Китайският комунистически режим е упражнявал влияние върху Съединените щати в продължение на десетилетия, благодарение на своите „стари приятели“ от Уолстрийт. Тази схема обаче беше нарушена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. Това разкри неотдавна китайски професор по време на семинар.
През последните 30 – 40 години Китайската комунистическа партия (ККП) „се възползва от елитни кръгове в правителството на Съединените щати“. Това заяви Ди Дуншън, заместник-декан в Катедрата по международни изследвания към Китайския университет в Жънмин в Пекин. Изявлението беше част от реч, изнесена по време на събитие в Шанхай, излъчено на живо по китайската онлайн платформа за видео споделяне Guan Video на 28 ноември. Видеото доби огромна интернет популярност. Оригиналната му версия беше премахната.
Ди има предвид Уолстрийт, който през 70-те години започва да оказва „много силно влияние върху вътрешните и външните работи на САЩ“.
„Ето защо начертахме нашата стратегия и хората, на които можем да разчитаме“ – казва Ди.
По думите на Ди от 2008 г. влиянието на Уолстрийт намалява с настъпването на финансовата криза.
„Още по-важно е, че от 2016 г. Уолстрийт няма влияние върху Тръмп“ – продължава Ди, позовавайки се на разногласия между бившия бизнесмен и финансисти от Уолстрийт.
Професорът добавя, че благодарение на потенциалната администрация на Джо Байдън, Пекин може отново да се възползва от своите влиятелни американски поддръжници.
„Традиционният елит, политическият елит и бизнесът са в много тесни взаимоотношения с Уолстрийт“ – казва Ди.
Китайският професор обърна внимание на твърденията, че синът на Джо Байдън, Хънтър Байдън, има задълбочени връзки с китайския режим и други чуждестранни правителства чрез инвестиции и бизнес сделки.
През месец октомври бившият бизнес партньор на Хънтър Тони Бобулински разкри, че в началото на 2017 г. Хънтър Байдън е поискал от него да сключи сделка с банкрутиралия в момента китайски енергиен конгломерат CEFC China Energy Company.
Бобулински е бил главен изпълнителен директор на SinoHawk LLC – бизнес институция, създадена с цел да формализира инвестиционното партньорство Байдън – CEFC с китайската компания. Според тогавашно изказване на Бобулински, SinoHawk е трябвало да бъде първоначално финансиран с 10 милиона долара, които в последствие да прераснат в мултимилиардни инвестиционни фондове. Тогавашният председател на CEFC Йе Дзянмин е бил тясно свързан с високопоставени служители на ККП.
„Кой помогна на Хънтър да събере средствата? Разбирате ли? Става дума за транзакции“ – казва Ди.
Стоперът
През 2016 г. тогавашният кандидат за президент Доналд Тръмп води кампания за твърда политика по отношение на Китай, като се фокусира върху нелоялните търговски практики на режима, които костват на американските работници хиляди работни места в производството. През 2018 г., след като вече е президент, Тръмп започна търговска война, като наложи мита за милиарди долари на различни видове внос от Китай.
По повод търговската война Ди задава въпрос: „А защо имаме проблеми с Тръмп, след като успяхме да се справим с всякакви проблеми между Китай и САЩ от 1992 г. до 2016 г.?“
Според Ди в миналото всички кризисни ситуации между Китай и Съединените щати като бомбардирането от САЩ на китайското посолство в Белград през 1999 г., са могли да бъдат разрешени „в рамките на два месеца.“
Причинната е, че Пекин „имаше хора на високи постове в Съединените щати” – обяснява той.
„Уолстрийт се опита да помогне на китайския режим по време на търговската война между САЩ и Канада – разкрива Ди. – Доколкото знам, приятели от САЩ ми казаха, че са се опитали да помогнат, но са били твърде незначителни.“
Приятели на високи постове
Ди дава конкретен пример, за да докаже своето твърдение.
Той посочва, че преди посещението на лидера на ККП Си Дзипин в Съединените щати през 2015 г., всички партийни нива са били натоварени да помагат в подгряването и началния тласък на срещата на високо ниво. Под подгряване се има предвид създаването на положително обществено мнение за китайския режим. В тази връзка е било организирано събитие по повод публикуването на първото англоезично издание на „Си Дзипин за държавната администрация“ – книга, която съдържа речи на Си по политическа идеология.
На Ди е възложено да намери зала за събитието.
За целта е избрана известна независима книжарница, намираща се на „Connecticut Avenue“ в столицата Вашингтон.
Поради краткото предизвестие книжният магазин не е успял да организира събитието навреме. Но според Ди управителят на книжарницата (бивш журналист от Азия) не е искал да удовлетвори желанията на Ди поради пристрастното си отношение към ККП.
В крайна сметка китайските служители успяват да проведат пресконференция на уреченото място, защото възрастна еврейка с връзки на Уолстрийт упражнява натиск върху собственика на книжарницата.
Въпросната жена е председател на азиатския отдел на водеща финансова институция на Уолстрийт с китайско гражданство и регистрация за постоянно местожителство в Пекин.
Впоследствие репортаж на китайски медии възхвалява събитието: „На 17 септември книжарница стана домакин на китайския посланик в САЩ Цуей Тиенкай и висш китайски правителствен служител по повод обсъждане на книгата на Си за управлението на Китай.“
Връзки на Уолстрийт с Китай
След търговската война много американски индустриални сектори започват да странят от китайски инвестиции, но Уолстрийт задълбочава своите бизнес връзки след решението на Пекин да отвори финансовия сектор.
В интервю за англоезичния „Епок Таймс“ през месец октомври търговският съветник на Белия дом Питър Наваро определи Уолстрийт като „очевиден социопат“, в отговор на въпроса за продължаващото увеличаване на Уолстрийт инвестиции в Китай.
„Те нямат морал или патриотизъм. Всичко е за пари“ – заяви Наваро.
Междувременно доставчиците на глобални фондови индекси бяха подложени на засилващ се контрол заради вкарването на китайски акции, и заради връзките на някои китайски фирми с армията на режима, както и заради подпомагане на провежданите от него нарушения на човешките права. Тъй като много инвестиционни и пенсионни фондове проследяват тези индекси, това означава, че американците неволно финансират зловредните амбиции на ККП, предупреди администрацията на президента Тръмп.
През ноември Тръмп издаде изпълнителна заповед, с която забрани американските инвестиции в китайски компании, които Пентагонът окачествява като „притежавани или контролирани“ от китайската армия. Целта е да се предотврати потока от американски капитали за финансиране на военни амбиции на ККП. Забраната трябва да влезе в сила в началото на януари 2021 г. Американските инвеститори имат срок до ноември 2021 г., за да продадат ценните си книжа.
В отговор доставчикът на индекси FTSE Russell обяви на 4 декември, че ще се откаже от акциите на осем китайски компании, които са в списъка на Пентагона. Акциите на тези компании ще бъдат премахнати от серията индекси на фондовия пазар FTSE Global Equity Index Series и някои други, считано от 21 декември.
По време на президентската изборна надпревара през 2020 г. Уолстрийт вкара над 70 милиона долара в политическата кампания на кандидата на Демократическата партия Джо Байдън, което според CNBC е много повече, отколкото Тръмп е получил от хедж фондове и инвестиционни банки. Сумата е по-голяма и от събраните от президента Барак Обама средства от Уолстрийт за двете му президентски кандидатури, взети заедно.
Тъй като демократите събраха значителна сума от сектора, „това за мен означава, че сключват сделки“, каза Тръмп пред репортери на 3 ноември в предизборния си щаб във Вирджиния.
„Това, което не направих, бе да се обадя на Уолстрийт и да кажа на шефа на всяка фирма „Изпратете ми 25 милиона долара“. Можех да го направя. Ако го бях направил, щях да съм кралят на събиране на пари за всички времена. Но ако го направите, вече не можете да се отнасяте към тях както трябва. Просто не можете.” – заяви президентът.
За статията допринесоха Лин Юн и Емел Акан.
