всеки народ – календарна или семейна – е съществена съставка от неговата култура. Тя запазва в най-висока степен етническото му самосъзнание и способства за неговото самосъхранение и развитие… Тя е призвана да поддържа колективната памет,  усета за минало и родова принадлежност. Чрез нея се осъществява връзката между поколенията,  предават се традиционните културни ценности. Р. Иванова и Т. Живков, Българските обреди Всеки българин посреща с радост Баба Марта или Първи март и в знак на тази радост носим мартеници – символа на празника. С това ще засмеем Баба Марта, ще ни огрее слънце, ще бъдем здрави и от уроки запазени. За българската народна вяра, ...

По-възрастното поколение в България помни красивите детски рисунки към приказките «Работна мецана» на Леда Милева, «Маскираната лисица» на Светослав Минков, към многобройните творби на Ран Босилек, «Веселите футболисти» на Димитър Стоевски. И още, и още… Зад този вълшебен свят от образи на приказни герои стои душата и ръката на Вадим Лазаркевич – бащата на детската илюстрация в България. Днес от неговото рождение се навършват 130 години. Илюстрация към приказката "Маскираната лисица" на Светослав Минков Бащата на художника е генерал от руската армия, автор на учебни пособия по артилерия. Майка му е завършила Музикална консерватория в Киев. От нея Вадим наследява любовта към природата и таланта си ...