През последните години в социалните мрежи често се появяват кадри от Китай, които шокират световната общественост: групи от хора, предимно възрастни, които агресивно се втурват към храната на блок маси или публични събития, сякаш не са яли от дни. Дълбоките причини за това поведение се коренят в историята и социалната психология.
Травмата от Големият скок напред
Основната причина за тези сцени не е текуща липса на храна, а т.нар. „генетична памет за глад“. Много от възрастните хора в Китай са израснали по време на Големият скок на Мао (1958–1962 г.), причинен от политиките на Китайската комунистическа партия (ККП).
Радикалната икономическа и социална кампания, инициирана от Мао Дзедун с цел бързото превръщане на Китай от аграрна страна в индустриална суперсила включвала насилствена колективизация на селското стопанство в огромни „народни комуни“ и опити за рязко увеличаване на производството на стомана чрез примитивни методи.
Резултатите от кампанията обаче са катастрофални, превръщайки я в една от най-големите хуманитарни трагедии в историята. Лошото икономическо планиране, фалшифицирането на производствени статистики водят до Големия китайски глад, при който загиват над 45 милиона души. Вместо прогрес, инициативата води до икономически колапс, масово унищожаване на земеделските ресурси и сериозно отслабване на политическия авторитет на Мао в краткосрочен план, което по-късно проправя пътя към още по-радикалната Културна революция.
Този период е оставил незаличим психологически белег. За оцелелите страхът от недостиг е постоянен и инстинктивен. Дори в днешно време, когато страната е икономически напреднала, този вкоренен страх ги кара да грабят храна при първа възможност, за да се подсигурят.
„Всеки за себе си“: Ерозия на социалното доверие
Освен историческата травма, политическите борби през десетилетията също са фактор, който е променил моралния компас на обществото. Политическият климат е превърнал хората в егоистични същества, водени от принципа на оцеляването.
В Китай е популярна циничната поговорка: „Ако не си егоист, дори небето ще те накаже“. Тази философия отразява разпада на общественото доверие и убеждението, че ако човек не постави собствения си интерес над този на другите, той ще бъде унищожен.
Възпитание в дух на съперничество
Този модел на поведение не е характерен само за по-старото поколение. Родителите често възпитават децата си в същия дух на безпощадна конкуренция, подготвяйки ги за свят, в който ресурсите са ограничени и трябва да се бориш за тях.
Борбите за храна, които виждаме по видеоклиповете, всъщност са метафора за това, от което е лишен китайският народ днес – чувство за сигурност, солидарност и взаимно уважение. Те са болезнено напомняне за това как миналите трагедии и политическият режим могат да променят етиката на една цяла нация за поколения напред.
