• За нас
  • Пишете ни!
събота, 21 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Социализъм и свобода

„Няма враг, има събожник“ – Жаклин Толева за духовното наследство на Ваклуш Толев

отГергана Костова
21 ноември , 2026
51d44f5a 86dc 44ab a243 c1d621e6051c

Жаклин Толева. Снимка: личен архив.

Дъщерята на българския философ и духовен мислител разказва за 12-те години в комунистическите затвори и лагери, свободата на духа, Учението Път на Мъдростта и човека зад философа

„Няма враг, има събожник“ – тази необичайна за човек, преживял политически преследвания и дълги години затвор, мисъл е сред най-ярките послания на българския философ, богослов и духовен мислител Ваклуш Толев.

Осъден след установяването на комунистическия режим, той прекарва 12 години в затвори и лагери. Преживяното обаче не го отвежда към омразата и отмъщението, а се превръща в част от духовния път, който по-късно намира израз в неговото Учение Път на Мъдростта.

За изпитанията, свободата като вътрешно състояние, духовното предназначение на човека и малко познатите страни от личността на Ваклуш Толев разговаряме с неговата дъщеря Жаклин Толева. В това интервю тя споделя не само възгледите на своя баща, а и съкровени спомени за човека, който я е учил на самостоятелност, достойнство и отговорност чрез личния си пример.

Г-жо Толева, животът на Вашия баща Ваклуш Толев преминава през едни от най-драматичните периоди в българската история. Какво от неговото детство и семейна среда според Вас предопределя характера и духовните му търсения?

Ваклуш Толев се ражда в едно будно и родолюбиво семейство, в което трудът, честта и чувството за дълг не са просто думи, а начин на живот. Още от ранните си години проявява силен характер, независим дух и непримиримост към несправедливостта. Тези качества по-късно ще определят както обществената му позиция, така и духовния му път.

Мисля обаче, че най-същественото е друго. Още като млад у него съществува необикновен стремеж да търси смисъла зад видимото. Не се задоволява с готови отговори и непрекъснато задава въпроси за човека, Бога, съдбата и предназначението на живота.

По-късно историята му поднася тежки изпитания, но те по-скоро доизграждат качества, които вече присъстват в него. Затова, когато говорим за духовните му търсения, трябва да ги разглеждаме като път, започнал още в детството и продължил през целия му живот.

След установяването на комунистическия режим Ваклуш Толев е обявен за „враг на народа“ и преминава през затвори и лагери. Какви са причините за преследването му и как той преживява тези години?

Причините са съвсем ясни. Той принадлежи към поколението млади хора, които след 9 септември 1944 г. се противопоставят на комунистическия режим. Заради своите убеждения е определен като „враг на народа“, осъден е и прекарва 12 години от живота си в затвори и лагери.

По-важното обаче е как преживява тези години. Те не го пречупват и не пораждат у него желание за отмъщение. Напротив, именно тогава се изграждат едни от най-дълбоките му духовни прозрения. По-късно казваше, че е излязъл от затвора с повече свобода, отколкото е влязъл в него.

В уединението на килията и в тежките условия на лагерите той е стигнал до убеждението, че истинската свобода е вътрешно състояние и че нищо външно не може да пороби човешкия дух, ако човек сам не се е отказал от него.

Затова тези години не могат да бъдат разглеждани само като период на репресии. Именно тогава се формира онази вътрешна устойчивост, която по-късно ще се превърне в основа на цялото му дело.

e35524f9-57b7-48cb-8f58-4909440dffc8.png
Ваклуш Толев – архивна фотография: личен архив на Жаклин Толева.

В условията на лишаване от свобода Ваклуш Толев достига до важни духовни прозрения. Как се случва това и какво място заемат страданието и свободата в неговото разбиране за човека?

Вие сама казвате „лишаване от свобода“. Но всъщност неговият живот потвърждава мисълта, че „свободата не е вън, а вътре в човека“.

Годините в затворите и лагерите, изпитанията, които пречупват душевно и физически мнозина, за него се превръщат в стъпала на духовно израстване. В уединението на единочката той насочва вниманието си към смисъла на човешкото съществуване и достига до прозренията, които по-късно залягат в неговото Учение Път на Мъдростта. Ето защо свободата за него беше вътрешно състояние на Духа. И той не само бе осъзнал това, той го бе преживял.

Що се отнася до страданието, за него то не съществуваше в смисъла, който обикновено влагаме в тази дума. Той не го пренебрегваше и не го омаловажаваше. Напротив, като човек, гледал страданието в очите (колко пъти ни е разказвал, че жестокостта в затворите е била безмерна!), беше открил, че в самата му същност стои развитието. Затова често ми повтаряше: „Няма страдание, има развитие“.

Когато човек погледне на изпитанията по този начин, пред него се открива възможност да открие своите неподозирани способности и сили. Вместо да се оплаква от трудностите и да ги възприема като наказание или незаслужена участ, може да събере сили и да ги надмогне. В това той виждаше една от големите школи на земния живот. „Има болка, да. Но научете се да я трансформирате. Приемете, че тя е един пулс, който ви еволюира. Както един камък, който спъва водата, която се е напътила към океана, пречи, но тайната на водата е в това да го надскочи“.

Неслучайно пише: „За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, а за Божественото се възкръсва“.

Комунистическият режим се стреми да изгради общество без религия и духовни авторитети. Как Ваклуш Толев съхранява своята вътрешна независимост и убеждението си в духовното предназначение на човека?

Комунистическият режим се стремеше да изгради общество без духовност, но за Ваклуш Толев решаващо е не какво се налага отвън, а какво човек носи в себе си. Той съхранява вътрешната си независимост, защото е дълбоко убеден, че човекът е преди всичко духовно същество и че никоя власт не може да отнеме правото му на вътрешен път.

Често казваше за комунистическата идеология, че се крепи на три стълба: „Първо, идеята за класовата борба и класовия враг, който трябва да бъде унищожен. Второ, безбожието, което води до липса на морал и трето, на власт се идва с революция, т.е. с кръв и терор“. С тези думи изразяваше отношението си към всяка идеология, която поставя политическата цел над човешкото достойнство и нравствените ценности.

Затова въпреки репресиите той не позволи да остане в позицията на жертва, както и не потърси отмъщение. Убеждението му, че човекът носи в себе си духовно предназначение, определяше целия му житейски път. Той не просто говореше за това, а го доказваше със собствения си живот.

След освобождаването си той продължава своето образование и духовните си търсения. Как се оформя философията му и кои са най-важните влияния върху неговия мироглед?

След освобождаването си, както казваше, излиза „от малкия затвор и влиза в големия“. Политически преследван, не му е позволено да завърши специалност право, която е записал в Софийския университет, преди да бъде съден. Единствената му възможност е дошла десетина години след освобождаването му – да следва богословие в Духовната академия, която тогава е била извън системата на висшето образование. При това отново съпътстван от редица препятствия, които го принуждават да положи всичките си изпити само за година и половина, за да завърши възможно най-бързо.

Известно време работи и като библиотекар в Пловдивската митрополия, където голямият му принос е предложението му да се съберат иконите от изоставените и затворени църкви в Пловдивска епархия и да се направи постоянна експозиция в Художествената галерия. Така се ражда Иконната галерия в Пловдив. След това сменя много работни места.

Често се смята, че мирогледът му е повлиян от различни религии, философии и култури и че представлява своеобразна смесица между тях. Това е вярно само на пръв поглед. Той виждаше културите и религиите като бисери, нанизани в историческата броеница на човечеството. Всяка от тях е необходим етап в духовната му история, изгражда определени духовни и нравствени качества у човека, взаимодейства с останалите и не може да бъде разглеждана изолирано.

В центъра на тази голяма картина стои самият човек. Според него нивото на нашето развитие определя и разбирането ни за Бога. Затова неговата трилогия „Историята на религиите“, както каза навремето проф. Захари Стайков, е всъщност една теория на религиите и проследява разгръщащото се разбиране за човека и боговете.

Това, което ни остави Ваклуш Толев, е цялостен прочит на духовната история на човечеството и мястото на отделните култури в нея. Доколкото ми е известно, подобна концепция не е изграждана дотогава нито в България, нито в този завършен вид в световната духовна мисъл.

0ea5f158-db9b-4489-9bf0-1f2232268711.png
В Аулата на СУ за правата на душата.

Ваклуш Толев получава богословско образование, но впоследствие изгражда собствено духовно учение. Какво го свързва с християнската традиция и по какво се различава неговото разбиране от каноничното учение на Българската православна църква?

Когато го питаха дали е християнин, той винаги отговаряше, че е православен християнин. Винаги е казвал, че настолната книга в дома на родителите му е била Свещената Библия. Това е неразривна връзка, която го съпътства от детските години до края на живота му. За него християнството не беше само въпрос на вяра, а начин на живот.

Различието идва от исторически натрупаните през вековете наслоявания върху християнската религия, която в разбирането си за произхода на човека възприема юдейската представа за грехопадението. Той не приемаше, че човекът вкусва от плода на познанието за добро и зло и поради това става грешник. Напротив, според него именно с този акт започва човешката еволюция.

Еволюцията на човека, неговият неизменен възход през материалния свят към божествения, е другото голямо различие. След Четвъртия и Петия Вселенски събори Църквата отхвърля идеята за прераждането, докато за Ваклуш светът е причинно-следствен. Така отговаряме на въпроси, на които трудно може да се отговори по друг начин: защо един се ражда гениален, а друг – с тежки ограничения; защо съдбите на хората са толкова различни още от самото начало.

Тезата, че Бог наказва човека, той категорично не приемаше. Смяташе, че това често е оправдание да не потърсим причините в самите себе си.

Именно тук се намира едно от най-съществените различия с традиционното богословие.

Една от най-необичайните му идеи е, че човекът не е грешник, а бог в развитие. Какъв смисъл влага Ваклуш Толев в тези думи и как те променят представата за човешката природа?

Когато казваше, че човекът е „бог в развитие“, той не твърдеше, че човекът е Бог. Говореше за божественото начало, вложено в човека, което постепенно се разгръща по пътя на неговото съществуване.

Според него големият въпрос е как гледаме на човешката природа. Ако приемем, че човекът е преди всичко грешник, ще живеем с чувството за вина и наказание. Ако го разгледаме през неговите възможности, ще търсим потенциала, който носи в себе си, и посоката, към която е призван да върви.

Тази идея променя изцяло погледа към човека. Тя измества вниманието от вината към отговорността, от страха към себепознанието и от наказанието към осъзнатото изграждане на личността. Именно затова той виждаше в човека най-голямата ценност и най-голямата надежда за бъдещето.

9880ee38-0b37-4f04-88cb-449bb02b8f8f.png
Списание „Нур“, свързано с духовното наследство и Учението Път на Мъдростта на Ваклуш Толев. Снимка: личен архив на Жаклин Толева.

В основата на неговата философия стои Учението Път на Мъдростта. Какво представлява то и как се отнася към познатите религиозни и философски традиции?

Пътят на Мъдростта не противопоставя религиите една на друга, нито ги смесва. Той разкрива мястото на всяка от тях в общата духовна еволюция на човечеството.

В основата на Учението стоят няколко ключови идеи: че няма зло, а нееволюирало добро; че няма страдание, а развитие; че човекът е бог в развитие; че няма враг, има събожник; че материята не трябва да се отрича, а да се одухотворява, и че свободата е една от най-висшите прояви на човешкия дух.

Затова Пътят на Мъдростта не е религия в традиционния смисъл на думата. Той е Учение за човека, за неговите неизчерпаеми възможности и за отговорността му съзнателно да участва в собственото си духовно изграждане и в еволюцията на човечеството.

Преди всичко Учението Път на Мъдростта е опит да се даде нов прочит на човешката история. Ваклуш Толев не разглежда събитията, религиите и културите като отделни явления, а като части от един общ процес, в който човешкото съзнание постепенно разкрива своите възможности.

Неговият голям принос е, че въвежда идеята за Йерархията на Духовните вълни. Според нея човечеството преминава през различни етапи на духовно развитие, като всяка епоха носи свои ценности, свои нравствени норми и свое разбиране за Бога. Така религиите не се оказват противници помежду си, а последователни стъпала в една обща духовна история. В този смисъл Учението Път на Мъдростта не влиза в спор с познатите религиозни и философски традиции. То се опитва да покаже тяхното място, тяхната взаимна свързаност и смисъла им в развитието на човека и човечеството.

Ваклуш Толев говори за необходимостта човекът да надмогне омразата и дори представата за враг. Как се ражда подобно разбиране у човек, преживял политически преследвания и затвор?

Да, той казваше: „Няма враг, има събожник“. Мисля, че отговорът се крие в едно от най-дълбоките му прозрения за човека. Той често казваше, че освен „права на човека“ съществуват и „права на душата“. Именно оттук произтича и разбирането му за врага.

Според него душата има право на развитие, на опитност и на еволюция. Затова той виждаше във всеки човек душа в различна степен на развитие, а не враг, когото трябва да мразим. А дори в християнството, когато е казано да обичаме враговете си, означава, че ги признаваме за врагове и след това изпълняваме заповед да ги обичаме. А той не признаваше наличието на враг. Въпреки всичката омраза и оскърбления, които е преживял. Но може би този именно сблъсък с овластения враг, който иска унищожението на другия, го кара по-късно да формулира своята идея за Защита правата на душата. Тази негова идея за „права на душата“ е изпратена по-късно с писмо като Предложение към ООН. В него се казва, че Международната харта за правата на човека е огромно постижение, но защитава преди всичко тялото и гражданските права. Душата също се нуждае от защита. Затова Ваклуш Толев призовава към Хартата за правата на човека да се добави нова клауза за защита правата на душата, в която да се провъзгласи отпадането на религиозната казън „анатема“, която посяга на човешката духовност, както и премахването на понятието „враг“ в обществените отношения, защото то поставя клеймо върху личната душевност.

За него защитата на правата на душата беше култура за бъдещето.

409d59f1-493b-4475-b33f-de78e2724d35.png
Ваклуш Толев – архивна фотография. Снимка: Личен архив на Жаклин Толева.

В документалния филм „Ваклуш“ зрителят се среща с необикновената му личност и житейска съдба. Какво според Вас успява да разкрие филмът за него и какво остава отвъд възможностите на киноразказа?

Филмът на Николай Василев е много хубав и успява да покаже неговото присъствие, излъчване и начин на говорене. Това е чудесен начин хората да се докоснат до него. Но киното все пак има своите граници – в един двучасов филм няма как да се побере цялата му житейска философия и тишината на неговите размисли. Филмът по-скоро дава едно първо впечатление, а оттам нататък всеки може да чете и да дълбае сам, ако му е интересно.

Вие сте негова дъщеря. Какъв беше Ваклуш Толев в семейството и как съчетаваше ролята на баща с духовната си мисия? Има ли спомен, който особено ярко разкрива човека зад философа?

У дома беше с тиха усмивка, с огромно търпение и с безусловна подкрепа. Като баща той не поучаваше и не налагаше волята си. Напротив – даваше ми свобода да търся и да взимам собствени решения. Учеше ме да мисля самостоятелно, да не се страхувам от грешките и да нося отговорност за изборите си, точно както в своята философия разгръщаше идеята за човека като сътворец. Учеше ме на отговорност и достойнство не с наставления, а с личния си пример и с начина, по който се отнасяше към всеки.

3c0385c8-18f1-4983-81b3-12036552e0b9.png
Жаклин Толева с баща си Ваклуш Толев. Снимка: Личен архив на Жаклин Толева.

Като човек отвъд философа го виждам и в спомените ми от планината. Той много обичаше да ходим заедно и да изкачваме върхове. По пътеките нагоре водехме безброй разговори. Но там, сред природата, тези разговори не звучаха като лекциите му от катедрата, а като споделяне между две близки души. За мен това е скъп спомен за баща ми, защото планината и изкачването на върхове бяха едновременно напълно земен, споделен бащински жест и съвършена метафора за неговата духовна същност. Човек, който не само говореше за извисяване, а вървеше редом до мен по стръмното, в разговор и с обич, докато стигнем върха.

51ef26e0-4ffb-4977-8fb8-ec0c4d37a934.png
Жаклин Толева и Ваклуш Толев – спомен от семейния архив. Снимка: личен архив на Жаклин Толева.

Ваклуш Толев казва, че съществува „една реалност, по-реална от реалността, и това е реалността на Духа“. Как разбирате тези думи и какво означават те за съвременния човек?

Мисля, че той говореше за нещо, което всеки човек е преживявал, макар и да е трудно да го назове. Обстоятелствата, успехите и неуспехите, материалният свят около нас са част от реалността, но тя непрекъснато се променя. Има обаче нещо по-трайно, което определя как преживяваме всичко останало – нашето съзнание, нашите ценности, нашият вътрешен свят. Именно това той наричаше реалност на Духа.

За него човекът не се изчерпва с биографията си, професията си или социалното си положение. Истинската му същност принадлежи на Духа и именно там се намират причините за неговите избори, стремежи и развитие.

Мисля, че тези думи са особено важни за съвременния човек, който живее сред огромно количество информация, тревоги и външни зависимости. Те ни напомнят, че зад всекидневните събития съществува един по-дълбок пласт на живота и че без връзка с него човек трудно може да намери смисъл, устойчивост и посока.

Затова, когато говореше за „реалността на Духа“, той не ни приканваше да бягаме от света, а да разбираме по-дълбоко себе си и мястото си в него.

a345ec1e-38a0-4c41-bf61-b7514e046c1a.png
Ваклуш Толев сред природата. Снимка: Личен архив на Жаклин Толева.

Ваклуш Толев пожелава на надгробния му камък да няма име, а само думите: „Дух и пламък е бил моят Път и мойто битие“. Какво е най-важното, което според Вас той остави на България и на поколенията след себе си?

Мисля, че най-ценното, което Ваклуш Толев остави, е една нова перспектива за човека. Във време, когато сме свикнали да говорим повече за кризи, страхове и разделения, той ни призова да видим човека през неговите възможности. Да го видим не като завършен, а като развиващ се; не като обречен, а като способен да надмогва себе си.

Той остави идеи, които тепърва ще бъдат осмисляни от следващите поколения: за правата на душата, за духовната еволюция на човечеството, за свободата като вътрешно състояние и за отговорността към собственото ни развитие. Но повече от всичко остави личен пример. Защото преживя онова, за което говореше.

През целия си живот той говореше за България не само като за географско пространство или историческа съдба, а като за духовна реалност. Той беше убеден, че по българските земи са се срещнали и оставили своя отпечатък едни от най-значимите духовни традиции на човечеството. В това виждаше повод за национална гордост, но най-вече отговорност към бъдещето и към духовната мисия, която всеки народ има да изпълни.

Може би затова избира за свой надгробен надпис думите: „Дух и пламък е бил моят Път и мойто битие“. В тях има и равносметка, и послание. Равносметка за един живот, отдаден на духовно служение, и послание към всички, които идват след нас – да съхранят живия пламък на духовността в себе си.

Ако трябва с едно изречение да кажа какво остави на България, бих казала: остави ни достойнството да виждаме в човека и в народа си потенциала на една предназначена бъднина, която можем и ще осъществим.

1d8e5d83-7d6d-44a9-b3c3-c3a3394327ae.png
Ваклуш Толев – „На изгрев“. Снимка: личен архив на Жаклин Толева.

Жаклин Толева е родена през 1969 г. в София. Завършва 9-та Френска езикова гимназия, след което придобива две магистърски степени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – по Право и дипломация, и по Теология (богословие). Специализира права на човека, публична администрация, европейска интеграция и политически умения. Владее френски, испански, английски и руски език.

В периода от 1997 г. до 2009 г. работи като съветник в Народното събрание на Република България. Натрупва 12-годишен опит в законотворчеството, като работи в Комисията по правата на човека, Комисията по образование и по синхронизирането на българското законодателство с европейското право.

Посвещава се активно на съхраняването и популяризирането на книжовного и духовно наследство на баща си Ваклуш Толев. Основател е на издателство „7 лъча“, което подкрепя издаването на книги от български автори.

ВИЖТЕ СЪЩО
thedigitalartist soviet union 2704166 1920
Истинското лице на комунизма се разкрива от неговите действия
Китайската комунистическа партия унищожи най-доброто от Китай
Китайската комунистическа партия унищожи най-доброто от Китай
Девет коментара за Комунистическата партия – Въведение
Девет коментара за комунистическата партия – Въведение
471261665 626129543197051 5217585103733019244 n
Как призракът на комунизма управлява нашия свят
Десет държави призоваха за край на „несправедливите съдебни преследвания“ след присъдата на Джошуа Уонг в Хонконг
Десет държави призоваха за край на „несправедливите съдебни преследвания“ след присъдата на Джошуа Уонг в Хонконг
Практикуващите Фалун Гонг участват в парад в Сидни, Австралия на 10 октомври 2025 г. Уон Нан/NTD TV
Преследването на Фалун Гонг – 26 години война срещу човешките права
Споделете тази статия
Tags: Препоръчани

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
След четири години забавяне парламентът избра своите 11 членове във Висшия съдебен съвет

След четири години забавяне парламентът избра своите 11 членове във Висшия съдебен съвет

0
0
Прогноза за времето за петък, 20 ноември

Времето в петък, 20 ноември: силен вятър на североизток, слънце след обяд

0
0
kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

0
0
Клон на Първа инвестиционна банка в София

Гръцката „Юробанк“ ще купи 65% от Първа инвестиционна банка

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0

Свързани Публикации

Манифестация на „свободните“ жени в Свердловск. Текстът на лозунга гласи: „Ако жената е робиня, няма да има и свобода. Да живее равноправната жена!“.

Национализацията на… жените в СССР

0
0
b163288d 15da 4dd6 a6bd a45e6584dc2a

Исмаил Кадаре: „Не бих искал да служа на никого…“

0
0
skrepetski

Полският премиер Доналд Туск заяви, че убийството на карикатуриста Семьон Скрепецки може да е „държавен тероризъм“

0
0
Портрет на Карл Маркс. (John Jabez Edwin Mayall, colored by Olga Shirnina/CC BY-SA 2.0)

Какъв е бил Карл Маркс?

0
0
soc league

Бедите на човечеството, донесени от социализма

0
0
Депутатите одобриха гаубици и зенитни системи и подкрепиха защита от дронове за армията

Депутатите одобриха гаубици и зенитни системи и подкрепиха защита от дронове за армията

0
0
Над 100 китайски акции паднаха под 2 юана, пет компании са застрашени от отписване

Над 100 китайски акции паднаха под 2 юана, пет компании са застрашени от отписване

0
0
1aaab61f 64be 4b86 8c95 810518c9024c

БАПЗГ настоява за минимални заплати от 1550 евро за медицинските специалисти

0
0
Основните акценти от азиатското турне на Тръмп

Основните акценти от азиатското турне на Тръмп

0
0
изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.