Разговор с поетесата и преводач по повод нейната 80-годишнина Дора Янева-Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски  автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас, са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „естонската Ана Ахматова”, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, От Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, първият превод на български на Мика Валтари (Нобел, 1965 г.). Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка ...

Един певец от световна класа Кирил Кръстев принадлежи към певческия елит на България от годините след войната. Беше сред най-добрите баритони, които някога сме имали. И досега мястото му в нашия музикален театър е празно. А прекрасният му белкантов глас можеше да украси всеки първостепенен европейски театър. Но той се посвети изцяло на родната сцена, макар да имаше и международни успехи и признание. На Русенската опера Кръстев даде три десетилетия от живота си. За него това не беше компромис или жертва – просто твореше на тази сцена. След това още десетина години беше първи баритон и на Варненската опера – и там се раздаваше докрай, без ...

Туристическа атракция в русенско село През 1970 година, по повод една „велика стогодишнина”, от гигантомантското честване на която направо ни дойде до гуша, русенските партийни другари, вместо да ремонтират Театъра и Операта, поръчаха на румънския скулптор Борис Караджа да извае от бронз величествената фигура на „вожда на световната революция”, която така и не се състоя. Борис Караджа (1906, Балчик – 1982, Букурещ) беше свързан с другарите от дунавската ни столица, начело с небеизвестния Петър Данаилов, ремсист, партиен секретар, министър, дипломат, а след 1989 г. – изтъкнат... ”писател” и масон (!), вкарваше без проблеми техните разглезени отрочета в букурещките университети. Паметникът му беше доволно уродлив като повечето ...

Eдин от стълбовете на нашия музикален театър – оперен и оперетен – и на театрите в страната Христо или още Хитьо Попов (1891 – 1968) е не само първият професионален оперен постановчик, но и един от стълбовете на нашия музикален театър – оперен и оперетен – от 20-те до 60-те години на миналия век, с огромни заслуги за националната опера и оперета, а също и за театрите в страната. Той работи с няколко поколения наши артисти и среща българската публика с голям брой заглавия от класиката и съвременността, а също и от български автори. Около 120 са оперите и оперетите, които представи той в София и ...

150 години от рождението на великия артист, чието име Русенският театър гордо носи днес Изкуството на актьора е мимолетно, остава в ефира. А за артист като Сава Огнянов, напуснал земния свят преди повече от седем десетилетия, днес трудно можем да си създадем реална представа. Няма записи, кино или видеоленти, не са живи и неговите съвременници. Останали са само записани спомени от артисти и културни дейци от епохата. И все пак, знаем, че е бил сред първомайсторите на българската сцена, че името му се нарежда до имената на Васил Кирков (за съжаление, почти забравен днес!), на Адриана Будевска, Роза Попова и Кръстю Сарафов. Роденият на 24 май ...

Разговор с доц. Атанас Колев за писателя „На живота в блатото все така си става – все потъва златото, а боклукът плава.“ Змей Горянин Доц. Атанас Колев Доц. д-р Атанас Колев (род. 1943 г., Велико Търново) е завършил машинно инженерство в Техническия университет в София. Преподавал е в Русенския университет. Автор е на редица научни трудове и изследвания в своята област, но също и на много исторически и литературни публикации, посветени на миналото и културната история на дунавската ни столица, на бележити личности, сред които централно място заема писателят Змей Горянин (1905 – 1958 г.), едно значимо име в периода между двете войни, после забранено, забравено, ...

Един от големите наши интелектуалци Проф. Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или друго голямо културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества. Той е пределно скромен. Но с името на проф. Шурбанов са свързани до голяма степен нашата англицистика, нашето шекспирознание (след смъртта на проф. Марко Минков той е всепризнатият български шекспировед номер едно), преводът на англоезичната поезия и проза. На него дължим най-новия и може би най-добър и верен превод на „Хамлет”,  преводите на Джон Милтън,  Джефри Чосър, Кристофър Марлоу и поетите от Елизабетинската епоха. В своята област той е учен от ...