Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, 1971 г. През април 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на бившия орган на СБП „Литературен фронт", преименуван в „Литературен форум“. По-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е техен собственик. През 1994 г. напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. – „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“ със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а ...

85 години от рождението на недостижимата опера прима Мария Бохачек (1931 – 1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко – в провинцията, докато преди 1989 г. театрите в страната ни се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев, Михаил Зидаров и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени. Но ...

През дългия си и плодотворен творчески път Джузепе Верди свързва красотата на мелодиите с реалистичното изображение на драматичните ситуации и характери В началото на юни 1832 г. на приемните изпити в Миланската консерватория се явил Джузепе Верди от село Ронколе, близо до градчето Бусето, провинция Парма. Той носел препоръчително писмо от своя учител по музика църковния органист Франческо Лавиня и първите си опити като композитор – съчинил ги като помощник органист в църквата на Бусето. Младият музикант бил само на осемнайсет, но творбите му подсказвали необикновена дарба: способността му да съчинява истински мелодии. Но маститите професори не забелязали таланта му и не го приели. Поради "липса ...

Основателят на българския симфонизъм е все още забравен и недооценен Наскоро, по повод 50 години от кончината на Саша Попов (1899 – 1976), отново препрочетох книгата на проф. Димитър Сагаев за великия маестро. Смело и откровено четиво за грандиозното дело и драматична съдба на цигуларя – виртуоз и диригент, основоположника на симфоничното дело у нас, на Националната филхармония и на повечето оркестри в България. В "Саша Попов и българският симфонизъм" Димитър Сагаев отдава значимото на великия музикант, но за негова чест не спестява събитията и имената на хората, които са го наранили и прокудили в далечна чужбина. Саша Попов е  наистина силна и ярка личност, която ...

Веселин Стоянов Веселин Стоянов е син на музикалния деец Анастас Стоянов. Шестгодишен започва да учи при баща си, а след това при брат си – известния клавирен педагог Андрей Стоянов. Още като ученик в мъжката гимназията в Шумен, където музиката е един от важните предмети (!), прави първите си композиционни опити. През 1926 г. завършва Софийската консерватория и получава стипендия за Виенската музикална академия. Там се увлича от немската оркестрова музика. През 1930 г. завършва класовете по пиано и композиция на В. Ебенщайн и Ф. Шмидт и се завръща в България. През 30-те години концертира активно като пианист и работи като диригент в оперетните театри в ...

Слово за театъра от Ян Кот Ян Кот (1914 – 2001) е световноизвестен полски театрален критик, теоретик, есеист и преводач. Произхожда от еврейско семейство от Варшава, приело католицизма през годините на войната. Завършил Варшавския университет, професор в него от 1949 г. През 50-те години става известен с изследванията си върху драматургията на Шекспир и античната гръцка драма. Не приема официалната идеология и пише срещу нея. Принуден да емигрира, той се установява през 1969 година в САЩ, преподава в университетите в Бъркли и Йейл. Канен е като гост-професор в редица университети на Западна Европа през 70-те и 80-те години… През 1978 г. получава американско гражданство. Сред най-значителните ...

96 години от рождението на Асен Селимски Несравнимият Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини е роден в столицата на Мизия, Плевен – град дал, много певци на България! Силно, даровито поколение оперни артисти твори в Софийската опера от 60-те до 90-те години на ХХ век. Юлия Винер, Никола Николов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Рени Пенкова, Неделчо Павлов, Лиляна Барева, Благовеста Карнобатлова, Румен Дойков, Стоян Попов, Никола Василев, Павел Герджиков и още редица други, които посветиха таланта и живота си на първата ни музикална сцена. И макар да бяха певци от европейска или световна класа, въпреки възможностите да работят срещу по-високо заплащане, а също и оценка в чужбина, ...