Здравната организация твърди, че законът е изисквал участието ѝ при обсъждането на дейностите на професионалистите по здравни грижи
Българският лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подписаха на 9 септември новия Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности за периода 2026–2028 г. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) обаче заявява, че не е била поканена в преговорите по въпросите, които засягат дейности, извършвани от медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти.
Според БАПЗГ това противоречи на промяна в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), приета през ноември 2025 г. Организацията посочва, че с изменението на чл. 54 от закона БЛС е задължен да кани нейни представители при преговорите за дейностите от пакета на НЗОК, които се извършват от тези специалисти.
Преговорите за новия НРД започват още през 2025 г., но тогава договор не е подписан заради липсата на приет бюджет на НЗОК за 2026 г. След приемането на бюджета в края на юли тази година преговорите между БЛС и НЗОК са подновени в началото на август. В официално публикуваните от БЛС протоколи от срещите БАПЗГ не фигурира като участник, посочва организацията.
БАПЗГ заявява, че до подписването на договора на 9 септември не е получила покана за участие в нито една от срещите. Оттам поставят въпроса доколко е спазена законовата процедура при изработването на НРД.
Според организацията последиците са не само професионални. БАПЗГ посочва като нерешен проблем липсата на възможност за безплатни здравни грижи в домовете на семейства с новородени деца, както и ограничения достъп до подобни грижи за пациенти с тежки хронични заболявания – сред тях онкологични и сърдечно-съдови и диабет.
От БАПЗГ заявяват, че разполагат с правна възможност да оспорят новия НРД заради неспазването на чл. 54 от ЗЗО. Организацията обаче посочва, че няма да предприема такова действие за настоящия договор, тъй като според нея това би могло да създаде затруднения за лечебните заведения и медицинските специалисти при финансирането на дейностите, както и да засегне пациентите.
В същото време БАПЗГ предупреждава, че при повторно неспазване на закона ще използва предоставените ѝ законови възможности.
Организацията настоява и за нови законодателни промени, които да превърнат БАПЗГ в пълноправен договорен партньор на НЗОК по отношение на дейностите, извършвани от медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти. Според БАПЗГ това би позволило по-ясно представителство на професионалистите по здравни грижи и пациентите при договарянето на финансирането.
БАПЗГ настоява и Министерството на здравеопазването да промени Наредба № 9 за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Сред предложенията е разширяване на обхвата на финансираните здравни грижи за новородени и техните семейства, както и включването на грижи за пациенти с тежки хронични заболявания.
Чл. 54, ал. 1 от ЗЗО, цитиран от БАПЗГ, предвижда при преговорите за дейностите, извършвани от медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, БЛС да кани за участие представители на БАПЗГ. Именно на тази разпоредба се основава твърдението на организацията, че при подготовката на новия НРД е било необходимо нейно участие.
