Дългове, бягства, скандални възгледи и кралски покровител – каква е историята зад човека, променил света на операта?
Той още от дете израства с твърдото убеждение, че е неповторим гений. Роденият през 1813 година Рихард Вагнер още като ученик пише първите си драматични произведения. По-късно той ще напише и либретото на всяка своя опера – нещо твърде необичайно за онова време. Според неговите възгледи текстът и музиката на една опера образуват неделимо единство. Музиката не е самоцелна, а обслужва драматургията, смята Вагнер.
Вагнер постига окончателната симбиоза между текст, музика и сценография през 1876 година с оперния цикъл „Пръстенът на нибелунгите“. Цикълът за пръв път е представен в личния фестивален театър на композитора в Байройт, където и до днес се провежда едноименният фестивал.
Вечният беглец Рихард Вагнер
Вагнер цял живот се крие от някого: или от кредитори, на които дължи пари, или по политически причини. Тъкмо разгневените кредитори го преследват през 1839 година, когато заедно със съпругата си Минна той по заобиколни пътища успява да се добере до Париж. Там на помощ му се притичва оперният композитор Джакомо Майербер, който го подпомага и финансово.
През 1848 година Вагнер се присъединява към буржоазната революция в няколко германски княжества. Това му донася обвинение в държавна измяна, така че композиторът е принуден да се укрие в Цюрих. Години по-късно императорът все пак го помилва.
В друг исторически момент Вагнер е принуден да бяга от Виена, където го преследват данъчните инспектори. Тогава финансовото спасение идва от неговия меценат – баварския крал Лудвиг II. Сред населението обаче се засилва недоволството от разсипническата финансова политика на краля (който строи фантасмагорични замъци) и подкрепата му за Рихард Вагнер. Кралят е на път да абдикира, а Вагнер изчезва и през 1865 година отново се укрива в Швейцария. Финансовата подкрепа на Лудвиг II е решаваща за композитора, който без нея не би успял да доведе до премиера своя „Пръстен“.
Най-скъпо платеният композитор на всички времена
По онова време композиторите много разчитат на хонорарите, които издателите им плащат за публикуването на партитурите. Вагнер надминава всички свои съвременници в това отношение: хем иска невъобразимо високи суми, хем настоява да му се плаща авансово, защото все няма пари. Аванс получава и за „Пръстенът на нибелунгите“. Премиерата на цикъла в Байройт е пълен финансов провал, но с течение на годините той става все по-популярен и издателството изобщо не съжалява, че е инвестирало средствата си в този композитор.
Вагнер като антисемит
В средата на XIX век в Европа се надига яростна вълна на антисемитизъм. Повлиян от нея, през 1850 година Вагнер публикува памфлета си „Еврейството в музиката“, в който твърди, че евреите нямат потенциал за музикално творчество. Според него творчеството се предопределя от корените на композитора в дадено общество, а евреите нямали такива и затова можели само да имитират. В следващо издание, 20 години по-късно, Вагнер допълнително изостря нападките си срещу евреите и дори говори за разрушаване на еврейската общност.
Но отношението му към тази група хора е твърде амбивалентно. В осъществяването на грандиозния си проект „Пръстенът на нибелунгите“ Вагнер е силно зависим именно от помощта на евреи. Именно евреи са редица спонсори на новите музикални течения в Германия и по-специално на вагнеровите идеи.
Вагнер и силните жени
В неговите опери женските образи обикновено представят много силни жени, които спасяват своите мъже. За Вагнер силна е не онази жена, която се еманципира от мъжа си, а тази, която го обича толкова силно, че е готова да се пожертва в името на неговото спасение. В представите на композитора живее една романтична идея за любовта и смъртта.
Реалните жени в живота му също са силни, но предани. С първата си съпруга Минна Вагнер се разделя няколко пъти. Тя не одобрява неговите антисемитски възгледи и публични изяви.
Втората му съпруга, Козима, направо го боготвори, а освен това самата тя е разпалена антисемитка. Двадесет и четиригодишната Козима не се интересува от женската еманципация, но е високообразована жена с много силен характер. След смъртта на Вагнер тя поема ръководството на фестивала в Байройт и продължава традицията.
Фантазмите на Вагнер и национал-социалистите
Рихард Вагнер мисли за едно цялостно произведение на изкуството, в което възниква единство между музика, текст, актьорска игра и сценография. Тази идея има и обществено-политическо измерение, защото в онази епоха настъпват индустриализацията, първата глобализация и голямото политическо преструктуриране на обществото, а всичко това заплашва тъй нареченото „национално единство“.
Във въображението на Вагнер се оформя идеята за една общност, изградена върху естетически ценности и независима от реалния свят с неговите противоборства в областта на религията, политиката и икономиката. Неговият копнеж за единство на германската нация, сплотена от общата си култура, по-късно е възприет и от националсоциалистите, които именно чрез тази идея успяват да навлязат в бюргерското общество.
