Свят

Русия отхвърля версията за проукраинско участие Статията от 7 март във вестник "Ню Йорк Таймс", в която се предполага, че зад миналогодишната атака срещу газопровода "Северен поток" стои "прословута проукраинска група",  съставена от руски или украински граждани, е информация, целяща да "отвлече вниманието на обществеността", заявиха високопоставени руски представители. "Статията в "Ню Йорк Таймс" е поредния опит, целящ да отклони вниманието от истинските виновници", заяви Леонид Слуцкий, председател на Либерално-демократичната партия на Русия.  "Кой би повярвал, че операция от такъв мащаб ... може да бъде извършена от неизвестна досега диверсионна група?" заяви в Telegram Слуцки, който оглавява комисията по външните работи на Държавната дума - долната ...

След продължаващата вече цяла година война в Украйна състоянието на почвите на Житницата на Европа е нещо, за което малко хора се замислят, но на което е нужно да се обърне сериозно внимание. Учените от Украинския институт за почвознание и агрохимични изследвания са установили, че войната е причинила деградация на най-малко 10,5 млн. хектара земеделска земя в цяла Украйна досега. Те базират своето изследване на сателитни снимки и проби от почвата. Изследваните проби от отвоюваната Харковска област в Североизточна Украйна са показали висока концентрация на токсини като живак и арсен от боеприпаси и гориво. Зърнопроизводител споделя пред Ройтерс, че когато през ноември миналата година Украйна отвоюва ...

Според публикувани миналия месец данни близо 1 милион души са подали молба за международна закрила в Европейския съюз през 2022 г., с което броят на молбите за убежище достига ниво, невиждано от бежанската криза през 2015-2016 г. до сега. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището съобщи, че през миналата година в 27-те държави от ЕС, както и в Норвегия, и Швейцария, са били подадени 966 000 молби за убежище, което е с 50% повече в сравнение с 2021 г. Това не включва повече от 4 милиона украински бежанци, които са получили временна закрила в ЕС - специален механизъм, активиран, за да се избегне срив ...

България отделя 5,7% от своя БВП за подпомагане на своите енергийни потребители, нареждайки се само след Словакия, Германия, Малта и Дания През последните 17 месеца Европа е похарчила близо 800 млрд. евро за борба с енергийната си криза, като Германия е похарчила най-много пари, за да предпази домакинствата и предприятията от енергийната инфлация. "От началото на енергийната криза през септември 2021 г. в европейските страни са били заделени и разпределени 792 млрд. евро, за да бъдат защитени потребителите от нарастващите разходи за енергия... Настоящото увеличение на цените на едро на енергията в Европа накара правителствата да въведат мерки за защита на потребителите от прякото въздействие на ...