Един от най-авторитетните изследователи на староруската литература посвещава значителна част от научната си работа на старобългарската литература, делото на Кирил и Методий и влиянието на Търновската книжовна школа
Руската официална политика неведнъж е подценявала или пренебрегвала ролята на България за разпространението на славянската писменост и книжнина. Показателен пример беше изложба пред Руския културно-информационен център в София, посветена на 24 май, която проследяваше историята на писмеността, без да открои решаващия български принос.
През годините и руски публични фигури са правили спорни изявления по темата. Владимир Путин например заяви, че азбуката е дошла от „македонските земи“ чрез Кирил и Методий, което предизвика остри реакции в България.
Но сред руските учени има и ясно признание за българската роля. Един от най-авторитетните изследователи на староруската литература – акад. Дмитрий Лихачов (1906–1999), посвещава значителна част от научната си работа на старобългарската литература, делото на Кирил и Методий и влиянието на Търновската книжовна школа.
Той пише:
„Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България – за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи…
Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности.
България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила – способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите”.
Покръстването на Киевска Рус през 988 г. поставя началото на нов етап в развитието на нейната книжнина. Именно чрез старобългарската книжовна традиция и църковнославянския език върху източнославянските земи оказва влияние богатото наследство на България.
Както отбелязва руският историк проф. Сергей Никитин:
„Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руска литература и писменост още не са съществували”.
Акад. Лихачов също отдава изключително място на България в европейската културна история:
„Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света… България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето…”.
А в една от най-силните си оценки за духовната устойчивост на България акад. Лихачов казва:
„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”.
