събота, 7 ноември, 2026
faf7b65d 6ef2 4a7e bfae 34c22e773020

Габриела Цанева: Литературата е моята голяма страст…

От родовата памет и драмите на българската история до поезията, издателската мисия и свободата на твореца – откровен разговор с писателката Габриела Цанева е родена в Русе през 1964 г. в семейство на гимназиални учители. Завършва МГ „Баба Тонка“ в родния си град като програмист. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ (Химико-технологичен и металургичен университет), защитава дисертация (PhD). По-късно завършва право и работи 20 години като адвокат в Софийска адвокатска колегия. Първите й публикации са в сп. „Родна реч“. По-късно сътрудничи и публикува във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, „Труд“ и др. Автор е на повече от 25 книги – ...

Добрин Петков пред Софийската филхармония

Добрин Петков – един жрец на пулта

Големият български диригент оставя след себе си не само забележителни изпълнения, но и пример за професионализъм, морал и всеотдайност към музиката "Изкуството съществува в живота на човека, за да събужда и разгаря искрата на най-благородното у него. Колкото по-голям кръг от хора бъдат засегнати от въздействието му, толкова по-пълноценно бива изпълнена неговата велика мисия. И затова всеки, чиято съдба е да бъде посредник между изкуство и хора, е толкова по-щастлив, колкото повече са тези, сред които сее зърната. Недейте забравя никога вашите скъпо извоювани върхове, скъпи музиканти! Недейте забравя своята дълбока любов и отдаденост на тези, на които така възторжено служите – изкуството и хората. Само ...

Димитър Кожухаров

Памет: 30 години без Димитър Кожухаров

Забележителен певец и педагог Преди 30 години, през 1996 година, в разгара на „демокрацията” ни напусна незабелязано Димитър Кожухаров. А от средата на 30-те до средата на 60-те години беше сред най-забележителните наши певци. И ако Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Рафаел Арие и Димитър Петков направиха кариерата си в чужбина и малко пяха в родината си, той, макар и от същата класа и мащаб, остана верен на България. Повече от три десетилетия твори на наша сцена и дълго след това работи и като много успешен вокален педагог. Ще спомена само няколко от прочутите му ученици: Рени Пенкова, Катя Попова, Бойка Косева и преди всички ...

Акад. Васил Казанджиев

In memoriam: Отиде си големият български композитор и диригент Васил Казанджиев

Автор на 124 произведения и вдъхновяващ диригент, Васил Казанджиев оставя трайна следа в българската и световната музикална култура Отиде си акад. Васил Казанджиев, големият български композитор, диригент и педагог. Роден на 10 сптември в град Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на елитната гимназия „Княз Борис Първи“ в Русе през 1952 г. постъпва в Консерваторията в София, където учи композиция при Панчо Владигеров и дирижиране при Влади Симеонов. Сред авторите, оказали ...

Георги Фридрих Хендел

На великия Хендел никога не му липсвали врагове и съперници

Въпреки завистта, интригите и ожесточените съперничества, великият композитор превръща личните изпитания в безсмъртни музикални шедьоври Творческият път на Георги Фридрих Хендел (1685–1759) започва в Хамбург, град, който по това време е нещо като „касичката на цяла Германия”, пълна със злато. Търговци и мореплаватели от цял свят, възраждат приказното великолепие не само на Хамбург, но и на древните градове от Ханзата. Под сянката на благополучието процъфтява и изкуството: в Хамбург е основана първата немска опера с музикален ръководител германеца, маестро Кайзер. В цяла Германия по това време се сформират оперни трупи, но се управляват само от италиански диригенти и импресарии. Така те затварят пътя на немските си ...

Пьотр Илич Чайковски

Чайковски: „Работя като занаятчия, всеки божи ден…”

Последното интервю на великия композитор Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892 г., година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Петербург. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. Уважаеми Пьотр Илич, бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. Как се раждат вашите музикални идеи? ...

Цветана Табакова – Виолета Валери в „Травиата“ от Верди

Цветана Табакова – царицата на оперната сцена

С изключителен талант, репертоар без аналог и признание от самия Фьодор Шаляпин, Цветана Табакова остава една от най-незаслужено забравените звезди на българската опера Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905–1936), а тя е сред най-забележителните таланти на българската оперна школа, чийто потенциал мнозина изследователи поставят редом с най-големите български оперни имена. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление, полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо ...

Млада жена по време на сиеста – „Хамакът“ на френския живописец Гюстав Курбе (1844), Лувъра, Париж

Малка философия на сиестата

Съблазнителен апел за правото на почивка в нашето забързано време В нашия свят, който сякаш е в постоянно състезание с времето, често пренебрегваме нещо важно и полезно: почивката. В епоха, в която стресът, тревожността и прегарянето са станали почти нормални, тя е покана за баланс, за по-нежни отношения със себе си и за отказване от натиска и напрежението, които често си налагаме. Да, следобедната почивка или сиестата съвсем не е признак на мързел или небрежност, а момент на покой и отдих, от които тялото наистина се нуждае. И този кратък сън, без съмнение, помага на ума ни да се отпусне и да функционира по-ефективно. Всъщност, невролозите ...

Проф. Боянка Арнаудова

Проф. Боянка Арнаудова: Оперният театър е един особен свят…

Изтъкнатият музиковед и дългогодишен драматург на Софийската опера говори за мисията на операта, кризата на музикалната критика и бъдещето на българската сцена Проф. Боянка Арнаудова (род. 1942 г., Русе) е сред големите авторитети в българската музикална академична общност. Повече от две десетилетия беше драматург на Софийската опера и наблюдаваше отблизо раждането, възхода и триумфа на десетки наши певци. Автор е на книгите „Музикално-драматургични особености в сценичното творчество на Марин Големинов“, "Монография за Марин Големинов", „Българската опера – мит и модерност“, „Златният век на българската опера”, ”Кратка история на операта” и др. Драга Боянке, ако ми позволиш, нека да водим този разговор  на „ти“ (макар лично аз да ...

Иван Вулпе (1876–1929)

Памет: Иван Вулпе – основоположникът на българската вокална школа

160 години от рождението му В началото на ХХ век тримата родолюбиви бесарабски българи Константин Михалов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе се отказаха от блестящата си кариера в Русия, за да се завърнат в родината-майка, за да осъществят голямата си мечта – българска опера. Тя се ражда трудно в неотдавна освободилата се от едно варварско безпросветно робство, забавило с векове културното ни развитие. Но голямата им вяра и енергия успява да преодолее трудностите от всякакъв род и да даде своя плод – раждането на Българската оперна дружба през 1908 година в София. Иван Вулпе е роден на 1 септември в годината на Априлското въстание (1876), под знака на Девата ...

Кръстьо Сарафов

Кръстьо Сарафов

Колос в българския театър Той е сред колосите на българския драматичен театър. От великата плеяда, сред която блестят имената на Васил Кирков, Адриана Будевска, Сава Огнянов, Златина Недева, Иван Димов, Марта Попова, Матей Икономов, Георги Стаматов. За наш срам, днес твърде рядко си спомняме за тях, понякога забравяме дори годишнините им. В наше време почти нямаме такива артисти. Толкова мащабни, силни и всеотдайни, истински творци на сцената. С щедро надарената си артистична природа, Сарафов се превъплъщава с еднаква сила на внушение в Шекспир, Достоевски и Толстой, в Молиер, Бомарше, в Ибсен, Хамсун и Пирандело, в Островски, Чехов, Грибоедов и Гогол, в нашите Вазов, Васил Друмев, Йовков, ...

8a43dee4 1709 4d61 9f33 75147fddede8

Явлението Вишниек или новият Йонеско

Забраняван от режима на Чаушеску, Матей Вишниек създава театър, който разобличава тоталитарната машина и защитава човешката свобода „Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставят на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже”. Бях изцяло ...

Page 3 of 8 1 2 3 4 … 8

Последни новини

Epoch Times Bulgaria