Класическата музика все по-трудно намира място в ефира и образованието – какво се случи с музикалното възпитание на младите?
„Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха: в Барселона на нашите е вкаран гол!“
Радой Ралин
Музиката и младите, е наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на „опростачването на нацията“, започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи.
За малките имаше „Знаме на мира“ – програма за детско творчество, при това международно призната, освен него движението „Българска музикална младеж“ по модела на Jeunesses musicales от Париж. И най-ценното – имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. При това, към всяко учебно заведение и читалище. Имаше и сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти – опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт.
Издателство „Музика“, МОН и „Балкантон“ издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка „опростачване“. Димитровград стана център-производител на чалгата и получи дори субсидии от културното ни министерство… Дори големите радиа, начело с БНР и Дарик се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на „джубоксове“ от крайпътни барове и мотели.
Да, вината и на някои електронни медии тук, без съмнение, е огромна. За повечето от тях художествената музика е „табу“ или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути „парче” класика! Наистина „оригинално“ хрумване! А и държавното ни радио БНР, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции (например в индианското Перу или в Анадола, Турция).
И защо в родината на Орфей и Борис Христов трябваше да се съкрати програмата „Орфей”, а също и „Бинар Класика“? При това, БНР се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално-образователно предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата програма „Хоризонт” е просто един 24-часов шумен джубокс с кресливи англоезични „тупалки“, които прекъсват от време на време за новините. Футбол и чалга (тук имам предвид не само типичната чалга, но и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок…).
А знаменитият Радой Ралин беше написал много точна епиграма за БНР: „Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха: в Барселона на нашите е вкаран гол!“.
А понякога, макар и рядко, се случва така, че „всяко зло е за добро“! Да, добре, че стана онзи скандал с „Музикаутор“, та от БНР се сетиха, макар и за кратко, при това поради един скандален повод, че освен „тупалките“, имало и… класика. Това всъщност стана доста неочаквано. (Е, протестираха авторите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които БНТ няма и намерение да плаща за правата, а да не говорим за мизерните, обидни заплати на музикантите от Симфоничния оркестър на БНР!) Но, за съжаление, беше временно! Този оазис на голямата музика вече се изпари! Скоро отново ниските жанрове заляха, по-точно заблатиха ефира. И ако сега пуснеш нашето национално радио, така, случайно, без да знаеш, че си точно на неговата честота, ще чуеш само ритмизирани крясъци от джунглата. И често пъти, просто няма да разбереш, че е българско, ако не чуеш някакъв говор. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат само своя забавна музика, на своя език.
Да, и тази „културна програма“ „Христо Ботев“ е все още в дълг към своите слушатели. В нея вече преобладават ниските жанрове, попмузиката, многото приказки, плоският хумор, а голямата музика е само за час и половина вечерта и главно през нощта от 3 до 5 часа. И тя, подобно на джубокса „Хоризонт”, вече е напълно естрадизирана, при това с грозна и шумна музика. Сякаш няма пребогат фонд от класика и приятна естрада, та да гърми и трещи така безспирно?! Там почти няма специализирани литературни предавания, мигове за поезия, предавания за театрална и друга критика, изобщо малко е културата. Огромна е разликата между „Христо Ботев” и „Романиа Културал”, Букурещ. Само един поглед върху програмната ѝ схема може да ни убеди в това. И при това директор нашата на „културна” програма, е един без съмнение,, културен мъж, синът на самия Радой Ралин – Кин Стоянов!…
В БНР са много малко предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти и особено за оперните ни певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри от страната. И ако има, е главно за столичните, макар да е радио за цяла България. За тях се сещат само при годишнини (ако изобщо се сетят) или когато напуснат този свят. И то главно за тези в столицата. Другите, дори от големите ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна са забравени, те за БНР са „втора ръка”!
Затова и у нас, при този ненормален „софиоцентризъм” се появи, при това официално, словосъчетанието „извънстолични театри” (оркестри, артисти!). Глупаво и абсурдно, нали?! И така, по БНР звучат предимно чуждите изпълнители, защото повечето водещи редактори са чуждопоклонници и са забравили, че трябва да работят преди всичко за българската музикална култура! По БНР се правят цели вечери на чужди диригенти и оперни певци и твърде рядко се сещат за нашите. А да не говорим, че малкото културни рубрики в уж „културната програма” „Христо Ботев” като „Арт ефир” се гарнират с напълно неподходяща естрадна, главно американска, джаз и етномузика, което създава силен, дразнещ контраст между словото и звука. Изглежда, че музикалните оформители са работили преди това в барове и кръчми.
Но може би още по-сериозна е вината на БНТ. Там вече почти няма място за голямата музика. Преди години по Канал 1 имаше редовен „оперен ден“ – сряда, освен това симфонични – по-сериозни и по-популярни програми; имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Да не говорим за оперетата, мюзикъла и балета. Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. Класиката е само в „Канал 2“ , а по вина на операторите той е „избутан” в края на листата и се открива трудно. Незнайно защо в БНР не се направи едно образователно предаване, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди, Пучини и Шуберт. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях – със загрубели сетива и ниска култура на поведението.
Много опасно е, че сега младите слушат само тази „музика“, при това, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошо е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Верди. За тях това е „тера инкогнита”. Те не са се и докосвали до света на тези гении. Растат културни и естетически груби, осакатени, опростачени. За тях операта е нещо странно и смешно – те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Още от детската градина, където учителките им пускат записи с тази „музика“, вместо Детската симфония или Малка нощна музика на Моцарт!
Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Хайдн, Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове.
А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна – в магазина, в трамвая, навсякъде и, разбира се, от радиата… Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума „музика“. Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на цветнокожите гамени от Харлем за съжаление и наш срам нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори „рап звезди“ като Ванко-1 и Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. Появи се и явлението ДАРА с нейната примитивна банга-ранга. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои „идоли“. Вече можем да срещнем на улицата малки момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми. Роди се и движението „Кръв и чест“.
И напоследък най-страшното е, че неговите членове започнаха да тероризират емигранти и наши българи. Тяхната музика е рокът. При това, най-грозният! В България идеите на това неофашистко движение, с руски и немски корени, започнаха да проникват масово сред скинхед субкултурата, футболните агитки и ъндърграунд концерите, които вече завладяха немалка част от младите българи. И според официалните данни близо 200 хиляди от тях нито работят, нито учат. А престъпността, особено в големите градове нараства, като полицията трудно се справя с нея.
Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище, изтормозено от поредица нелепи реформи, сред които и абсурдът „делегирани бюджети“, който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика – едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени; класиката, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример – вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт – негов малък портрет и отдолу текст: „Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791), австрийски композитор, писал симфонии“. Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс. За какво да говорим… говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха! Ами че това не е ли планът „Дълес“ от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва в културно отношение, не се получиха тези сривове. А нашите „просветни реформи“, а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата.
В годините на соц-а, трябва да признаем, въпреки всичко, имаше грижа за хуманитарното и особено за естетическото образование и възпитание на учениците от 1 до 12. клас. Имаше нормални учебници по музика, музикални беседи, лектории, редовни организирани посещения на театър, опера, балет и концерти с образователни беседи, така че дори учениците от тригодишните „заводски” училища знаеха кой е Бетовен и кой е Верди, а сега тези от елитните живеят с рапа или чалгата! Сега МОН просто не прави нищо в тази насока, вместо да положи някакви усилия и с помощта на културното министерство да изготви и реализира подходящи образователни програми с училищата и културните институти за ограмотяването на младите българи, за прекратяването на този вече 30-годишен процес на тотално целенасочено опростачване! Това няма нито да е трудно, нито да е скъпо и ще е от полза да бъдещето на нацията и България. То вече се вижда…
Израснал съм в Русе, където години наред, неуморният градител на бг музикална култура, диригентът и музиковедът Илия Темков (1923–2002), един български Ленърд Бърнстейн. Този неуморен, всеотдаен музикант организираше през цялата учебна година, от септември до юни, неделни музикални утра с образователна цел в залата на Филхармонията. Така няколко поколения мои съграждани (имаше и много ученици, дошли в Русе, за да се учат в техникумите и заводските училища, от малки градове и села), независимо от произхода и образованието си, израснаха като културни хора, които и до днес си спомнят тези концерти-беседи, за този „рицар на музиката” и живеят с голямото изкуство.
А сега, ще се повторя, защото много ме боли: да, дори не само джубоксът „Хоризонт”, но и културната радио програма на БНР, „Христо Ботев” „пращи” от грозна музика – джаз, рок, диско, главно кресливи американски шлагери, сякаш не радио, в което се говори за художествена култура, театър, опера, пластични изкуства, история, а някакъв джубокс от крайпътен бар! И това е дори в предаването за култура „Арт ефир”! Всъщност, голямата музика там вече е в немилост, с ограничено време и редактори и оформители три пъти по- малко от тези за ниските жанрове! А в страната на Орфей и Борис Христов, радиото за класика „Орфей” бе съкратено, докато подобни има в цял свят, дори в Анадола и в индианското Перу! Наскоро съобщиха, че БНР ще даде прекалено голяма награда от 12 хиляди за отличената естрадна песен. А между другото, повечето нови бг естрадни песни са на доста ниско ниво. Затова и някои певци се обърнаха към по-старите. А грижата на ниските жанрове на БНР, без съмнение, е истинска „културна политика”, нали, уважаеми господин ген. директор Митев?! Вие просто съкратихте редакторите и времето за голямата музика и естрадизирахте напълно дори културната програма. Изглежда, че вашият лозунг е: „Естрадата над класиката!!!“.
А и повечето телевизии у нас?! Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес? В БТВ и Нова ТВ дори не са чували, че имаме Софийска опера, издигната от Пламен Карталов на световно ниво, че трябва да се гордеем с престижни фестивали на музиката като: Мартенските дни на Русе, оперните на Стара Загора и Пловдив, „Варненско лято“. За тези две медии Бетовен и Верди са просто „табу”! И въпреки техните големи претенции и турските сапунки като „Нова“ и bTV са обърнали гръб на голямото изкуство и никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър, но шоутата им преливат от креслива музика, от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги, гарнирани с ритми от джунглата. Всъщност, немалка част от предаванията им са образци на ниската култура и лошия вкус! Всъщност и БНТ-1 прогони голямата музика.
Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това, да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми и неудачно съставени учебници по музика на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. (Но това е тема за отделен разговор.)
И след като някои от неуките ни „културни” министри като Рашидов поискаха да закрият училищата по изкуствата, а управлението на ГЕРБ съсипа с нелепите си реформи и манипулираните директорски конкурси театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях.
Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ „прелестни“ разновидности и прояви…
Редакционна бележка
Огнян Стамболиев припомня редица практики от периода преди 1989 г. в областта на музикалното образование и културата. Посочването на тези примери не бива да се разбира като оценка в полза на социалистическия режим.
Социалистическият строй в България беше режим на политическа несвобода, цензура и репресии, който нанасяше тежки поражения върху обществото, свободата на словото и свободното развитие на личността.
Критиката към днешното състояние на културата и образованието не означава носталгия по този режим. Възможно е да се признаят определени положителни практики в областта на музикалното образование от миналото, без да се идеализира политическата система, в която те са съществували. Именно свободното общество трябва да има амбицията да съхрани и развие най-доброто от българската културна традиция, без да възстановява несвободата на миналото.
