Данните на Евростат за първото тримесечие на 2025 г. разкриват важни тенденции в енергийния внос на Европейския съюз, които илюстрират радикалната промяна във веригите за доставки на енергия в континента. Вносът на енергийни продукти в ЕС общо бележи ръст от 0.3 на сто като парична стойност, но намалява като обем с 3.9 процента спрямо същия период на миналата година.
Тази тенденция на намаляване на обемите при едновременно увеличаване на разходите отразява фундаменталните промени в енергийната геополитика на Европа. За първи път от десетилетия насам континентът се преориентира кардинално от традиционните си доставчици към нови алтернативи, което има своята цена както в икономически, така и в логистичен план.
Най-драстичните промени се наблюдават в сектора на природния газ, където се очертава ясно изместване от тръбопроводни към морски доставки. Вносът на втечнен газ отбелязва рязко увеличение с 12.1 на сто повече количества, които са влезли в ЕС, и потребителите са платили с 45.3 процента повече за суровината. В същото време при тръбопроводния газ данните сочат, че като количества е бил с 12.1 процента по-малко, тоест е заменен от втечнения газ, но е бил с 19 процента по-скъп, отколкото преди година.
Това изместване не е случайно – то отразява стратегическото решение на ЕС да се отдалечи от руския газ и да диверсифицира източниците си на енергия. Статистиката показва, че половината от вноса в ЕС на втечнен газ е от САЩ (50.7 на сто като парична стойност), следвани от Русия (17 на сто) и Катар (10.8 на сто). При тръбопроводния газ най-много природен газ чрез газопроводи през първото тримесечие ЕС внася от Норвегия (52.6 на сто), Алжир (19.4 на сто) и Русия (11.1 на сто).
Тези данни показват, че Норвегия е най-големият доставчик на газ в Европа след резкия спад на руските доставки, предизвикан от пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Американските доставки на втечнен газ също са станали критично важни за европейската енергийна сигурност.
Петролният сектор демонстрира различна динамика от газовия. Петролът е намалял като стойност с 11.9 на сто, но и като обем – с 8 на сто на годишна база. Въпреки това географията на доставчиците остава доста разнообразна – най-големи вносители на петролни масла в ЕС са САЩ (с дял от 15 на сто като парична стойност), Норвегия (13,5 на сто) и Казахстан (12,7 на сто).
Значителното поскъпване на втечнения газ с близо 45% отразява няколко фактора. Първо, логистичните разходи за транспортиране на втечнен газ са значително по-високи от тези за тръбопроводен газ. Второ, пазарът на втечнен газ е по-ограничен и по-волатилен, което води до по-високи цени при нарастващо търсене. Трето, европейското търсене се конкурира с това на азиатските пазари, особено Китай и Япония, което допълнително повишава цените.
Преминаването към втечнен газ изисква и значителни инвестиции в инфраструктура. Европейските страни бързо изграждат нови терминали за втечнен газ и разширяват съществуващите, за да могат да приемат нарастващите обеми американски и катарски газ. Този процес е скъп и отнема време, което също се отразява на крайните цени.
Ролята на Съединените щати като основен доставчик е особено важна в геополитически план. Американският втечнен газ не само заменя руския, но и дава на ЕС по-голяма гъвкавост и независимост в енергийните доставки. Същевременно това прави Европа по-зависима от трансатлантическите логистични вериги, които могат да бъдат нарушени от метеорологични условия или други фактори, дори политически.
Данните за първото тримесечие на 2025 г. потвърждават, че енергийната трансформация на Европа продължава с пълна сила. Общо континентът плаща леко повече (ръст от 0.3%) за по-малко общо количество енергия (спад от 3.9%), което отразява сложната динамика на прехода към нови доставчици и енергийни източници. Това е краткосрочната цена на дългосрочната стратегическа цел за енергийна сигурност и независимост от традиционните доставчици.
