Българска история и култура

Впечатляваща експозиция във връзка с 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от Св. Константин-Кирил Философ може да се види до края на месец май в Галерия на открито на Столичната община в градина "Кристал".   Открита и по повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, изложбата „Истории от глаголически времена“ (15 – 29 май, 2023) е подготвена от екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките (БАН). Целта на изложбата е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ през ...

Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт.  Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят. България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване. Затова ...

Преди 140 години на днешния ден в Княжество България е приет Закон за общините и градското управление. Той е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг и е публикуван в брой 117 на Държавен вестник. Законът за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници. Първата община се открива в Шумен много преди това, със султански декрет, през 1831 г.. Състои се от 12-членна комисия от занаятчии, известна като Съвет на „оникилиите”, която издава първата закононаредба в България. Съветът на „оникилиите” може да се оприличи на местно българско правителство. Издават се наредби, ...

Днес почти всеки е виждал изображение или е гледал филм за Панагюрското златно съкровище... То се състои се от девет съда с тегло над 6 килограма чисто злато, датирани към края на IV началото на III в.пр.Хр.. Богатата украса и прецизната изработка с висока художествена стойност разкриват връзката на тракийската и персийско-елинистичната цивилизации, по-конкретно използването на специални съдове за религиозни приношения към обичаите. Ритон - протоме на козел, сцена с четири древногръцки божества и изписани с пунктир до главите техните имена - Хера, Артемида, Аполон и Нике, Регионален Археологически Музей - Пловдив Хипотезите за мястото на изработката и предназначението на комплекта не са малко. Те може ...

В България на 15 август е Голяма Богородица. Християнският свят празнува Успението на Дева Мария, Божията майка... Чистота, смирение и благочестие. Това са принципите, които показват въплъщението на светостта Божия, която е достойна да отгледа и възпита Сина небесен тук на земята. Скромността и благостта в предаването на съвършената мъдрост съпътстват житието на божието семейство - Йосиф, Мария и Исус. Пример за вярата и отдадеността към Бога, напомняне за усърдието, което е длъжна всяка майка да влага в грижите за децата и семейство... Да учи децата на четмо и писмо, да развиват добродетелта... Същевременно да бъде добра в  ръкоделие и домашна работа. Двойна е силата на ...

На 19 юли отбелязваме деня на българската дипломатическа служба. На тази дата през 1879 година са назначени първите български дипломатически представители в чужбина: Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. През 2003 година с постановление на Министерски съвет е създаден Български дипломатически институт, който днес носи името на Посланик Иван Станчов. Иван Станчов си отиде от този свят на 24 ноември 2021 г., което предизвика силни реакции на възхищение и почит към личността му в медиите и социалните мрежи. Каква е историята зад този благороден дух и велик българин? Родословното дърво на семейство Станчови стига чак до 18-и век. През 1790 г. Яни Димитров Станчоолу напуска ...

Днес, 15 юли, е денят на Свети равноапостолни княз Владимир - покръстител на Киевска Рус и Русия. Според описаното в "Житията на светиите" на Българската православна църква, именно от Българското царство тръгва християнството към бъдещата най-голяма православна империя - Руската. Предаваме го с минимална коректорска намеса. Св. равноапостолни княз Владимир, син на княз Светослав и внук на св. благоверна Олга, просветил руския народ в Христовата вяра в края на Х век. В живота на княз Владимир е имало два периода - езически и християнски. Като езичник Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършил, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала ...

На 27 юни в Берлин е починал професор Асен Чилингиров - известен български историк и изкуствовед, последовател на духовния водач Петър Дънов. Роден през 1932 г., проф. Чилингиров завършва "История на изкуството" и "История на музиката". През 1965 г. заминава за Източен Берлин в ГДР. Завършва "История на изкуството" и в Хумболтовия университет, където по-късно става професор и преподавател. Интересите му се простират обаче отвъд изкуството към древната култура на България. Автор е на 400 научни труда, между които „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, които са издадени на немски език в Източна и Западна Германия. Освен в Хумболтовия университет, ...

На 19 юни се навършват 300 години от рождението на автора на "История славянобългарская", преподобни Паисий Хилендарски, първия от българските будители. За родното му място освен Банско претендира и Самоков. В "Житията на светците" намираме данни за семейството му: "Единият му брат Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият - Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири". Паисий постъпил като полсушник първо в Рилския манастир, а после за замонашил при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир. Там станал свидетел на презрителното отношение към българите от страна на гърците. А като манастирски пратеник, който обикаля села и градове, за да събира поклонници за манастира, видял ...

На 15 юни Православната църква почита Свети Ефрем, сръбски патриарх през 14-ти век. Ето какво пише за него в българското издание на "Житията на светиите" от 1991 г.: В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом из "областта на българското царство, Тирската страна". В България няма "Тирска страна", а трябва да е Трънската. Той се родил в 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман., на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той ...