Истината за COVID-19 ваксините
Коментар
Гладоморът (означаващ смърт от глад) беше предизвикан от човека глад в съветска Украйна през 1932–1933 г., който уби милиони хора, предимно украински селяни. Той беше част от по-широк съветски глад (приблизително 1930–1934 г.), засегнал и части от Русия и Казахстан, но гладът в Украйна беше изострен от конкретни политики, насочени срещу Украйна.
При Йосиф Сталин съветското ръководство започна насилствена колективизация на селското стопанство в края на 20-те години на XX век. Селяните бяха принудени да се включат в колективни стопанства, а „кулаците“ – по-заможните земеделци – бяха депортирани или репресирани. Цели села бяха включвани в черни списъци, а зърното им беше конфискувано. Бяха въведени система за вътрешни паспорти и граничен контрол, които не позволяваха на селяните да напускат засегнатите от глада райони.
Смъртността беше ужасяваща и достигна връх през пролетта и лятото на 1933 г. Днес разполагаме с всички доказателства за широко разпространен глад, масова смъртност и случаи на канибализъм. Общо загинаха до 5 милиона души. Това беше геноцид.
Особено забележителното в този исторически факт е, че докато се случваше, никой на Запад не знаеше нищо за него. Американските вестници имаха кореспонденти на място в Русия, но те последователно пишеха материали, които или пренебрегваха, или опровергаваха твърденията за глад.
Журналистът от New York Times Уолтър Дюранти, ръководител на московското бюро от 1922 до 1936 г., беше спечелил награда „Пулицър“ за репортажите си. „Няма глад или действително гладуване, нито е вероятно да има“, написа той. „Всеки доклад за глад в Русия днес е преувеличение или злонамерена пропаганда.“
Както се оказа, той имаше добри отношения със съветската държава и ревностно пазеше привилегиите и достъпа си, чиято цена беше да си затваря очите за страданието. Други кореспонденти на свободна практика, като Малкълм Мъгъридж от Manchester Guardian, следвайки примера на уелския журналист Гарет Джоунс, се осмелиха да разкрият тези истини пред света. По онова време обаче той до голяма степен беше отхвърлян като консервативен паникьор.
Как беше възможна тази цензура? Източниците на информация бяха малко и бяха овладени. Никой на място не разполагаше с технология, с която да разгласи случващото се. Нямаше камери в мобилните телефони или профили в социалните мрежи, които да документират нещо. Така всичко се случи, докато жертвите бяха заглушени, а онези, които можеха да разкрият истината, мълчаха.
Мисълта ми непрекъснато се връща към този ужасяващ случай, защото обичаме да си мислим, че подобно нещо никога не би било възможно в наши дни – не и с всичките ни източници на информация, социални мрежи, камери и възможността да наблюдаваме света около нас в реално време. Със сигурност цензура на това равнище днес е невъзможна.
Не съм толкова сигурен.
През декември 2020 г. правителството на САЩ и подкрепяните от него компании пуснаха инжекция, за която обещаваха, че ще защити хората от циркулиращ вирус. Милиони побързаха да я приемат от страх, но и от желанието животът да се върне към нормалното. В крайна сметка цялото общество беше под карантинни ограничения от предишния март. Обещанието беше, че приемането на тази субстанция ще върне всичко към нормалното.
Някои хора се тревожеха за безопасността. Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) отговориха с услуга, наречена V-safe. Регистрирайте се, съобщавайте за преживяното и ако нещо се обърка, агенцията ще ви се обади, ще обясни какво се случва и ще се опита да помогне. Самото съществуване на програмата повиши доверието. Над 10 милиона души побързаха да се регистрират за нея.
Робот се свързваше с тях в първия ден, на следващия ден, през следващата седмица и чак до една година след това. CDC не каза на никого, но нямаше човек, който да чете тези съобщения и доклади. Разбира се, бяха направени някои бързи проверки на данните и в публикации през следващите месеци бяха представени оптимистични доклади.
Това, което никой не знаеше тогава, беше, че далеч от погледите се случва нещо ужасяващо. Една трета от отговорилите съобщиха за странични ефекти, които нарушаваха нормалния им живот. Между 7 и 10% от хората трябваше да потърсят медицинска помощ. Това са хората, които можеха да си го позволят. Мнозина не можеха. Имаше призиви за помощ, мисли за самоубийство и смърт.
Най-тежките от тези доклади описват разцепващо главоболие, липсваща или прекомерна менструация, пронизително звънене в ушите, обриви и кървящи подутини по тялото, учестено сърцебиене, при което пулсът достигаше 150 и повече дори през нощта, загуба на подвижност, прогресираща слепота, сърцебиене, загуба на памет, обърканост и умора – все симптоми, които принуждават хората да спрат да работят и ги довеждат до отчаяние.
CDC изпращаше на тези хора автоматично съобщение по имейл или чрез автоматично телефонно обаждане: обадете се на лекаря си. Това беше всичко. Мнозина го направиха. Лекарят нямаше представа какво да предприеме и насочваше пострадалите към специалист, който назначаваше изследвания, а те в повечето случаи излизаха отрицателни, освен ако не се беше появил рак, което често се случваше. Много от тези хора съобщават, че са похарчили между 20 000 и 50 000 долара за медицинска помощ без резултат.
За колко хора става дума? Тези увреждания не бяха „много, много редки“, както обеща Фаучи. Те бяха широко разпространени и опустошителни при инжекция, която във всеки случай не спираше инфекцията и дори не беше необходима за здрави деца и възрастни, ако беше действала. Най-малко десетки хиляди души, доколкото знаем, вероятно са били увредени дори за цял живот, но при екстраполиране на данните към хората, за които не знаем, е възможно стотици хиляди или милиони да са получили нежелани реакции.
Жертвите в повечето случаи вярваха, че техните случаи са крайно необичайни. Новинарските медии никога не говореха по темата. Някои хора се опитаха да създадат групи във Facebook. Когато компанията научи за тях, Белият дом упражни натиск групите да бъдат премахнати. Така и стана – една след друга, хиляди от тях. Когато някой се опитваше да съобщи за това в Twitter, профилите му биваха изтривани. Същото беше във всички социални мрежи. Всички бяха цензурирани. Колкото и невероятно да изглежда, тази вълна от фармацевтично причинени увреждания и смърт сред цялото население действително беше заглушена.
В резултат на това тези хора – нашите семейства, приятели, съседи, съграждани – страдаха и често умираха сами, без да бъде признато, че уврежданията са причинени от медицинска намеса. Лекарите, които се опитваха да вдигнат тревога, бяха разследвани от своите лекарски колегии.
На репортерите, които искаха да отразят темата, редакторите им отказваха. На редакторите, които искаха да я отразят, издателите им отказваха. На издателите, които искаха да я отразят, отказваха рекламодателите им, повечето от които бяха фармацевтични компании, печелещи от проблема.
Подозрителни адвокати започнаха да подават заявления за достъп до информация. CDC и Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) им отказаха. Наложи се да се обърнат към съда. Това отне години съдебни спорове. Накрая агенцията неохотно предостави резултатите. Сега разполагаме с над 10 милиона страници данни, които те се опитаха да запазят в тайна.
Сега знаем, че до 10 септември 2021 г. докладите за възможни увреждания бяха достигнали 700 000. На тази дата президентът на САЩ Джо Байдън каза за хората, които отказваха инжекцията: „Какво още чакате? Какво още трябва да видите? … Бяхме търпеливи, но търпението ни се изчерпва.“
Стряскащо послание. Много хора, които се бяха съпротивлявали, накрая отстъпиха. Вижте какво се случи.
Прекарах 15 часа в четене на глас на компилацията от текстовите полета на V-safe в предаване в X. Трябва да разпределям това във времето, за да запазя разсъдъка си. По моите изчисления ми остават още 45 часа четене. Всичко това е събрано в книгата на Brownstone, озаглавена „Викове за помощ“ – два тома, които без съмнение са сред най-мрачните и трагични нехудожествени произведения, публикувани някога.
Все още съм в шок, след като научих цялата истина, и съм още по-шокиран, че толкова малко хора са готови да говорят за това. Разбира се, има много примери за масови трагедии и увреждания, които бяха потулени от режима и от хората, натоварени да съобщават за тях. Холодоморът беше такъв пример през 30-те години на XX век. Смятаме, че това не може да се случи отново. Въз основа на онова, което знам сега, то безусловно се е случило отново.
Днешната цензура изисква голяма сложност: подкупи и изнудване, разчитане на кариеризма, на желанието на хората да запазят благоволението на началниците си и на могъщите индустриални интереси, на индустриални картели и на странна философия, поставяща подчинението пред свободата.
Днешната цензура изисква много повече от просто издаването на разпореждания. Тя разчита на хора, които се страхуват да пробият цензурата с истината.
Благословени да са онези, които говорят открито. Сега и винаги.
Изразените в тази статия възгледи са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
