Българска история и култура

Рупите, БългарияБългарски археолози се натъкнаха на неочаквано съкровище тази седмица по време на разкопки в древна римска канализация – добре запазена мраморна статуя, изобразяваща гръцкия бог Хермес. Откритието на на двуметровата статуя е направено по време на разкопки на мястото на древния град Хераклея Синтика в югозападна България, близо до гръцката граница. Археолозите, ръководещи разкопките, обясниха, че след като земетресение опустошило процъфтявщият град около 388 г. сл. Хр., статуята била внимателно поставена в канализацията и покрита с почва, което обяснява доброто й състояние. „Главата й е запазена. Тя е в много добро състояние. Има няколко пукнатини по ръцете“, каза Людмил Вагалински, който ръководи екипа археолози, допълвайки, ...

Преосвещаване на храма от Старозагорския митрополит Киприян и всенародно веселие на 13 юли 2024 г. Реших да довърша делото на баща ми заради самия него. В последствие, по време на стотиците ми посещения, в храма започнах да се успокоявам, да се изпълвам с приятни чувства. Докато стоях и гледах, си почивах. Осъзнах, че възстановяването му е лично моя кауза и с тази мисъл го осъществих… В основата на вековните всенародни усилия за създаването, съхраняването и обновяването на храма са вярата и любовта към Бог, казва двигателят на събитието инж. Лъчезар Антонов, син на инж. Петко Петков На 13 юли ще бъде чествана 180-тата годишнина от създаването ...

Евтини вносни стоки заличават престижа на българските занаятчийски изделия България има дълбоки традиции в занаятчийството. Седмица след отбелязването на Деня на занаятите в България – 29 юни, засягаме някои от предизвикателствата пред развитието на българските занаяти, както и възможността всеки един от нас да допринесе с осъзнатост и подкрепа за възраждането им. В страната ни все така липсват условия за разгръщане на предприемчивостта за стимулиране на занаятчийското развитие. Експерти сочат, че упадъкът на българското занаятчийство се обуславя, наред с икономическите фактори, и от промяната в законодателната рамка. В действащия към момента Закон за занаятите са посочени 57 занаята за разлика от предходните законоустановени 126, актуални до ...

Чудесата по нашите земи не са никак малко. Те по нищо не отстъпват на чудати събития, случващи се по различни места на света, за които разказваме с голямо възхищение. Силната връзка на българина с невидимия свят и висшите му добродетели са ни превърнали в интересен и чудат народ. Едно такова чудо е нестинарството - обвито в мистика и много красота, то не спира да вълнува и удивлява хората, които стават свидетели на неговата магия. В края на 2009 г. организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО включи нестинарството в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството, което трябва да бъде защитено и съхранявано. ...

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (вестник „Знаме“, година I, брой 23 от 27 юли 1875 г.) Културното наследство, което ни оставя Христо Ботев, е огромно и всички изписани до сега думи за величието на неговата неповторима личност са малко. Със своята гениалност, българският писател и революционер ни завещава безценни произведения с пример за висша отдаденост и непримирим дух. Без съмнение Ботев е основополагаща фигура в историята на българската литература. Най-въздействащите му творби са стихотворенията, които са част от неговото безстрашно революционно дело. Освен брилянтната поезия Ботев има ...

Светъл, патриотичен и свиден за всеки българин е 24 май! Той блести в празничния ни календар с мощта на знанието, което побеждава незнанието, на светлината, която побеждава мрака, и на доброто, което побеждава злото. България възхвалява и обезсмъртява делото на Светите братя Кирил и Методий по най-възвишения и нетленен начин – с празник.  В Деня на Св. св. Кирил и Методий наред с азбуката, книгата, самите тях и делото им, продължаващо делото на древните българи, честваме техния пример, който винаги ще ни поставя пред избора дали да го следваме. Сред избралите да го следват са възрожденските ни герои Левски и Ботев, считали себе си за негови ...

Неотдавна изпратихме сурвакарите, а пределите ни вече се огласят от звънците, хлопките и чановете на кукерите. Двата вида маскарадни игри, широко разпространени по българските земи, са разположени в преходните периоди: от старата към новата година и по време на възраждането на природата в началото на пролетта. Макар идеята им да е обща – благославяне за плодородие – при тях се наблюдават регионални специфики и различия. Произходът на маскарадните игри и същността на обредността им от край време занимават учените ни. За документирането на кукерската и сурвакарската обредност е направено повече, отколкото за който и да било друг календарен обред и въпреки това изглежда, че не всичко е казано. За да изясним въпросите, свързани ...

Обредната система на всеки народ – календарна или семейна – е съществена съставка от неговата култура. Тя запазва в най-висока степен етническото му самосъзнание и способства за неговото самосъхранение и развитие… Тя е призвана да поддържа колективната памет,  усета за минало и родова принадлежност. Чрез нея се осъществява връзката между поколенията,  предават се традиционните културни ценности. Р. Иванова и Т. Живков, Българските обреди Всеки българин посреща с радост Баба Марта или Първи март и в знак на тази радост носим мартеници – символа на празника. С това ще засмеем Баба Марта, ще ни огрее слънце, ще бъдем здрави и от уроки запазени. За българската народна вяра, ...

Днес се навършват 102 години от раждането на обичаната от мнозина българска писателка и поетеса Блага Димитрова. Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Блага Димитрова започва да пише още като ученичка в Класическата гимназия в София. Литературните ѝ интереси я подтикват ...

Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт.  Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят. България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване. Затова ...