Хлябът заема изключително важно място в живота и традициите на всички българи. Няма български обреден празник, в който да няма обреден хляб – независимо дали празникът е народен или църковен.
Възрастните жени с изключителна отговорност и почит са предавали на по-младите как се прави обредният хляб, кой трябва да го приготви и всичко най-значимо за него. Обредните хлябове са приготвяни с изключително внимание, като се е вярвало, че им се дава душа.
Когато наближава празник, най-възрастната жена в семейството, най-мъдрата или тази, която най-добре умее да меси хляб, тя ще стане най-рано. Ще се премени в своята празнична дреха, ще вдигне младата невеста и ще я прати за вода. Водата, която ще донесе невестата, трябва да е мълчана и ненапита. Мълчаната вода означава да е носена при пълна тишина, за да не се „мърси” след това хляба от думите. Защото възрастните хора знаели, че водата има памет. Ненапита означава, че водата трябва да дойде от извора кристално чиста.
Обредният хляб, казват бабите, се меси само от най-хубавото жито. То трябва да е измито хубаво, няколко пъти на реката, добре изсушено и събрано отделно. Брашното за обредния хляб се пресява три пъти. То трябва да стане въздушно, ефирно или пеперудено, както са го наричали. Водата за хляба и брашното се кадят също три пъти, като се започва се от дясно на ляво. Хлябът съчетава в себе си няколко стихии: вода, земя, въздух и огън. Огънят също е специален. Мъжете са подготвяли за огнището само сухи съчки, което гарантира, че огънят няма да дими и да изцапа хляба.
Когато се приготвял обредният хляб, младите моми – девойките е трябвало да пеят. Песните са благодарност към слънцето, към водата и природата. Не случайно хлябът се замесва от най-възрастната жена в къщата. Тя знаела, че докато се меси хляб, никакви нечисти мисли не трябвало да има в главата си. Той трябвало да бъде чист, за да са пречиства хората, които ще го ядат. Тъка „мълчан” хлябът се превръща в молитва и пречиства цялата къща.
След като тестото е замесено в пълно мълчание и с добри мисли, хлябът се прекадява отново. Нарича се за мир, единение, плодородие, любов и много челяд.
Символите
Най-важното нещо за обредния хляб са символите. С тях се дава знак към небето от какво имат нужда хората. Бабите казват, че това е езикът, който Бог разбира. Всеки символ носи силно значение. Хлябът не се докосва с нож, той се разрязва с огрибка – инструмент, наподобяващ нож. Формата му винаги е кръгла или елипсовидна. Хлябът трябва да е кръгъл като небото, казвали бабите. От него идва божествената вода и снега, за да завие зърното.
Първият и най-важен символ, който се слагал на почти всеки обреден хляб, носи името „кръстник” или още „кръстци”. Този хляб се е наричал „квасник„ и бил използван при всички големи празници като Коледа, Великден и др. Той наподобява кръст, но символиката му не идва от разпятието. Този знак е символизирал плодородие. Това са кръстците на полето, на каквито се връзва житото, когато се ожъне.
Вторият символ е слънце. Той също е присъствал на всяка пита (обреден хляб) и е бил поставян в центъра. Така се почитало слънцето и неговата важна роля за реколтата.
Градинката – спирала от хляб с малки прорези отстрани- е символизирала щастие, здраве и дълъг живот.
Дюл или цвете, наричана различно в различните краища – символът олицетворява младостта. В дом, където е имало млада булка или младо семейство, този символ задължително присъства на обредния хляб.
Игнажденска кукла – слага се на обреден хляб на Игнажден. За момиче или момче са правени различни символни кукли.
Колак – кръгло колаче, което се дава и на коледарчетата и се поставя върху хляб.
Гълабе – това е символ във формата на птичка. Той се слага върху обреден хляб, който бил за сватба или за блага вест – тоест за заченато дете.
Гумно – този символ прилича на осморка. Прави се голям и обикаля цялата пита (обреден хляб), като така затваря гумното, което ще рече – цялата къща с хората, животните и посевите или цялото имане. Задължително е присъствал на Коледния хляб, както и на Гергьовския.
Дъга – също изключително важен символ, означаващ здраве и дълъг живот.
Плетеница – символизира любовта на двама млади. Тя се е слагала, когато в дома е идвала млада невеста. Плетеницата е символ за здраве, любов и много деца.
Хлябът е живот!
За предците ни хлябът е имал сакрално значение. Те са го дарявали с почит и боготворене. Използвали са го освен за храна – и за връзката с Бога. Той – хлябът е бил свещен за всяко семейство, за всеки род, за цял народ!
„Портал 12“ допринесе за настоящия материал.
