В култура, която цени блясъка, нежността може да изглежда старомодна, но тя остава в основата на женската красота и характер.
През последните няколко години нещо все повече ме тревожеше по отношение на другите жени. Много от тях никога не са изглеждали по-добре – поне що се отнася до излъскаността и съвършенството на днешния перфектен за снимки свят на Instagram. Действително, жени подкастъри, политици и други обществени фигури се надпреварваха да постигнат онези прически със сешоар, филъри за устни и контурирани лица, за които обществото ни казваше, че са мярката за красива жена.
Но дори когато тези жени показваха безупречна външна красота, природата им разкриваше нещо съвсем различно. Груба дързост сякаш беше обзела много от тях, проявяваща се не само в просташки език и сексуални намеци, но и в неприязън към мъжете и малките деца, особено към бебетата.
Какво липсва, което прави днешните жени толкова различни от жените от миналото? Отговорът е добрата, нежна женственост – качеството, което прави една жена красива както вътрешно, така и външно. Онези, които са готови да погледнат отвъд социалните мрежи, ще открият, че все още има няколко места, към които можем да се обърнем, за да си помогнем да развием нежност в собствения си живот и в живота на нашите дъщери.
Обърнете се към книгите
Първото е литературата.
„Човешката литература ни учи какво означава да бъдеш мъж“, пише Ръсел Кърк в „Врагове на трайните неща“. Здравият разум ни подсказва, че обратното също е вярно: литературата може да ни научи какво означава да бъдеш жена не само чрез примери за нежна женственост, но и като ни показва контраста между половете и как тези различия са добри и се уравновесяват взаимно.
Не сте сигурни откъде да започнете? За напреднали читатели препоръчвам класики като „Джейн Еър“ и „Убеждаване“ и „Менсфийлд парк“ на Джейн Остин. За по-младите читатели книжките с картинки, илюстрирани от Таша Тюдор, са пропити с нежно излъчване, а учениците между тези възрастови групи могат да се насладят на „Малки жени“ или на някои от старите романи на писателката от началото на XX век Ейми Льо Фьовр.
Обличайте се за успех
В тази епоха на освобождение на жените им се казва, че всичко е позволено, особено когато става дума за облеклото ни. Затова на жените им се казва да се обличат „властно“ и да носят костюми с панталон, за да утвърдят авторитета си в корпоративния свят, или да се обличат оскъдно, за да подчертаят своята сексапилност.
Но ако дрехите могат да ни карат да се чувстваме силни или секси, не могат ли да направят и обратното – да възпитават у нас и качества като нежност?
Помислете например какво каза покойната голяма писателка и илюстраторка Тюдор за женското облекло: „Защо жените искат да се обличат като мъже, когато имат щастието да бъдат жени? Защо да губим женствеността си, която е едно от най-големите ни очарования? Постигаме много повече, като бъдем очарователни, отколкото ако се разхождаме демонстративно с панталони и пушим. Много обичам мъжете. Мисля, че са чудесни същества. Обичам ги искрено. Но не искам да изглеждам като някой от тях.“
„Обличайте се за работата, която искате“, гласи старата поговорка. По същия начин изглежда, че ако искаме да развием нежно поведение в живота си, изборът на дрехи, които ни карат да се чувстваме женствени – флорални мотиви, ефирни рокли и меки материи – вероятно ще насърчи такова отношение.
Да останем силни чрез страданието
Трети начин да развием характера на нежността идва чрез приемането на трудностите, изпитанията и страданията в живота – факт, който Абигейл Адамс е осъзнавала.
„Не в тихото спокойствие на живота или в покоя на мирното положение се изграждат великите характери“, пише тя в писмо до сина си от 1780 г. „Навиците на силния ум се формират в борба с трудностите. … Големите необходимости извикват големи добродетели.“
Много от нас естествено биха помислили, че тежките обстоятелства биха породили точно обратното на нежността. Но всичко зависи от това дали се съпротивляваме на тези трудности и в процеса позволяваме да станем озлобени, или ги приемаме като начин да изградим велик характер в живота си. Както подсказва Адамс, онези, които преминават през трудностите, ще спечелят ценната награда на добродетелния характер – част от който е и нежността.
Да се обърнем към по-висша сила
Въпреки че религията е нещо, за което уж не трябва да говорим в прилично общество, бих пропуснала нещо важно, ако не спомена ролята, която вярата играе за възпитаването на нежност. Пример за това виждаме в поезията от IX век пр. Хр. на древноизраилския цар Давид.
В Псалм 18 Давид свидетелства за силата на нежността в собствения си живот, като казва на Бога: „Твоята кротост ме възвеличи.“ По същество Давид казва, че успехът му в живота не произтича от собствената му сила, а от самата Божия природа – природа, белязана от нежност. А простата логика подсказва, че колкото повече време прекарват обикновените смъртни с нежен Бог, толкова повече ще заприличват на Него – и мъже, и жени.
Днес живеем в свят, в който споровете изобилстват, шумността се задържа, а грубостта смазва учтивостта. Междувременно блясъкът нараства, почти сякаш е опит да се прикрият пукнатините в националния характер с няколко замазки боя.
Нека се откажем от контурирането и дадем знак на характера. Грубите и дръзките може и да имат своя миг, но в крайна сметка именно онези, които възпитават нежно поведение, притежават истинската сила на характера и способността да влияят на света.
