• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 9 юли, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Общи

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

отКалина Костова
23 декември , 2023
Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт.  Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят.

България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване.

Затова ви предлагаме да повдигнем завесата и да надникнем столетие назад, за да си представим как са празнували предстоящите празници нашите предци.

Модерната държава от самото начало оценява ролята на празника като сплотяващ фактор за нацията. В десетилетията след Освобождението тя предприема опити да придаде нов смисъл на съществуващите от столетия празници чрез сътворяване на съвсем нови церемонии, които да внушат на поданиците, независимо от това къде живеят, че са членове на една общност, споена от общо минало и общо бъдеще.

Към традиционните християнски празници, чествани от векове, се прибавят Освобождението на България и възкачването на княз Александър I на престола. Свои празници, официално утвърдени от властите, започват да празнуват редица градове и села. Чества се денят на влизането на руските войски през Освободителната война и избухването на Априлското въстание. Издигат се паметници на национални герои, като един от най-внушителните е този на Апостола в София.

На село

В новите празнични традиции съзнателно се акцентира на традиционните елементи, като допълнително средство за утвърждаване на все още колебливата ни национална идентичност. Особено в градове и села със смесено население – такъв тип български елементи имат етноразграничителни и етноопределящи функции.

Това е особено осезаемо в селата, където традициите се запазват и полъхът на модерната европейска култура навлиза по-бавно. Коледните и новогодишни празници са едни от най-тачените и се отбелязват по народному, в познатия етнографски стил.

По традиция те започват от Игнажден. Според поверието на този ден е важно кой пръв ще ти влезе в къщата. Ако сполазникът е добър, в къщата през цялата година ще върви на добре, ще има късмет и берекет във всичко, а ако не е – в нищо няма да има сполука. Ако за някой в селото се знаело, че е добър сполазник, стопаните отивали от предишния ден да го калесват с вино да ги споходи. Ставали рано, наклаждали огън и приготвяли вкусни гозби, за да посрещнат сполазника подобаващо. А като дойдел, той благославял дома и отправял благопожелания.

На този ден се месят обредни хлябове и краваи и от него нататък започват да се пеят колени песни. 

На Малка коледа (24 декември) Богородица ражда младенеца, ето защо този ден се празнува като Коледа, но специално за децата и булките. На този ден коледарчетата започват от ранни зори коледуването – обикалят къщите на роднини, съседи и др. Те не пеят коледни песни, а само прославят раждането на младенеца. Славите ли Млада Бога? – питат те домакините, т.е. „вярвате ли, че се е родил младият Бог?“. Славиме Млада Бога – отговарят домакините и даряват коледарчетата с колачета, които домакинята е приготвила рано сутринта.

На Бъдни вечер се поднасят жертвопринушения в чест на свръхестественото същество, което се е родило. Месят се обредни хлябове, които се пишат и шарят. Слага се тържествена и обредна трапеза, която се застиля с вълнени месали, в различни цветове. На трапезата се нареждат жертвопринушенията, които включват обредните хлябове, вино, коледни ястия и сушени плодове. 

Каденето е един от най-важните ритуали в дните преди и след Коледа. То  придава обредност, осветява сложеното на трапезата, дава му силата на цяр – сила срещу лошите духове и срещу болестите. Домовладиката или най-старият в семейството извършва обреда. Докато кади, той благославя:
Да се ражда пшеница

под път и над път,

И на сух бял камък.

Класовете да станат като лъжици

Семената да са като дренки…

 Докато домовладиката кади и благославя, най-старата жена ще скрие малко от тамяна за цяр през годината. С тоя тамян се кади при уплах, парализа и други душевни проблеми.

След вечерята коледарците започват да обикалят из селото – млади момчета, неженени, избелени и спретнати в празнична премяна. Стане ли посред нощ, с пушечен гръм и песни, те тръгват от дома на станеника – техния предводител. Всеки коледар носи голяма тояга, наречена кривак, а капата му е обнизана с мъниста и венци. Коледарците обикалят къщите из селото, за да пеят и благославят всеки дом, в замяна на което получават дарове. Ако селото е много голямо, коледарците се разделят на чети. Всеки гледа да е в такава чета, че да посети къщата на либето си.

След като коледарците си тръгнат, се счита, че бъдната вечер е свършила и всички могат да си лягат. Един обаче трябва да остане да следи огъня. Огнището през тази нощ не бива да угасва.

Същинската Коледа или Голяма Коледа настъпва на 25 декември. Обичайно на този ден се коли прасе и коледната трапеза се отрупва с мазни месни ястия, с които християните се възнаграждават за въздържанието си по време на поста.   

sofiastnedelya
Граждани на столицата разглеждат новогодишните сурвачки, изложени за продан на площад „Света Неделя“ (снимка: royalbulgariaincolour.com)

Един от любимите празници на всяко дете е суроваки (Василовден). Като пропеят първи петли започва сурвакането. Всеки носи суровакница – украсена сурова дрянова пръчка с пъпки. Като влязат в къщата сурвакарите шибат стопаните със суровакницата и благославят:

Сурва, сурва година,

Весела година,

Голям клас на нива,

Червена ябълка в градина!

Жълт мамул на леса,

Голям грозд на лоза,

Пълна къща със пари!

Живо, здраво до година!

До година до амина!

Момчетата на 10-12 години, освен суровакницата носят в джобовете си малки речни камъчета. Щом приключат със сурвакането, те хвърлят едно камъче в огнището, наричайки:

 Както тече реката през тези камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както си тежат тези камъчета в реката, тъй да ти тежат парите в кесията.

Накрая стопаните даряват сурвакарите с месо, сланина, краваи, орехи, пък и някоя паричка.

В града

В градовете модернизацията започва още по време на Възраждането, но след 1878 г. се засилва с по-прекия и непосредствен досег с европейската модерност. Започват промени и реформи, които да правят облика на градовете у нас по-близък до големите западноевропейски центрове. Появата на новата буржоазна прослойка в градовете създава нова култура на публично показване и прекарване на свободното време.

Подаръците

В края на XIX век в градовете се появява европейската коледна традиция на размяна на подаръци. Заслугата за въвеждането на тази традиция се приписва на княз Александър Батемберг.

В банкетната зала по стар немски обичай бе поставена голяма коледна елха със запалени свещи, а под нея – чинии със сладкиши и подаръци. Князът ме помоли да кажа нещо за значението на този ден, а после раздаде подаръци на всички – разказва личния пастор на княза А. Кох.

princess marie louise 638x1024 1
НЦВ Княгиня Мария Луиза, Първородната дъщеря на Цар Борис III и Царица Иоанна, вероятно в Двореца (София), около 1937 г. (снимка: royalbulgariaincolour.com)

Постепенно навлиза и обичаят на децата да се правят коледни и новогодишни подаръци. Играчки купуват само най-имотните. А сред върховете на обществото се появяват и куклите. Табели на витрините гласят:

…Играчки от най-богат избор…

Българска азбука с картини от дърво, кубически игри с българска азбука, зоологическо картинно лото, разни дружествени детски игри, които действа умозрително и поучително…

Разни физически и оптически играчки…

Разни подаръци в голям избор.

От тогавашната преса става ясно, че книгите са най-предпочитаният подарък. Почти е задължително децата да получат книжка за празника – красиво издание с твърди корици и ръчно украсено.

Интересен факт е, че през 1939 г. ученикът Христо Попов от мъжката гимназия „Свети Кирил“ подарява на малката княгиня Мария Луиза книжка със стихове и илюстрации, създадена от него. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност изпращат на младежа 2000 лв. и портрет на Мария Луиза и Симеон.

carskoto semejstvo sofija 1938 snimka royalbulgariaincolour.com
Царското семейство, София 1938, снимка royalbulgariaincolour.com

Коледната елха

В градовете се появяват и коледни елхи, накичени с украшения. Обичаят е привнесен от руските офицери по време на Освободителната война. Според различни източници първото коледно дърво е украсено в София от руските офицери на ген. Гурко.

Коледният дух в дома на дипломата и началник на личния кабинет на Царя Павел Груев (снимка: royalbulgariaincolour.com)

През 1887 г., когато на престола идва княз Фердинанд, той пристига с майка си княгиня Клементина. На пищно дворцово тържество за учениците от столицата, организирано от нея във Военния клуб, грейва възхитителна коледна елха.

Благодарение на нея коледното дръвче се утвърждава в празничната атмосфера на страната, но все още е твърде нов обичай за повечето българи и дълго остава прищявка за заможните градски слоеве.

Първоначално елхите се украсяват с плодове и подръчни материали, а по-късно започва вносът на стъклени играчки, които варират от 4 лв. за комплект от 50 украшения до 10 лв. за 100 броя.

Първата частна голяма коледна елха в София е на Стефан Стамболов. След края на личния му прием, гостите му получават възможността да си отнесат по една играчка от елхата.

Картички

Изпращането на честитки и картички по повод Рождество и Нова година също започва по време на руско-турската освободителна война. Както много от западните практики, картичките навлизат у нас през крайдунавските градове – Русе, Лом, Видин. По данни на „Български пощи“ първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 г., а първата коледна – три години по-късно, през 1885 г.

korica 1
Вносна картичка от началото на XX век

В началото картичките са вносни и илюстрациите се печатат в Германия, като им се добавя поздравителен текст на български. Впоследствие в русенската печатница „Модерно изкуство“ започва производството на картички и в България. Родните картички започват да се рисуват едва през 20-те и 30-те години на XX век.

Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който е и притежател на първата илюстрована картичка в България по случай покръстването на престолонаследника княз Борис III в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ. На картичката е изобразен юношата Борис. След 1898 г. картичката с лика на Борис започва да се издава почти всяка година и хората я приемат като коледна.

Наред с класическите религиозни сюжети, на картичките в началото на XX век са изобразявани и новогодишни елхи, но и сюжети, които нямат нищо общо с темата: пейзажи, семейства, приказни герои и красиви девойки.

Само по сбито изписаните пожелания и съкратеното Ч.В.Н.Г. става ясно, че картичката е коледна или новогодишна, а на гърба задължително присъства името на получателя, професията му и градът, в който картичката трябва да пристигне. На марките е изобразен Фердинанд.

1
Новогодишна поздравителна картичка от 1918 г. (личен архив)

Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис III, а по-късно и от Негово Величество цар Симеон II. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от Симеон II.

Във фонда на Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват 1589 коледни картички. 

Празненствата

За кратко време традициите в празничното отбелязване на Рождество до такава степен навлизат в България, че става трудно София да бъде различена от другите европейски столици. В столицата се предлагат привнесени от Европа фини пасти и кексове, млечни и плодови сладоледи. За празничното настроение допринася стилната украса и радиомузика.

Салонът във Военния клуб се украсява с гирлянди, портрети на монарха и семейството му, лампи и знамена. Започва провеждането на балове.

c8e201e4be5808782a0ebfde68052447
Балната зала на Централния военен клуб в София (снимка: bnr.bg)

Зимните офицерски балове били най-бляскави и най-продължителни – до 6 часа сутринта, но организацията им също не била лека и отнемала седмици. Месец преди да започне организацията на бала, офицерите преминавали танцувален курс, ръководен от специален хореограф. Жените също били развълнувани – много преди бала подготвяли дълги, красиви рокли и изящни бижута.

Неомъжените госпожици идвали, придружени от родителите си, а офицерите предварително си запазвали правото да танцуват с някоя от дамите. Не било прието една жена да танцува само с един военен, това било позволено само на сгодените. За да приемат покана за танц, омъжените жени трябвало да вземат разрешение от съпруга си.

Имало специален дрескод. Менюто и музиката също били предварително подбрани, а събраните средства от билетите отивали за благотворителност.

Върховете на обществото се придържат към модата, и по-специално френската мода. Жените обличат цяла рокля с висока яка и с много басти, набори, дантели и ширити. Полата е дълга до земята – глезените не трябва да се виждат.

От мъжете се очаква да носят яки, ръкави и нагръдници от много здрави германски платове, от най-елегантните и модерни фасони. В ръката джентълмените въртят бастон или омбрела. Шапката също става важен елемент от мъжкия външен вид. Обичайната мъжка шапка е бомбето, но по-изтъкнатите личности носят халбцилиндър – нещо между цилиндър и бомбе.

В първите десетилетия на XX век в градовете, където има гарнизони е въведена традицията да се правят илюминации в празничната нощ. За първи път това се прави от Софийският гарнизон, а на следващата година зрелището се повтаря и в Търново.

В Пловдив също се организира традиционен новогодишен бал във Военния клуб. В Града под тепетата от началото на ХХ век се въвежда традицията посрещането на новата година да става с 21 топовни салюта.

1280px military club plovdiv bulgaria on old postcard
Коледна картичка, на която е изобразен Военният клуб в Пловдив

След смъртта на Цар Борис III през 1943 г., България е в траур. За коледа няма нито празненства, нито балове: 31 декември – петък. Довечера е Нова година, обаче няма да има нито бал, нито забави, поради траура за Н.В. Царя и войната. Всеки ще посреща новата година вкъщи – свидетелстват извадки от дневника на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов. Настъпването на 1944 г. се отбелязва само с изявления по радиото от регента Богдан Филов, мин.-председателя Добри Божилов и видинския митрополит Неофит.

Именно през 1944 г. празнуването на Коледа у нас е преустановено.

На власт идва Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев и България попада под силно съветско влияние. По времето на социализма в обществото настъпва мащабна социална, икономическа и политическа промяна на потискане на религиозните и християнски празници.

 По съветска традиция и у нас се празнува само Нова година, за която се купуват и украсяват елхи. 24 и 25 декември са обикновени работни дни.

Това продължава в десетилетията, докато България е под влиянието на комунистическата идеология.

Празнуването на Рождество Христово е подновено с решение на Деветото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Източници:

„Народна вяра и религиозни народни обичаи“, Д. Маринов, 1911 г.

Как празнували Коледа в стара София, Иван Петров, в. Труд

Розата на Балканите, Иван Илчев, 2019 г.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Григор Димитров отпада от Уимбълдън, след като спечели два сета срещу нула за Янек Синер

Григор Димитров отпада от Уимбълдън, след като спечели два сета срещу нула за Янек Синер

0
0
Национална детска болница

За изказването на Тошко Йорданов и кадровата криза в здравеопазването – отворено писмо от Обществения съвет за Националната детска болница

0
0
Панирани тиквички по гръцки

Хрупкави пържени тиквички по гръцки

0
0
Директорът на  ГДБОП гл. комисар Боян Раев, неговият заместник по линия „Наркотици“ ст. комисар Емил Борисов и зам.-главният прокурор при Върховната прокуратура Ваня Стефанова (https://www.mvr.bg/)

Голямо количество фентанил е откритo и иззетo при операции в страната

0
0
Оригинален родопски пататник

Вкусен родопски пататник на тиган – лесна рецепта

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
Георги Сираков (личен архив)

Тайната на Словото

0
0

Свързани Публикации

Китайските власти са задържали двама преподаватели за това, че "говорят истината" за вярата си, твърди източник

Китайските власти са задържаха двама преподаватели за това, че „говорят истината“ за вярата си, твърди източник

0
0
Как един оцеляващ и бивш офицер от разузнаването на американската армия се подготвя за извънредни ситуации

Как да се подготвим за кризисни ситуации – разговор със специалиста по оцеляване Джим Роулс

0
0
Гръбначни изкривявания при деца (https://roditel.bg/)

Гръбначни изкривявания при децата – причини и превенция

0
0
Войници от суданската армия, лоялни на началника на армията Абдел Фатах ал-Бурхан (AFP via Getty Images)

Разногласия между ОАЕ и Египет провалиха опит за създаване на контактна група за разрешаване на конфликта в Судан

0
0
Полицията в Европа разбива платформата за педофили „Kidflix"

Европол разби международна педофилска мрежа за споделяне на видео – платформата Kidflix

0
0
uchenici 1 1

Седмокласниците показват подобрение в резултатите си тази година

0
0
Президентът Доналд Тръмп, придружен от републикански законодатели, подписа "Големия красив закон" по време на семеен пикник по случай Деня на независимостта, на южната морава на Белия дом на 4 юли 2025 г. Самюъл Коръм/Getty Images

Доналд Тръмп подписа „Големия красив закон“ в Деня на независимостта

0
0
signal 2025 07 05 134757

Адв. Румяна Ченалова: Борейки се за лева, защитаваме българската идентичност

0
0
dsc05552

Живовляк – ползи и приложение

0
0
ЕС отваря вратите за международни въглеродни кредити в плана си за нулеви емисии

ЕС позволява използването на международни въглеродни кредити в плана си за нулеви емисии

0
0
Следваща публикация
Хляб за Бъдни вечер (снимка: МateKitchen)

Магията на обредния хляб

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria