Икономиката на Китай е на ръба, в Китайската комунистическа партия се води вътрешна война, а армията остава без истинско ръководство
Коментар
Голяма част от света продължава да живее с остарелия стереотип за Китай като изгряваща икономическа сила с военната мощ да нападне не само съседен Тайван, но и Съединените щати и други държави.
Реалността, която само бавно и със закъснение достига до публиката и правителствата по света, е, че Китай икономически е на ръба на катастрофата, ръководството му е обект на вътрешна война в Китайската комунистическа партия (ККП), а армията му е без истинско ръководство и без устойчиви способности.
Китайската икономика все още функционира в един изцяло изкуствен паричен свят, в който юанът (ренминби) на практика не може да се търгува на световния пазар, което прави Пекин силно зависим от приходите в чуждестранна валута, за които няма надеждна статистика.
Юанът не е свободна валута; той е необезпечена (фиатна) валута, на която Пекин определя повече или по-малко фиксиран курс, и се използва активно само при сделки, свързани с китайски инвестиции под формата на помощ или с проекти по инициативата „Един пояс, един път“. Например неотдавнашните искания австралийският износител на минерални суровини BHP да приема юани за доставките на желязна руда бяха категорично отхвърлени.
Дори стабилността на щатския долар, макар самият долар да е далеч по-силен от юана, трябва да се разглежда в светлината на инфлацията, която бързо понижи стойността на долара, измерена чрез цената на златото.
Щатският долар, макар че никоя друга голяма валута не може да се мери с него по сила, е изключително крехък.
През февруари 1920 г. цената на златото беше 20,61 долара за тройунция; на 6 ноември 2026 г. тя беше 4070 долара за унция (а на 29 януари 2026 г. беше достигнала 5379 долара). Това не отразява стремителното поскъпване на златото, а стремителното обезценяване на долара (и на много други валути).
Това е истинската мярка за инфлацията, която разяжда социалната стабилност в по-голямата част от света, включително в Съединените щати, и именно тя – може би повече от всеки друг фактор – обърна политическите настроения срещу партията на президента Доналд Тръмп, републиканците, на междинните избори. За американските избиратели провалът на САЩ във воденето на войната срещу Иран през 2026 г. беше второстепенен въпрос.
Но докато в края на 2026 г. двете сили заемат пози в едно учтиво противопоставяне, реалността е, че позицията на Китай е допълнително отслабена от факта – неосъзнат на Запад, – че китайската армия е изцяло лишена от дееспособно ръководство. Малко вероятно е тя изобщо да може да обмисли реалистична военна авантюра срещу Тайван (официално Република Китай) през следващата година или десетилетие.
Във всичко това две големи стратегически събития почти съвпаднаха по време – и определено си повлияха: петият пленум на 20-ия Централен комитет на ККП (26–29 октомври) и междинните избори за Конгреса и за губернатори в САЩ (3 ноември).
Те трябва да се анализират заедно, защото представляваха значими вътрешнополитически повратни точки за всяка от двете най-големи военни сили, всяка от които се стреми да ограничи или да победи другата. Всяка от тях обаче има интерес съперникът ѝ да не рухне внезапно предвид степента на взаимозависимост между тях. И все пак всяка трябва да лавира в деликатна ситуация.
Държавното посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Съединените щати на 23–25 септември беше упражнение, което подчерта симетрията в усилията на САЩ и Китай да представят отношенията между двете страни така, сякаш „всичко е постарому“, за да се избегне по-нататъшно влошаване на двустранните отношения и на стратегическия баланс.
Официалните коментари след петия пленум на ЦК на ККП в Пекин също целяха да внушат подобна представа, както и че сътресенията в Народноосвободителната армия (НОА) са просто признаци на антикорупционна чистка, провеждана от Си.
Това е също толкова голяма измислица, колкото и всяко от рутинните изкривявания на официалната статистика.
Повечето чистки не са дело на Си и със сигурност не са насочени срещу собствените му назначения. Неговите противници в реформаторското крило и в старата гвардия на ККП отстраниха „лоялистите на Си“. Си постигна само един истински майсторски удар срещу противниците си: задържането (и евентуалната екзекуция) през януари на заместник-председателя на Централната военна комисия (ЦВК) ген. Чжан Юся и на ген. Лю Чжънли, началник на Обединения щаб на ЦВК.
Чжан се противопостави на Си по въпроса за планираното нахлуване в Тайван, както и Лю. И двамата бяха истински военни генерали, а не политически комисари с генералско звание.
Преди около две години в НОА имаше около 45 генерали с пълно звание. Днес те са само шест, като трима са политически комисари – т.е. не са бойни военни, – а другите трима са генерали от Военновъздушните сили на НОА. Макар че един от тези генерали командва ключовото Източно бойно командване (срещу Тайван и Тихия океан), Военновъздушните сили нямат право да командват мащабна общовойскова операция като нахлуване в Тайван.
Не се виждат генерали с пълно звание от Сухопътните войски.
Кой тогава би бил най-висшият офицер от армията, или Сухопътните войски, който вероятно ще бъде призован при военна извънредна ситуация? Това би бил генерал-лейтенантът, заемащ поста началник на щаба на ЦВК. Ген. Лю Чжънли не е заменен, затова бившият му заместник – генерал-лейтенант Чжу Чуаншън – изглежда ръководи Обединения щаб на ЦВК без конкретно назначение като „изпълняващ длъжността началник“ или друго указание за статута му. За него се говори като за изпълняващ длъжността началник, но това е положение де факто.
Това, на което станахме свидетели по време на държавното посещение на Си във Вашингтон и на петия пленум, беше опит да се нормализира прехвърлянето на властта, което е предмет на борбата за власт в Пекин поне през последните две години.
Според информации през последните няколко години Си се е съгласявал под натиск да се оттегли, но когато се е появявала възможност да си върне надмощието, винаги се е отмятал от тези договорки. Той може да направи това отново, макар че сега изглежда напрегнат и състарен. Съобщенията за нова поредица от микроинсулти – или дори за един такъв случай – на неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Ню Делхи не изглеждат измислени, макар че мащабът на тези епизоди не е известен.
Китайски официални лица отрекоха твърдението, но индийските медии широко съобщиха за него по онова време, а видеозаписите от откриването на срещата показаха сериозни визуални доказателства, че със Си се е случил някакъв инцидент.
Това можеше да бъде момент, в който Тръмп да засили позицията на САЩ, за да ограничи още повече Китай, и наистина през първите седмици на ноември американското правителство настояваше Пекин да изпълни ангажиментите си за търговията с храни и редкоземни елементи. Но позицията на САЩ до голяма степен загуби сила след изборното поражение, което Републиканската партия претърпя на междинните избори.
Тези избори вероятно ще имат парализиращ ефект върху видимото лидерство на Съединените щати поне през следващите шест години, а може би и повече. От гледна точка на САЩ, независимо какво се случва в Европа, страната може да остане във вътрешнополитически хаос, докато Китай продължава собствената си низходяща стратегическа спирала без каквато и да е помощ от Вашингтон. Това все пак би оставило Съединените щати в доминираща световна позиция, освен ако вътрешната ситуация и престижът на долара не рухнат.
Това е епоха на сливащи се стратегически тенденции и нищо не е гарантирано.
Изразените в статията възгледи са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
