290 години от смъртта на „бащата на комичната опера“
Историята на Джовани Батиста Перголези (1710 – 1736), живял по-малко и от Моцарт, само 26 години, може да се разкаже с няколко думи. Роден е в градчето Йези, провинция Анкона, в много бедно семейство. Учи цигулка и композиция в Неаполската консерватория „Дей Повери” („За бедните“), след което ръководи капелата на принц Стилиано в същия град, тогава столица на Неаполитанското кралство. За кратко време е на служба при друг принц в Рим. На 26 години се разболява от скоротечна туберкулоза и умира във френския манастир на град Поцуоли.
Приживе Джовани Батиста Перголези се прочува като майстор на религиозната музика – особено с великолепната си великденска кантата „Стабат Матер”, създадена през 1736 година. Тази прекрасна, възвишена творба се изпълнява много често и у нас и е сред шедьоврите в този жанр, любим и на нашите музиканти и меломани.
Първото сценично произведение на Перголези – една религиозна музикална драма (мистерия) – има невероятен успех в Неапол. Младият маестро веднага получава поръчка да напише истинска опера, вече със светски сюжет.
Само за няколко години той създава десет големи сериозни, драматични опуса – днес напълно забравени, но се прочува като родоначалник на един съвсем нов жанр – сценичното интермецо. В буквалния смисъл това е игра или действие между отделните действия. Но по същество е кратка комична опера, която в зората на жанра – ХVІІІ век – се е изпълнявала като музикален антракт. Тогава операта е била вече водещо изкуство, само във Венеция по онова време е имало повече от двайсет оперни театри!
Да, появата на новия комедиен жанр е много интересна и всъщност закономерна.
И така, в сериозната опера, ако в първия акт действието се развива някъде в Олимп, между първия и втория акт започва веселата история за Уберто, Серпина и Веспоне. После на същия този Олимп продължава действието на драматичната опера-серия. Във втория антракт (интермецо) – между Второто и Третото действие вече завършва (при това непременно щастливо!) пикантният анекдот за богатия стар ерген и за неговата духовита и изобретателна камериерка, решила на всяка цена да стане негова господарка и да го подчини на волята си!
Накрая следва ефектният помпозен финал на висока и възвишена митологична трагедия. По този начин на сцената воюват патосът на сериозната опера и веселата непосредственост на комичната опера, наречена „буфа” или „смешна”. Но зад тази интригуваща борба между „високия” и „ниския” жанр историята на музикалния театър открива борбата на аристокрацията с току-що появилата се на световната сцена буржоазия: на хората от дворците и хората от улицата.
Това е голямата, историческата заслуга на комичната опера на Перголези.
Този нов и демократичен жанр довежда на сцената традициите на италианската народна комедия „дел арте” („на изкуството“) и изразните средства на площадния, уличния театър. И вместо митичните хора, богове и полубожества, главни действащи лица, които дотогава са в центъра на операта, са обикновените, живи хора с техните реални характери, съдби, страсти и неволи.
Операта „Гордият затворник” , „приложение” към която е било това интермецо, е отдавна забравена, докато „Слугинята-господарка” (на италиански La serva padrona), възвестила началото на новия жанр – комичната опера, достига своите върхове с „Тайният брак” на Доменико Чимароза, „Севилският бръснар” на Джоакино Росини, „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Фалстаф” на Джузепе Верди и „Джани Скики” на Джакомо Пучини. Днес, тези безспорни шедьоври са най-поставяните и обичани от публиката по света и у нас комични опери. А „Слугинята- господарка“ е в репертоара на всеки оперен театър. Обичана е и от нашата публика. Сценичната й история е богата и интересна.
Операта “Слугинята-господарка” е поставена за първи път у нас в Пловдив през 1959 г.
С участието на примата-основателка, очарователната лиричка Валентина Александрова и незабравимия певец и голям артист Алексей Милковски.
Интересното е, че премиерата се състоя в цеха на един от машиностроителните заводи в града, тогава по повелята на Тодор Живков. Следващите постановки бяха в Работническата опера на Сливен – да, имаше такава у нас! (1967), Ямболския музикален театър „Проф. Драган Кърджиев” (1978), а в София беше представена за първи път на 20 май 1988 година, под диригентството на Стоян Марев и режисурата на Милко Стоянов също с двама чудесни артисти Румяна Барева и Павел Герджиков. През 1977 година беше реализирана много успешно за първи път на сцената на Камерната опера в Благоевград от нейния директор и основател акад. Пламен Карталов и диригента Михаил Ангелов с участието на красивата Валерия Широканска-Карталова, а по-късно възстановена през 1989 година от диригента Красимир Топалов.
Интересно е , че през 1982 година „Слугинята- господарка” беше първата опера, заснета у нас, по филмов способ (като истинско кино!) от БНТ. Постановчици бяха Константин (Диди) Димчев и Петър Крондев, а диригент – младият Борис Спасов. В главните роли се изявиха сопраното Виолета Шаханова и басът Евгени Ганев. Продукцията (оценена от критиката като най-успешната досега) беше отличена със „Златната антена”, а след това пренесена в нов вариант на сцените в Русе, Велико Търново, Габрово и Добрич от режисьора Теодор Стамболиев и това всъщност бяха първите оперни постановки, осъществени с камерните оркестри на тези културни български градове. Следващите успешни постановки отново в Русе бяха дело на Аделаида Якимова и Пламен Бейков. Поставяна е още с успех в Стара Загора и Бургас, в Учебния театър на Музикалната академия в София. Наскоро с нея бе чествана и 50-годишнината на Камерната опера на Благоевград.
