Отбелязваме Международния ден за подкрепа на жертвите на изтезания с възпоменание на загиналите от репресии на режима в Китай – последователи на мирната духовна практика Фалун Дафа
Всяка година на 26 юни светът отбелязва Международния ден за подкрепа на жертвите на изтезания – значима дата, посветена на защитата на човешкото достойнство и основните права.
На рози ден през 1987 г. влиза в сила Конвенцията на ООН срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – един от най-важните международни документи в областта на защитата на човешките права.
Международното право категорично забранява изтезанията при всякакви обстоятелства – без изключения, независимо дали става дума за въоръжен конфликт, извънредно положение или кризи от каквото и да е естество. Въпреки това редица международни организации продължават да алармират, че подобни практики все още съществуват в различни региони на света, което подчертава необходимостта от постоянни усилия и засилен международен контрол.
Китайската народна република – един от най-големите нарушители на правата на човека в света
В съвременен Китай под управлението на Комунистическата партия изтезанията представляват рутинна част от правоохранителната дейност и наказателната система. Наистина съществуват закони, които забраняват изтезанията, но в голяма степен те служат за създаване на привиден образ на цивилизованост и „върховенство на закона“, насочен към международната общност.
Всеки човек, арестуван в Китай по каквато и да е причина, е изложен на риск от изтезания (като побоят е най-разпространената форма). Най-уязвими обаче са групи като практикуващите Фалун Гонг, които са обявени за врагове на държавата. Когато Дзян Дзъмин издава известната си заповед: „Не е престъпление да бъде пребит до смърт практикуващ на Фалун Гонг. Ако такъв човек бъде убит чрез побой, това се счита за самоубийство“, органите на реда ясно разбират какво се очаква от тях. По този начин той дава да се разбере, че никакво насилие срещу практикуващите Фалун Гонг не се счита за прекомерно и няма да бъде наказвано.
Фалун Дафа, още известна с името Фалун Гонг, е традиционна китайска духовна практика за усъвършенстване на духа и тялото. Включва философия, основана на принципите Истинност, Доброта и Търпение, и пет медитативни упражнения. От 1999 г. до сега практиката е подложена на едно от най-безмилостните преследвания в модерната история в своята родина Китай, които експерти по правата на човека определят за най-мащабния и жесток геноцид срещу духовна група в нашето съвремие.
Методи на физическо изтезание
След началото на 2000 г., медии и независими организации за правата на човека като „Амнести интернешънъл“ и Freedom House широко документират случаи на изтезания на Фалун Дафа практикуващи. Уебсайтът minghui.org е събрал свидетелства и доказателства за над 100 000 случая на изтезания, а има основания да се вярва, че истинският брой е в пъти по-голям.
Най-често задържаните в затвори, трудови лагери и центрове са промиване на съзнанието последователи на духовното учение са подлагани на системен побой вкл. с електрошокови палки, изгаряне с нагорещено желязо или с вряла вода, завързване в изключително болезнени пози за дълъг период от време, чупене на крайници, излагане на екстремно ниски температури, насилствено хранене с тръби вкл. с отходни отпадъци, затваряне в тесни клетки, продължително оковаване с белезници др. Често срещани са изнасилванията и сексуалният тормоз.
Дори обичайни и на пръв поглед безобидни дейности могат да бъдат превърнати в средство за изтезание. Например стоенето прав, което в нормални условия е ежедневна дейност за кратко време, се превръща в изтезание, когато човек е принуден да стои неподвижен 12 или 16 часа без почивка. Дори съзнанието се превръща в източник на страдание, когато човек бъде лишен от сън в продължение на няколко дни.
Главозамайващ факт е, че от 1999-та до днес, в тези затвори и трудови лагери постоянно има стотици хиляди хора. Едни си заминават, други идват. Някои са задържани по няколко пъти в продължение на години, други са изпращани по домовете си, за да умрат в следствие на изтезанията пред погледа на роднините си, а трети са кремирани, без позволението на роднините, на които дори не се предоставя информация за обстоятелствата при настъпилата смърт.
Това произведение от колекцията на международната художествена изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“, която разобличава продължаващите жестоки репресии от режима в Китай спрямо последователи на духовната практика Фалун Дафа, изобразява широко използван метод на изтезание, прилаган за причиняване на силна и продължителна болка. Под краката на практикуващия Фалун Дафа се подреждат тухли, докато въжетата, с които са пристегнати краката му, се опъват до крайност, довеждайки ги до ръба на счупване. Често върху жертвата се прилагат едновременно няколко метода на изтезание, включително нанасяне на електрошокове с палки, закопчаване на ръцете зад гърба с белезници и други подобни действия.
Промиване на съзнанието
В хода на преследването на Фалун Гонг, промиването на съзнанието е един от основните инструменти, използвани за „трансформиране“ на практикуващите, тоест за принуждаването им да се откажат от вярата си в учението на Фалун Гонг.
Тъй като този процес директно въздейства върху съзнанието и вътрешния свят на човека, неговите последици често са дори по-разрушителни за живота на жертвите от физическото изтезание. В същото време физическото насилие широко се използва като средство за принуда към приемане на това въздействие.
Методите са насочени към овладяване на съзнанието на човека и подмяна на духовни принципи от висш порядък, като Истинност, Доброта и Търпение, с доктрините на Комунистическата партия.
Когато практикуващите бъдат счетени за „успешно трансформирани“, условията им на задържане се подобряват, физическите изтезания се намаляват или прекратяват, а присъдите им могат да бъдат съкратени. В някои случаи те дори биват освобождавани. За онези, които остават верни на убежденията си, изтезанията и натискът продължават, като често сроковете в затвор или трудов лагер се удължават произволно.
Изтезания над жени
В преследването на Фалун Гонг в Китай жените не само че не са защитени от насилие поради своя пол, но често са подлагани на още по-голяма жестокост в сравнение с мъжете.
От над 5000 потвърдени случая на смърт, повече от половината са жени. Те редовно са подлагани на побои, електрошокове с палки и други крайни форми на физическо насилие, подобно на мъжете. Освен това често стават жертва и на сексуално насилие от страна на полицията и служителите в местата за задържане.
Срещу подобни посегателства жените практически нямат защита, тъй като за хората, превърнати в обект на преследване от Комунистическата партия, в наказателната система липсват ефективни механизми за законност и справедливост.
Зад красотата на тази дама стои опитът ѝ от жестоко преследване. Колко кървави сълзи се крият зад красивите цветя? Художничката е била незаконно арестувана и задържана в трудов лагер в провинция Гуандун. Продуктите, които е изработвала в лагера, включват копринени цветя и плюшени играчки, изнасяни за Европа. Тя е работила по 15–16 часа на ден, често през цялата нощ. Била е лишавана от сън, докато не изпълни производствената си норма. Веднъж тя протестирала срещу отношението към нея и отказала да работи. Поради това била окована с белезници и обесена за три дни. Тя също така е била свидетел на жестокостта, която са понасяли други практикуващи Фалун Гонг. Много от тях са били бити, оковани с белезници и обесвани така, че само един пръст на крака им да докосва земята в продължение на 40 последователни дни. Затворниците, изобразени в тези картини, са практикуващи Фалун Гонг в затвори и трудови лагери.
Психиатрично изтезание
Сериозни са и формите на психическо изтезание, на които са подлагани практикуващи Фалун Гонг в китайските здравни заведения за психично здраве.
Напълно здрави практикуващи често биват изпращани в психиатрични отделения с цел: да се дискредитира Фалун Гонг, и да се окаже силен натиск върху онези, които твърдо се придържат към своята вяра.
Обработката в тези институции е крайно нечовешка и често включва инжектиране на опасни вещества, променящи съзнанието, за които е известно, че увреждат нервната система. „Терапия“ с електрошок също често се използва като наказание за отказ да се отрече вярата.
Организации като Световната психиатрична асоциация (WPA), „Human Rights Watch“ и Женевският комитет за психиатрично лечение са докладвали за този вид жестоки злоупотреби с психиатрията в Китай. Световната психиатрична асоциация е предприемала опити да разследва случаите с практикуващи Фалун Гонг в китайските психиатрични отделения, но многократно ѝ е отказван достъп.
Това произведение от изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ изобразява тежка сцена. С разбито сърце, майка вперва поглед в нас, сякаш пита: „Защо?“. В ръцете си тя държи тялото на своя обичан син – вече безжизнен. В едната ѝ ръка има медицинско удостоверение за освобождаване, издадено от затвора, в който той е бил държан като затворник на съвестта. Той е изпратен у дома, за да умре – както и хиляди други практикуващи Фалун Гонг в Китай; затворническите власти се стремят да избегнат отговорност, като освобождават жертвите на изтезания непосредствено преди смъртта им. Изтощеното лице на майката, в контраст с някога младото и жизнено лице на нейния син, разкрива нямото страдание, което понасят много семейства на жертви в съвременен Китай.
Отнемане на органи
Натрупващите се доказателства разкриват ужасяваща картина на убийства и осакатяване в Китай. Свидетелски показания и данни от китайски лекари сочат, че хиляди практикуващи Фалун Гонг са били убити заради органите си, които впоследствие се продават и трансплантират с огромна печалба в рамките на трансплантационната индустрия, организирана от Китайската комунистическа партия (ККП).
Извършителите са представители на ККП, действащи в сътрудничество с хирурзи, затворнически власти и военни служители.
Жертвите са държани в затвори и трудови лагери преди отнемането на органите им, след което телата им биват незабавно кремирани.
Историята, почти невероятна със своята жестокост, става известна за първи път през март 2006 г., когато жена твърди, че близо 4000 практикуващи Фалун Гонг са били убити за органите им в болницата, в която е работила. Тя разказва също, че съпругът ѝ – хирург в същото лечебно заведение край североизточния град Шънян – ѝ е признал, че е отстранил роговици от телата на 2000 живи практикуващи Фалун Гонг.
Седмица по-късно китайски военен лекар не само потвърждава нейния разказ, но и заявява, че подобни престъпления се извършват в 36 различни концентрационни лагера в страната. Най-големият, по негови думи, побира 120 000 души. Той добавя, че е бил свидетел и на масово транспортиране на практикуващи Фалун Гонг с влакове за добитък през нощта, при строг режим на сигурност.
Поддръжници на Фалун Гонг и правозащитни активисти в чужбина незабавно започват разследване на тези твърдения. Те се обаждат на китайски болници, представяйки се за клиенти, търсещи бъбрек или черен дроб. За техен ужас много лекари открито потвърждават: „Имаме налични органи от Фалун Гонг – заповядайте и можем да осигурим орган в рамките на седмица.“
Потресени от тези сведения, двама известни канадски правозащитници започват собствено разследване. През юли 2006 г. бившият държавен секретар за Азия и Тихоокеанския регион Дейвид Килгор и адвокатът по човешки права Дейвид Матас публикуват доклад от 140 страници, в който стигат до „печалното заключение, че твърденията са верни“. Техните изследвания също показват, че огромният брой трансплантации в Китай след началото на преследването на Фалун Гонг през 1999 г. не може да бъде обяснен нито с доброволни дарители, нито с екзекутирани затворници.
Съобщава се, че представители на ККП са предприели действия за унищожаване на доказателства. Организирани са контролирани посещения, а интернет страници, рекламиращи продажба на органи, са премахнати (макар че разследващите вече са успели да съхранят изображения от тях). Един китайски уебсайт се е хвалел, че може да осигури съвместими органи в рамките на 1–4 седмици – нещо, което според медицински експерти е невъзможно без наличието на голям брой живи „донори“.
Малко след разкритията за отнемането на органи, ръководството на партията обявява ново законодателство, забраняващо използването на органи без съгласие. Повече от година по-късно обаче няма данни този закон реално да се прилага, което подкрепя твърденията, че той е бил по-скоро ход с цел подобряване на публичния имидж.
Наред с Килгор и Матас, Комитетът за разследване на преследването на Фалун Гонг (CIPFG) играе водеща роля в разкриването и огласяването на тези злоупотреби. Организацията „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ също има важен принос за повишаване на обществената осведоменост.
Преследването на Фалун Гонг е определено от британския разследващ журналист Итън Гътман за “нова форма на геноцид”. Гътман е съавтор заедно с международните правозащитници Дейвид Килгор и Дейвид Матас на доклада от близо 600 страници – „Кървава реколта/Клането: Актуализация“, разобличаващ безпрецедентните по мащабност и жестокост убийства за органи в КНР.
Независим трибунал за насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай, известен още като „Трибунал за Китай“, обяви на 1 март 2020 г. заключение от едногодишната си дейност. Трибуналът, председателстван от Сър Джефри Найс (кралски адвокат и главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия), извърши първия в света независим правен анализ на насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.
Китайски лекари и полиция действат в сговор в това ужасяващо, макар и добре документирано явление в Китай: принудителното отнемане на органи. То е било наречено „нова форма на зло на тази планета“ от изтъкнат адвокат по правата на човека. Тази жертва, както и много други като него, не е получила адекватна упойка или медицинска помощ; в ръцете на жесток режим тялото му е сведено до сбор от печеливши части. Картината е базирана на реални свидетелски показания на съпругата на китайски лекар, участвал в тези действия. Застанал на заден план (вдясно), лекарят спира, неподвижен, усещайки човечността на жертвата: малка значка на Фалун Гонг е паднала от джоба на жертвата по време на борбата, заедно с бележка, написана до майка му, в която ѝ пожелава всичко добро. Разследващите се опасяват, че няколко хиляди последователи на Фалун Гонг са били подложени на тази непостижима за ума варварщина.
На база на данни до юни 2019 г., свидетелски показания и изслушвания на експерти, Трибуналът заключи единодушно и неоспоримо в решение, което включва 300 страници със свидетелски показания и експертни становища, че: „насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай се практикува от значителен период от време и въвлича много голям брой жертви. Макар Китайската народна република да промени версията си за източниците на органите, ползвани за трансплантация, Трибуналът намира твърденията на КНР за невероятни и официалните им статистики за подправени“, както и че „няма доказателства практиката [на насилствено отнемане на органи] да е била прекратена“.
Заключението включва и следните изводи: „Насилственото отнемане на органи се извършва от години из цял Китай в значителен обем и последователите на Фалун Гонг са един – и вероятно основен – източник на органи.“ ; „По отношение на уйгурското население, Трибуналът получи доказателства за извършване на медицински прегледи в мащаб, който позволява те да бъдат ползвани като ‘банка с органи’.“; „Правителствата и всеки, който взаимодейства по някакъв съществен начин с КНР… трябва да оценят факта, че взаимодействат – до степента, разкрита по-горе – с една престъпна държава.“
През 2026 г. излиза новата книга „Убивани по поръчка“ (Killed to Order: China’s Organ Harvesting Industry and the True Nature of America’s Biggest Adversary) на Ян Йекилек, старши редактор на The Epoch Times. Книгата събира най-убедителните доказателства от две десетилетия независими разследвания, свидетелства и личен опит, отразявайки нарастващият стремеж за разобличаване и борба срещу насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.
И до днес милиони практикуващи живеят с постоянния риск да бъдат арестувани и да попаднат в затвор или трудов лагер заради убежденията си. Това става без съдебна присъда или в стъкмени съдебни процеси с предопределен край. Често роднините им дори не знаят къде са задържани техните близки и дали са живи. Тези „изчезвания“ продължават с години и се излежават в условия на 20-часов насилствен труд с придружаващи изтезания.
Имайки предвид мащабните усилия, които ККП полага за пропаганда и дезинформация по въпроса за Фалун Дафа, може да се заключи, че китайският режим се страхува фактите за преследването да не станат общоизвестни и общоприети. Следователно това, което има най-голямо въздействие по въпроса за Фалун Дафа, е разпространението на истината за преследването.
