• За нас
  • Пишете ни!
неделя, 22 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Мнения

Какво казва Денят на благодарността за Америка

отЛамонт Колучи
22 ноември , 2026
Какво казва Денят на благодарността за Америка

Фрагмент от картината „Ден на благодарността“ на Н. К. Уайет, около 1921 г., масло върху платно. Частна колекция. Public Domain

Празникът заема уникално място в историята и живота на американците

Коментар

През ноември 1777 г. (когато независимостта на Америка далеч не е сигурна) Континенталният конгрес препоръчва да бъде отслужен ден на благодарност към Бога. Съвсем скоро армията на Джордж Вашингтон ще бъде във Вали Фордж.

Прокламацията призовава хората да признаят Божието провидение, да изповядат греховете си и да се молят за опазването на свободата си. В нея дори се говори за прошка чрез Исус Христос.

Тази страна на Деня на благодарността почти е изчезнала от обичайните разкази за пилигримите, пуйката и американския футбол. Денят на благодарността заема особено място в живота и историята на американците. Коледа и Великден са християнски празници, които се отбелязват по целия свят. Четвърти юли е чисто американски празник, макар и основан на политическо събитие.

Нашият (американският – бел. ред.) Ден на благодарността съчетава националната история с подчертано религиозна цел. Канада, разбира се, има свой Ден на благодарността, но американският е придобил характер, неразривно свързан с основаването на страната, с конституционното ни управление и с борбата ни за национално оцеляване.

Историята не започна с федералното правителство. Още преди независимостта е имало празници на реколтата и дни за молитва, а срещата между пилигримите и уампаноагите през 1621 г. е част от тази история. Националният празник не се е превърнал просто в ежегодно възпроизвеждане на едно угощение в Плимут. Истинското му значение се оформи благодарение на държавническата мъдрост на поколение след поколение.

През 1789 г., след създаването на новото конституционно управление, Джордж Вашингтон обявява ден на благодарност. Като основания той посочва независимостта, мира, приемането на Конституцията и възможността хората да се радват на гражданска и религиозна свобода.

Той призовава хората и да се молят за прошка за националните си прегрешения, както и за това управлението им да се основава на справедливи и конституционни закони. Според него благодарността носи задължения както за управляващите, така и за народа.

Абрахам Линкълн продължава тази традиция при обстоятелства, далеч по-тежки, отколкото Вашингтон би могъл да си представи. На 3 октомври 1863 г. той издава прокламацията, която поставя началото на ежегоден национален Ден на благодарността през ноември.

Съюзът е победил при Гетисбърг и Виксбърг, но войната далеч не е приключила. Американци продължават да убиват американци; въпросите за единството на Съюза и за робството разделят нацията и никой все още не може да има представа каква ще бъде републиката след края на войната.

Прокламацията, изготвена от държавния секретар Уилям Х. Сюърд и издадена от Линкълн, благодари на Бога за реколтата, за трудолюбието, за нарастването на населението и за опазването на самите основи на националния живот, които страната е успяла да запази насред войната.

Тя признава, че Бог се е отнесъл към народа с гняв заради греховете му, но не е забравил милостта Си. Призовава хората да се покаят, да се грижат за вдовиците и сираците и да търсят изцеление на раните на нацията.

Линкълн не смята, че националният Ден на благодарността изисква обявяване на национална невинност. Във втората си встъпителна реч той отива още по-далеч в размислите си за войната, робството и Божия съд. Според него американците дължат благодарност за получените блага, покаяние за сторените злини и отговорност за бъдещето.

Развитието на празника не спира с Линкълн. През 1941 г., след години на объркване около датата, Конгресът го определя за четвъртия четвъртък на ноември, а президентът Франклин Д. Рузвелт подписва съвместната резолюция.

Седем години по-късно прокламацията на президента Хари С. Труман поставя празника в контекста на нация, която е преживяла Втората световна война и навлиза в Студената война. Той говори за свобода, за човешко достойнство и за възможността на страната да помага на страдащите в други държави. Така Денят на благодарността се свързва с това какво страната трябва да направи със своето изобилие.

Тази история е важна, защото Денят на благодарността все повече се превръща в част от борбата за това какви убеждения трябва да имат младите американци за своята страна.

От 1970 г. насам коренните американци отбелязват в Плимут Национален ден на траура. Организаторите му заявяват съвсем ясно, че това е политически протест, а в сегашните си изявления разглеждат празника като част от по-широка критика към американското общество и неговата история.

Проблемът възниква, когато изучаването на историята се използва като средство, с което младите хора да бъдат накарани да гледат на Деня на благодарността най-вече като на ден на национален срам. Това би означавало да им се връчи политическа присъда за наследството им, вместо да бъдат насърчени да се запознаят с цялата му история.

Целият този спор всъщност е съсредоточен върху Плимут от 1621 г., а на последвалото развитие на Деня на благодарността като национална институция се обръща много малко внимание. Каквото и мнение да има човек за пилигримите, прокламациите на Континенталния конгрес, на Вашингтон, Линкълн и Труман помогнаха да се утвърди една много по-широка традиция. Те свързаха благодарността със свободата, с Провидението, с отговорностите на една нация и с отговорностите на американците един към друг.

И Вашингтон, и Линкълн се сблъскаха с въпроса за националния грях. Никой от двамата не виждаше в признаването на националния грях причина да се откаже от Деня на благодарността. Според тях нацията имаше морални задължения, които стояха далеч над собствените ѝ желания, собствената ѝ сила и собствените ѝ постижения.

В християнската представа благата на националния живот са дарове, а не доказателство за морално превъзходство, и верността към нацията по никакъв начин не стои над дълга ни към Бога. Наследството, което сме получили като американци, включва свобода на съвестта, конституционна форма на управление, изключителни възможности, както и съвсем реална история на трудностите да живеем според тези принципи. За да разберем това наследство и да го съхраним, трябва да признаваме трудностите толкова, колкото и постиженията.

Имаме и дълг към бъдещите поколения. Наследили сме институции, свободи, традиции и възможности, които не сме създали изцяло сами. Наша отговорност е да съхраним доброто, да поправим онова, което се е провалило, и да оставим нещо по-добро от това, което сме наследили.

В 250-ата година от създаването на страната американците трябва да знаят разликата между историята на своето национално наследство и това да учат децата си да го мразят.

Денят на благодарността ни напомня, че американската република е нещо, което трябва да приемем с благодарност, да оценим честно и да предадем грижливо нататък. Това е далеч по-достойно предназначение на празника от националното осъждане.

Възгледите, изразени в тази статия, са мнение на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.

ВИЖТЕ СЪЩО
Избирателите споделиха кои са най-важните въпроси преди междинните избори
Избирателите в САЩ посочиха водещите си проблеми преди междинните избори
Четете великите книги по правилните причини
Четете великите книги по правилните причини
Америка срещу комунизма
Америка срещу комунизма
id5536020 gettyimages 463933990
Какво ни учи историята за това, защо толкова много хора накрая бягат от социализма
id6051545 2026 06 22t143738z 1 lynxmpem5l11n rtroptp 4 iran crisis oman hormuz
Мир чрез сила на практика
Как добродетелта крепи личността и нацията според нашите основатели
Как добродетелта укрепва личността и нацията според основателите на САЩ
Споделете тази статия
Tags: МнениеРелигия и църкваТрадиции и празници

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Жаклин Толева. Снимка: личен архив.

„Няма враг, има събожник“ – Жаклин Толева за духовното наследство на Ваклуш Толев

0
0
изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
Прогноза за времето за събота, 21 ноември

Времето в събота, 21 ноември: по-хладно, с дъжд на запад, на юг и в планините

0
0
Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

0
0
kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Хроничният стрес в детството може да оформи мозъка – и как това може да се промени

Хроничният стрес при децата: какви следи може да остави и как да помогнат родителите

0
0
Снимка: Министерство на вътрешните работи

МВР разширява проверки за злоупотреби с НЗОК и НОИ след акцията в Пловдив

0
0

Свързани Публикации

Човешката цена на планирането на чуждите семейства

Човешката цена на планирането на чуждите семейства

0
0
Huawei ни напомня защо се нуждаем от американските технологични компании

Huawei ни напомня защо се нуждаем от американските технологични компании

0
0
Отстъплението от Брекзит

Отстъплението от Брекзит

0
0
Nvidia започна разследване, след като бе съобщено, че главният изпълнителен директор Хуанг е бил мишена на китайска шпионска операция

Истинската сила на една компания е организацията, а не главният ѝ директор

0
0
Катастрофалното положение на Китай все по-трудно може да бъде прикрито

Катастрофалното положение на Китай все по-трудно може да бъде прикрито

0
0
Прогноза за времето за неделя, 22 ноември

Времето в неделя, 22 ноември: слънчев ден, а късно вечерта дъжд в Западна България

0
0
Вяра, любов и селски живот: картините на Жул Бастиен-Льопаж

Вяра, любов и селски живот: картините на Жул Бастиен-Льопаж

0
0
Полицейска проверка на гранично-пропускателен пункт по време на операция CARBACK II

103 издирвани превозни средства открити у нас при операция на Интерпол

0
0
Петте принципа за дълголетие, които следваше жена, живяла до 106 години

Да живееш до 106: уроците на японската учителка Тецуйо Ишии

0
0
Хроничният стрес в детството може да оформи мозъка – и как това може да се промени

Хроничният стрес при децата: какви следи може да остави и как да помогнат родителите

0
0
Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.