От родовата памет и драмите на българската история до поезията, издателската мисия и свободата на твореца – откровен разговор с писателката Габриела Цанева е родена в Русе през 1964 г. в семейство на гимназиални учители. Завършва МГ „Баба Тонка“ в родния си град като програмист. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ (Химико-технологичен и металургичен университет), защитава дисертация (PhD). По-късно завършва право и работи 20 години като адвокат в Софийска адвокатска колегия. Първите й публикации са в сп. „Родна реч“. По-късно сътрудничи и публикува във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, „Труд“ и др. Автор е на повече от 25 книги – ...

Големият български диригент оставя след себе си не само забележителни изпълнения, но и пример за професионализъм, морал и всеотдайност към музиката "Изкуството съществува в живота на човека, за да събужда и разгаря искрата на най-благородното у него. Колкото по-голям кръг от хора бъдат засегнати от въздействието му, толкова по-пълноценно бива изпълнена неговата велика мисия. И затова всеки, чиято съдба е да бъде посредник между изкуство и хора, е толкова по-щастлив, колкото повече са тези, сред които сее зърната. Недейте забравя никога вашите скъпо извоювани върхове, скъпи музиканти! Недейте забравя своята дълбока любов и отдаденост на тези, на които така възторжено служите – изкуството и хората. Само ...

Автор на 124 произведения и вдъхновяващ диригент, Васил Казанджиев оставя трайна следа в българската и световната музикална култура Отиде си акад. Васил Казанджиев, големият български композитор, диригент и педагог. Роден на 10 сптември в град Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на елитната гимназия „Княз Борис Първи“ в Русе през 1952 г. постъпва в Консерваторията в София, където учи композиция при Панчо Владигеров и дирижиране при Влади Симеонов. Сред авторите, оказали ...

Въпреки завистта, интригите и ожесточените съперничества, великият композитор превръща личните изпитания в безсмъртни музикални шедьоври Творческият път на Георги Фридрих Хендел (1685–1759) започва в Хамбург, град, който по това време е нещо като „касичката на цяла Германия”, пълна със злато. Търговци и мореплаватели от цял свят, възраждат приказното великолепие не само на Хамбург, но и на древните градове от Ханзата. Под сянката на благополучието процъфтява и изкуството: в Хамбург е основана първата немска опера с музикален ръководител германеца, маестро Кайзер. В цяла Германия по това време се сформират оперни трупи, но се управляват само от италиански диригенти и импресарии. Така те затварят пътя на немските си ...

Последното интервю на великия композитор Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892 г., година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Петербург. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. Уважаеми Пьотр Илич, бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. Как се раждат вашите музикални идеи? ...

С изключителен талант, репертоар без аналог и признание от самия Фьодор Шаляпин, Цветана Табакова остава една от най-незаслужено забравените звезди на българската опера Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905–1936), а тя е сред най-забележителните таланти на българската оперна школа, чийто потенциал мнозина изследователи поставят редом с най-големите български оперни имена. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление, полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо ...

Изтъкнатият музиковед и дългогодишен драматург на Софийската опера говори за мисията на операта, кризата на музикалната критика и бъдещето на българската сцена Проф. Боянка Арнаудова (род. 1942 г., Русе) е сред големите авторитети в българската музикална академична общност. Повече от две десетилетия беше драматург на Софийската опера и наблюдаваше отблизо раждането, възхода и триумфа на десетки наши певци. Автор е на книгите „Музикално-драматургични особености в сценичното творчество на Марин Големинов“, "Монография за Марин Големинов", „Българската опера – мит и модерност“, „Златният век на българската опера”, ”Кратка история на операта” и др. Драга Боянке, ако ми позволиш, нека да водим този разговор  на „ти“ (макар лично аз да ...

160 години от рождението му В началото на ХХ век тримата родолюбиви бесарабски българи Константин Михалов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе се отказаха от блестящата си кариера в Русия, за да се завърнат в родината-майка, за да осъществят голямата си мечта – българска опера. Тя се ражда трудно в неотдавна освободилата се от едно варварско безпросветно робство, забавило с векове културното ни развитие. Но голямата им вяра и енергия успява да преодолее трудностите от всякакъв род и да даде своя плод – раждането на Българската оперна дружба през 1908 година в София. Иван Вулпе е роден на 1 септември в годината на Априлското въстание (1876), под знака на Девата ...