Забраняван от режима на Чаушеску, Матей Вишниек създава театър, който разобличава тоталитарната машина и защитава човешката свобода „Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставят на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже”. Бях изцяло ...

190 години от рождението и 135 от смъртта на френския класик На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където има шанса да бъде ученик на големия Адолф Адам. На 17 години работи като пианист-корепетитор в Театър Лирик, Париж, и като органист в една църква. По-късно става хормайстор в Гранд Опера, а от 1881 г. до края на живота си е щатен професор по композиция в Консерваторията. Връх в кариерата му е избирането за член на Френската академия през 1884 г., което е публично признание за неговите заслуги пред френското изкуство. Първата му по-сериозна работа е оперетата „Въглища за две су“. През следващите няколко години се ...

240 години от рожението и 200 години от смъртта му Карл Мария фон Вебер (18 ноември 1786 г., Ойтин, Германия – 5 юни 1826 г., Лондон) Бащата на Вебер, оперен диригент, внушава на сина си още от дете любов към музиката и поезията. Заниманията с Михаел Хайдн развиват таланта му. Като юноша започва да пише Споделете тази статия

145 години от рождението му Музикантите са апостолите на мира на земята. Между тях трябва да има сътрудничество, а не съперничество. Всеки да внася чрез своя талант и своя труд, своята лепта в утвърждаването на Прекрасното, в облагородяването на човечеството… Джордже Енеску Запитан за колко време се е научил да свири на цигулка, в интервю Споделете тази статия

60 години без чаровната лиричка Катя Попова (1924–1966) беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено, изразително лице, вродена музикалност и интелигентност – всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И наистина бе такава. От дебюта си през 1947 до края на дните си през 1966 г. беше звездата на столичната сцена, първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци. А през тези години операта, както и театърът, бяха в центъра на българския духовен живот. Нивото бе високо и имаше изобилие от таланти, изявяващи се при една висока конкуренция. Нямаше нито ...