Автор на 124 произведения и вдъхновяващ диригент, Васил Казанджиев оставя трайна следа в българската и световната музикална култура Отиде си акад. Васил Казанджиев, големият български композитор, диригент и педагог. Роден на 10 сптември в град Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на елитната гимназия „Княз Борис Първи“ в Русе през 1952 г. постъпва в Консерваторията в София, където учи композиция при Панчо Владигеров и дирижиране при Влади Симеонов. Сред авторите, оказали ...

Въпреки завистта, интригите и ожесточените съперничества, великият композитор превръща личните изпитания в безсмъртни музикални шедьоври Творческият път на Георги Фридрих Хендел (1685–1759) започва в Хамбург, град, който по това време е нещо като „касичката на цяла Германия”, пълна със злато. Търговци и мореплаватели от цял свят, възраждат приказното великолепие не само на Хамбург, но и на древните градове от Ханзата. Под сянката на благополучието процъфтява и изкуството: в Хамбург е основана първата немска опера с музикален ръководител германеца, маестро Кайзер. В цяла Германия по това време се сформират оперни трупи, но се управляват само от италиански диригенти и импресарии. Така те затварят пътя на немските си ...

Последното интервю на великия композитор Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892 г., година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Петербург. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. Уважаеми Пьотр Илич, бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. Как се раждат вашите музикални идеи? ...

С изключителен талант, репертоар без аналог и признание от самия Фьодор Шаляпин, Цветана Табакова остава една от най-незаслужено забравените звезди на българската опера Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905–1936), а тя е сред най-забележителните таланти на българската оперна школа, чийто потенциал мнозина изследователи поставят редом с най-големите български оперни имена. При това творила единствено за България. Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление, полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо ...

Изтъкнатият музиковед и дългогодишен драматург на Софийската опера говори за мисията на операта, кризата на музикалната критика и бъдещето на българската сцена Проф. Боянка Арнаудова (род. 1942 г., Русе) е сред големите авторитети в българската музикална академична общност. Повече от две десетилетия беше драматург на Софийската опера и наблюдаваше отблизо раждането, възхода и триумфа на десетки наши певци. Автор е на книгите „Музикално-драматургични особености в сценичното творчество на Марин Големинов“, "Монография за Марин Големинов", „Българската опера – мит и модерност“, „Златният век на българската опера”, ”Кратка история на операта” и др. Драга Боянке, ако ми позволиш, нека да водим този разговор  на „ти“ (макар лично аз да ...

160 години от рождението му В началото на ХХ век тримата родолюбиви бесарабски българи Константин Михалов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе се отказаха от блестящата си кариера в Русия, за да се завърнат в родината-майка, за да осъществят голямата си мечта – българска опера. Тя се ражда трудно в неотдавна освободилата се от едно варварско безпросветно робство, забавило с векове културното ни развитие. Но голямата им вяра и енергия успява да преодолее трудностите от всякакъв род и да даде своя плод – раждането на Българската оперна дружба през 1908 година в София. Иван Вулпе е роден на 1 септември в годината на Априлското въстание (1876), под знака на Девата ...

Колос в българския театър Той е сред колосите на българския драматичен театър. От великата плеяда, сред която блестят имената на Васил Кирков, Адриана Будевска, Сава Огнянов, Златина Недева, Иван Димов, Марта Попова, Матей Икономов, Георги Стаматов. За наш срам, днес твърде рядко си спомняме за тях, понякога забравяме дори годишнините им. В наше време почти нямаме такива артисти. Толкова мащабни, силни и всеотдайни, истински творци на сцената. С щедро надарената си артистична природа, Сарафов се превъплъщава с еднаква сила на внушение в Шекспир, Достоевски и Толстой, в Молиер, Бомарше, в Ибсен, Хамсун и Пирандело, в Островски, Чехов, Грибоедов и Гогол, в нашите Вазов, Васил Друмев, Йовков, ...

Забраняван от режима на Чаушеску, Матей Вишниек създава театър, който разобличава тоталитарната машина и защитава човешката свобода „Когато започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставят на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива. Един ден си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже”. Бях изцяло ...

190 години от рождението и 135 от смъртта на френския класик На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където има шанса да бъде ученик на големия Адолф Адам. На 17 години работи като пианист-корепетитор в Театър Лирик, Париж, и като органист в една църква. По-късно става хормайстор в Гранд Опера, а от 1881 г. до края на живота си е щатен професор по композиция в Консерваторията. Връх в кариерата му е избирането за член на Френската академия през 1884 г., което е публично признание за неговите заслуги пред френското изкуство. Първата му по-сериозна работа е оперетата „Въглища за две су“. През следващите няколко години се ...