Проблемът е в самото естество на комунизма
Китайската комунистическа партия (ККП) предприе строги предпазни мерки в подготовката си за отбелязването на 100-годишнината си. Пекин е под засилена охрана. От магазините за ножове се изисква да искат лични документи и да съобщават данните на клиентите на полицията. Ресторантите в зоните с ограничен достъп бяха принудени да затворят. ККП арестува хора, пътуващи към Пекин, и блокира всеки профил в социалните мрежи, който може да не проявява достатъчно самоцензура.
ККП може да изглежда силна отвън, но в действителност е изключително нервна. Въпреки десетилетията на строг контрол и промиване на мозъци китайският народ добре осъзнава, че комунистическата система противоречи на човешката природа и няма да просъществува дълго.
От завземането на властта в Китай ККП е убила по приблизителни оценки 80 милиона китайци. През цялото си съществуване тя не е спирала своите кампании за прочистване на различни групи, като всеки път избира нова група за мишена. Основните ѝ цели са били хората, които са олицетворявали най-доброто от китайския народ и неговата култура.
През 50-те години на XX век ККП отне имотите на земевладелците, конфискува частния бизнес на предприемачите и уби милиони, които наричаше „капиталисти“. Много от жертвите ѝ бяха сред най-образованите и най-успешните хора в китайското общество – често именно онези, които предаваха най-доброто от китайската култура, наследена през дълга семейна история.
Китайският народ има дълга традиция на вярност към семейството и съпрузите си. Когато служители на ККП достигнаха градовете, те се разведоха със съпругите си и се ожениха за градски момичета. Китайците също така отдавна уважават и подкрепят хората, които живеят в храмове. Но Партията принуди монасите да се женят.
Всички комунистически държави са преживели глад – това е неизбежен резултат от комунистическата система. Смята се, че Големият глад в Китай от 1958 до 1962 г. е убил около 40 милиона души. В хиляди случаи хората бяха доведени до лудост и прибягнаха до канибализъм.
Една такава история е широко известна. Баща и двете му деца – момче и момиче – бяха единствените останали в селската си къща. Един ден бащата изгони дъщеря си от дома. Когато момичето се върна, брат ѝ беше изчезнал. В уока плуваше слой бяла пяна, а до печката беше захвърлена кост. Няколко дни по-късно бащата добави вода в уока и повика дъщеря си. Момичето беше толкова уплашено, че се скри зад вратата, плачеше и молеше: „Татко, не ме яж. Ще паса тревата и ще поддържам огъня за теб. Ако ме изядеш, няма да има кой да работи за теб.“
Китай има 5000-годишна история на цивилизация. През по-голямата част от това време Китай беше обект на завист за съседните държави. Хората бяха цивилизовани и водеха изискан начин на живот. Дори крале от други страни избираха да останат и дори да умрат в Китай. Комунизмът обаче донесе глад, бедност и безкрайна война срещу китайския народ.
Китайците имат традиция да проявяват изключително уважение към възрастните, към родителите, бабите и дядовците си и към учителите. „Учител за един ден, баща за цял живот“, гласи старата поговорка – този, който ме учи един ден, е мой баща за цял живот.
През 60-те години на XX век, по време на Културната революция, комунистическите служители насърчаваха тийнейджърите да бият родителите и учителите си. Само в Пекин повече от хиляда учители бяха пребити до смърт от своите ученици. Като млад Бо Силай – бъдещият кмет на мегаполиса Чунцин, който по-късно посети Съединените щати като високопоставен служител – стъпи върху гърдите на баща си и счупи няколко от ребрата му. Подобно деяние беше нечувано през 5000-годишната китайска история.
ККП използва тийнейджъри, за да претърсват домовете на цивилни граждани и да унищожават намерените антики, произведения на изкуството и традиционни предмети, както и обществени произведения на изкуството, храмове и т.н. – всичко, което би могло да напомня на хората за традиционната китайска култура.
Винаги се е смятало, че китайската култура е вдъхновена от божественото. Но комунистическата идеология е срещу човечността и срещу човешката природа. Всичко, което олицетворява традиционната култура и принципи, е пречка за налагането на тази идеология.
След като използва тийнейджъри, за да унищожава традиционни предмети и да сваля политически противници, ККП изпрати същите тези тийнейджъри в отдалечените селски райони, за да бъдат „превъзпитани“. Така тя предотврати евентуална революция и техните искания за работа. Тези млади хора се сблъскаха с дълги години на страдание и безнадеждност.
ККП също така затвори университетите и изпрати интелектуалци в провинцията да извършват селскостопански труд за „превъзпитание“. Ръцете на много музиканти бяха увредени от тежкия труд. Безброй писатели, художници, професори, инженери, учени, водещи експерти и представители на културния елит – хората, които традиционно носят знанията, уменията и културния дух на една държава – се самоубиха.
Най-лошото е, че когато ККП дойде на власт, тя забрани религията, като я отхвърли като „опиум за народа“. Тя използва атеизма, за да унищожи вярата на хората в Бог и да им отнеме вярата в моралните норми.
Най-тежката кампания за религиозно преследване на ККП е насочена срещу практикуващите Фалун Гонг. По мащаб и жестокост това преследване няма прецедент, като засяга 100 милиона практикуващи духовната дисциплина, както и техните семейства и приятели. Фалун Гонг учи на традиционна медитация, която е основна част от китайската традиция от древността, и на принципите истинност, състрадание и търпимост.
За да осъществи преследването, което сега навлиза в 23-тата си година, лидерът на ККП Дзян Дзъмин повишаваше всеки, който подкрепяше това преследване, като принуждаваше хората да се противопоставят на истинността, състраданието и търпимостта. Като издигаше хора, противопоставящи се на доброто, Партията постави на най-високите позиции в китайското общество онези, които бяха най-способни да вършат зло.
Принудителното отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг – при което здрави хора биват убивани, за да бъдат органите им продавани с цел печалба – е подкрепяно и извършвано от армията, полицията, съдилищата, болниците и затворническата система. В резултат цялата страна претърпя морален упадък.
Щом ККП започна да печели от убийството на практикуващи Фалун Гонг заради органите им, тя не можа да прекрати бизнеса си с убийства за печалба. Тя продължи тази практика в провинция Синдзян.
Унищожаването на китайските традиции, подкопаването на моралните норми и преследването на вярващите са най-големите престъпления на Партията.
ККП е убила в Китай повече хора, отколкото са загинали в двете световни войни, взети заедно. Освен че убива, тя положи всички усилия да унищожи духа, културата и достойнството на китайския народ. Напълно осъзнавайки, че е враг на народа, Партията винаги е била в екзистенциална криза.
Ето защо, когато висши партийни лидери говорят на събития по случай годишнини, те винаги се опитват да отправят силен призив и да изглеждат като представители на китайския народ. В действителност ККП е взела китайския народ за заложник от страх, че той ще се надигне и ще я свали.
