Пекин дължи на Америка обезщетение за кражба на интелектуална собственост, пандемията и военни разходи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Китай дължи най-малко 10 трилиона долара за пандемията от COVID-19 и че всички държави трябва да анулират дълговете си към Китай като първоначално плащане по обезщетенията за понесените от тях щети.
Трябва да бъдат поискани още трилиони долари за години на кражба на интелектуална собственост и военна агресия срещу САЩ и американските партньори в Азия, като Япония, Тайван и Филипините.
Китайската армия е насочвала военни лазери към американски летци и е следяла американски моряци. В един случай китайски изтребител принуди американски разузнавателен самолет EP-3 да кацне на китайска територия. Самолетът беше разглобен, а част от американските технологии попаднаха в Китай.
Продажбите на китайско разузнавателно оборудване, оръжия и военно оборудване с двойна употреба на противниците на САЩ – Русия, Северна Корея и Иран – също нанесоха щети на Съединените щати. В случая с китайската подкрепа за Иран това включваше загуба на живот сред американски военнослужещи. В случая с Русия тя включваше атаки срещу предоставена от САЩ военна техника на Украйна с дронове, използващи китайски технологии. Китайско ракетно оборудване позволи на Северна Корея да отправя заплахи срещу американските сили в Япония, Южна Корея и Гуам.
Заплахата от по-нататъшна агресия на китайския режим и от неговата подкрепа за агресия наложи увеличаване на разходите на САЩ за отбрана, които режимът в Пекин трябва да възстанови.
Китай разполага с парите. Само валутните му резерви възлизаха на 3,4 трилиона долара през септември. Положителното търговско салдо на Китай със света достигна рекордните 1,2 трилиона долара миналата година. И до голяма част от тези средства американското правителство може да получи достъп.
Брад Сетсър, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, изчислява, че до 55% (1,87 трилиона долара) от валутните резерви на Китай се държат в американски финансови активи. По думите му китайските държавни търговски банки притежават още 400 млрд. долара в чуждестранни ценни книжа. Голяма част от тях вероятно са американски активи.
Общо Китай притежава приблизително 2 трилиона долара в американски активи, които сравнително лесно могат да бъдат замразени и – при наличието на подходящо законодателство – конфискувани от САЩ и техните съюзници. Китайската комунистическа партия (ККП) контролира и допълнителни активи в евро, британски лири и йени, голяма част от които съюзниците на САЩ биха могли да замразят, за да възстановят поне частично сходните щети, понесени от тях вследствие на действията на ККП.
Валутните резерви на Китай са намалели спрямо пика си през 2014 г., отчасти защото страната купуваше юани, за да поддържа стойността им спрямо долара. Те са се възстановили само частично, като голяма част от американските активи на Китай вероятно вече са скрити в юрисдикции извън САЩ, за да бъде по-трудно да се установят и замразят активите на режима в Америка.
В началото на 2022 г. Китай притежаваше най-малко 1 трилион долара в американски държавни ценни книжа чрез базирани в САЩ попечители. След това Русия нахлу в Украйна, а нейните активи в САЩ и Европа бяха замразени. Пекин обърна внимание и вероятно се притесни, че Вашингтон също ще замрази активите му, особено ако китайската армия нахлуе в Тайван.
Твърди се, че Пекин е продавал държаните чрез американски попечители американски държавни ценни книжа, чиято стойност до 2026 г. спадна до 591 млрд.долара. Той купува злато и краткосрочни държавни ценни книжа, които се продават по-лесно.
Според Сетсър Пекин също така изтегля активи от базираната в Белгия Euroclear. Това е така въпреки факта, че китайска държавна агенция притежава дялово участие в Euroclear, което вероятно предоставя на Пекин разузнавателна информация, предупреждение и влияние, ако Euroclear някога бъде помолена да замрази активите на Китай.
Сетсър твърди, че Пекин може да прехвърля поне част от дългосрочно притежаваните си американски държавни ценни книжа към попечители извън САЩ, в страни като Обединеното кралство, Франция, Люксембург и Белгия. По думите му има признаци, че Пекин купува и други видове американски дългови инструменти и ги държи в Канада и Европа. Сред тях са „агенционни“ ценни книжа, например обезпечени с ипотеки ценни книжа, емитирани от подкрепяни от правителството институции.
„Ако се съберат китайските притежания с притежанията на Канада и европейските центрове за попечителски услуги, оценката в горната граница за действителните китайски притежания на агенционни ценни книжа може да достигне 500 млрд. долара“, пише Сетсър.
Това е в допълнение към 591 млрд. долара в американски държавни ценни книжа, държани чрез американски попечители, и неизвестно количество американски държавни ценни книжа, държани чрез чуждестранни попечители. Сетсър отбелязва, че Китай сега вероятно „използва множество попечители извън САЩ, за да прикрие действителните си притежания“, и твърди, че значителните му притежания на американски агенционни ценни книжа показват, че финансовите активи на Пекин в САЩ представляват между 50% и 55% от целия му резервен портфейл.
Пекин отдавна прикрива международните си активи. Това затруднява замразяването на китайски активи в случай на война или засилване на икономическите санкции. ККП има малко други възможности за доларите, които получава от превишението на износа над вноса, ако иска да прикрие американските си активи, като същевременно ги използва за постигане на максимална доходност.
Американският дълг осигурява на централната банка на Китай добър баланс между ликвидност и доходност. Американските държавни ценни книжа лесно могат да бъдат прехвърлени в чужбина и продадени незабавно. Притежанието на американски компании и недвижими имоти от Китай би било по-малко ликвидно и следователно по-рисковано по време на война или при засилени санкции.
Могат ли Съединените щати избирателно да обявят неизпълнение по държавния дълг, притежаван от Китай?
Избирателното неизпълнение по този дълг може да изисква конституционна поправка, да насърчи отказа от използването на долара и да повиши лихвените проценти в САЩ.
По-добрият подход би бил американско законодателство, което замразява активите под контрола на ККП, а след това ги конфискува, за да плати обезщетения. Това би изисквало законодателство, което да даде необходимите правомощия – възможност, която Конгресът трябва да разгледа, ако успее да преодолее корпоративните лобисти, настояващи за повече търговия с Китай.
Законодателство за замразяване и конфискация вероятно би довело до по-малък отказ от долара и до по-слабо повишение на лихвените проценти. А ползите от това ККП да бъде натоварена със сметка за злонамерената си дейност надвишават разходите. Американските данъкоплатци трябва да получат възстановяване на трилионите долари, които са загубили заради кражбите на ККП, пандемията, военните заплахи и материалната подкрепа за противници като Русия, Иран и Северна Корея.
На режима в Китай не бива да се позволява да ограбва и по друг начин да вреди на Америка, без да плати цената. Ако ККП се измъкне без последствия, тя и други злонамерени играчи ще направят същото отново.
