Поетът, драматургът и мислителят Стефан Цанев – творец, чието слово продължава да вълнува поколения българи, е роден на 7 август 1936 година
Стефан Цанев:
„Навремето имах големи илюзии, че с поезията и с това, което пиша и говоря, ще мога да събудя хората, да разбуня духовете. Хората не обръщат вече внимание и на думите.“
„Щом народът мълчи – значи е съгласен. Всеки народ сам кове съдбата си.“
„И Исус е бил кротък, но това не му е попречило да изгони с камшик търговците от храма…“
„Да доживееш една такава възраст не е най-приятното нещо. По-добре е да си млад, всичко да е пред теб. Човек трябва да се държи на тази възраст, колкото се може по-достойно. Цял живот това ми е бил девизът. Да не зависи от никого, да бъде самостоятелен и материално, и духовно. Бих искал това да отстоя до края на живота си.“
„От култура има нужда културният човек, простакът няма нужда от култура. 500 милиона години са били необходими на животното да се превърне в човек, 5 години са достатъчни човек да се превърне в животно.“
„България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“
„Страхът за стомаха е по-голям от страха за главата.“
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
„Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.“
„Случайно попадналият във властта човек си мисли, че се е издигнал, защото е по-умен от другите, въобразява си, че колкото по-високо се издига, толкова по-умен става. И види ли по-умен човек край себе си, гони го. Не дай боже пък, ако някой има доблестта да му каже истината в очите – обявява го за враг. Така долу-горе постъпваха с интелигенцията нашите държавници през последните десетина години.“
„Попитах преди време един друг наш политик колко книги е прочел, колко пиеси е гледал. Той искрено се засмя – нямал време за такива глупости, бил зает с по-важни държавни дела…“
„Кои са най-бедни, най-ниско платени – най-важните: лекарите и учителите. Защо тогава се чудим, че сме най-болната, най-непросветената и поради това – най-бедната нация в Европа? Има една проста мярка за връзката между културата и благоденствието: у нас на човек се пада годишно половин книга, във Финландия – 18 книги. Народът си го е казал сам отдавна: прост народ – слаба държава. Но кой да го чуе?“
„Пред очите ни се извършва историческо престъпление спрямо бъдещите поколения – лавиците в библиотеките, където би трябвало да бъдат книгите, написани през последните 20 години, са празни и ще останат празни.“
„Навремето казвали на Левски: „Дяконе, сигурно е хубаво нещо да си свободен човек, но свободата не се яде“. Днес ние сме напът да кажем: демокрацията не се яде – за какво ни е?“
„Днес нашият народ няма самочувствието, че може да постигне всичко, което пожелае, че може сам да управлява съдбата си. Днес девизът му е: „От мен не зависи нищо“. Той е в аморфно състояние – без обща цел, без обща воля. Затова всеки може да го яха и да го управлява, както си ще, той търпи. Докато някой ден…“
„Комунизмът ни направи страхливи и двулични.“
„Скуката е духовна чума. Тя ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата; искаш ли да убиеш и най-красивата идея – говори за нея скучно,цели държави прогниват поради скуката, която витае в тях, и изчезват.“
„Ние сме фактически в статут на колониална държава, все по-обедняваща, а народът ни се превръща в обслужващ персонал, в келнерите и проститутките на Европа. Не излезем ли решително, радикално от това положение – нито Господ, нито подаянията на Европа ще ни помогнат.“
–
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки – падаме, сънувайки – мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
–
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: – Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
Стефан Цанев – поет, драматург, писател, е роден на 7 август 1936 г. Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965–1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967–1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970–1973), в Театър „София“ (1973–1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984–1991), Театъра на армията (1992–1996), Театър „София“ (1996–2008). Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.Носител е на множество национални награди.
