Социализъм и свобода

Неурановесеният живот и небалансираната философия на Маркс са имали смъртоносни последици за милиони хора "Мъжете започват революционни промени по причини, свързани с личния им живот." - Аристотел На 14 март 1883 г. Карл Маркс умира в Лондон на 64 години като човек без гражданство. Последствията от идеите на Карл Маркс могат да съкрушат въображението. Мислите му оформят историята. Империи са се издигали и падали благодарение на неговите тези. Заради този човек вълните на революциите са заливали бреговете на континентите, а животът на милиони човешки същества е бил променен - или прекратен - благодарение на неговата идеология. В променена форма идеите му продължават да шепнат из коридорите на ...

В края на 19 век Карл Маркс представя на света научния комунизъм. Неговите творби „Манифестът на Комунистическата партия“ и „Капиталът“, налагащи доктрините на комунизма, променят човечеството и световната история. Бурното развитие на науката и прогреса, промененият мироглед на хората и подемът на производството и търговията обуславят приемането на тези идеи, колкото и радикални да са те, защото точно този прогрес води до нови кризи. Достига се до капитализъм и социално неравенство. Според Маркс историята е вътрешно присъщ процес, независещ от човешката воля, както и че класовата борба е нейната движеща сила, като едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили. За да промени това, решението на марксизма ...

Коментар Спомням си, че през 1990 г., когато бях на 6 години, в един пролетен ден в Атланта научих за падането на Берлинската стена. С мен се свърза момче по телефона. Нямах никаква представа кой е той, но звучеше на моята възраст. Не бях сигурен какво да го попитам, но знаех, че се случва нещо важно, защото родителите ми и всички покрай мен бяха много развълнувани. Научих, че момчето от другата страна на телефона е от Източен Берлин. Той говореше английски с акцент, но въпреки това го разбирах ясно. Може би с известно напътствие го попитах: "Какво е различното сега там, където живееш?". "Можем да посещаваме ...

На 18 март се се навършват 153 години от създаването на Парижката комуна. Установена през 1871 г. във френската столица под девиза „Хляб или куршум”, тя е първият опит на комунизма да завземе властта. Кървавият бунт, продължил 72 дни предоставя първото му убежище. На този съдбоносен ден призракът на комуниизма получава своето материално тяло и започва да броди не само из Европа, но и по целия свят. Последствията са смъртоносно торнадо от разрушение и смърт, в продължение на десетилетия, които продължават и до днес. Карл Маркс описва Парижката комуна като първата пролетарска революция или „диктатура на пролетариата“. Нейното управление се базира на краен анархизъм с разрушителна ...

Пропаганда и култ към социализма в България ни се предлагат като историческа памет “Лъжата, повторена много пъти, се възприема като последната истина.”  Тези думи на Наполеон Хил чудесно обясняват някои изкривени и удобно повторени до такава степен лъжи, че да объркат и заблудят няколко поколения. Всички хора, водили съзнателния си живот по времето на комунизма, би трябвало да знаят, че животът им е прекаран в лъжа. Лъжата за човека в социалистическото време е като втора природа. Тя е толкова дълбоко е вкоренена в нас, че не се разпознава като такава. „Манифестът на комунистическата партия“ започва с изречението: „Призрак броди из Европа - призракът на комунизма“. Използването ...

Датата 23 август има особено важно значение. Тя e отредена да ни напомня за жертвите на двата най-кръвопролитни режима в човешката история – нацизма и комунизма. Общият брой погубени от комунизма животи в световен мащаб е около 100 милиона, а загиналите от германския националсоциализъм са между 9 и 11 милиона. Само в България, няколко месеца след 9 септември 1944 г. са избити без съд и присъда между 25 000 и 30 000 души, а репресираните от комунистическата власт, вкл. осъдените от „народния съд“, вкарани в концлагери, изселени, съдени за контрареволюционна дейност са многократно повече. Идеята за учредяване на Ден на памет за престъпленията на нацизма и ...

Наскоро една от националните телевизии представи резултатите от социологическо проучване, според което 32,6% от българите биха се върнали във времето на Тодор Живков, а самият Живков по принос за развитието на страната се нарежда сред личности като Иван Вазов и Хан Аспарух. Бойко Борисов пък изпреварва Бенковски по същия този принос. Успокоителното е поне, че Васил Левски и Христо Ботев оглавяват тази класация, въпреки съмненията за нейното коректно провеждане. Това  проучване на общественото мнение е проведено от Националния център за парламентарни изследвания, който извършва проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия. Според социолога доц. Алексей Пампоров самата формулировка на въпроса „Кои личности са допринесли ...