От България през 1944 г. до Китай днес – престъпленията на комунизма
Поглеждайки назад в историята, можем да видим, че действията на комунизма са довели до едни от най-жестоките репресии и геноциди, съществували на тази земя. Ще разгледаме отношението на комунизма към хората, за да можем чрез действията му да видим истинската му злонамерена същност и природа. Започвайки от миналото и стигайки до днешни дни, ще проследим, за да си отговорим: „Кой е най-злият геноцид, извършван от комунизма?“
1. Масовият кървав терор след 9 септември 1944 г. в България
Непосредствено след преврата, подпомогнат от Червената армия, БКП организира вълна от извънсъдебни убийства. В рамките на броени месеци без съд и присъда са убити или са изчезнали безследно, според различни оценки, между 20 000 и 40 000 души. Целта е да бъде заличен водещият интелектуален и обществен елит на страната.

Под натиска на комунистическата партия е създаден противоконституционен извънреден трибунал, наречен „Народен съд“. В пародия на съдебен процес са издадени 9155 присъди, от които 2730 смъртни. За сравнение – в основния Нюрнбергски процес срещу нацистките престъпници са издадени 12 смъртни присъди. На 1 февруари 1945 г. на смърт са осъдени тримата регенти, 8 царски съветници, 22 министри, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени още същата нощ – осъдените са разстреляни край софийските гробища и хвърлени в яма, останала от бомба.
Режимът създава трудово-възпитателни лагери за политически противници. Един от най-страшните сред тях е лагерът край Ловеч (1959–1962 г.), където без съд са изпращани „неудобни“ граждани, младежи и инакомислещи. Лагеристите са пребивани и карани да вадят камъни в каменна кариера до пълно изтощение. От около 1500 души, изпратени там, 155 са пребити до смърт или умират от изтощение.
Насилствената колективизация и унищожаването на българското село
През 50-те години режимът започва насилствено отнемане на земята, добитъка и инвентара на селяните, за да изгради ТКЗС (трудово-кооперативни земеделски стопанства). Несъгласните земеделци (наричани „кулаци“) са подлагани на систематични побои, арести, изселвания и показни съдебни процеси. Това разрушава вековния български бит и превръща независимите стопани в безправни работници на държавата.
В опит за пълна асимилация тоталитарният режим на Тодор Живков задейства насилствена кампания за смяна на имената на над 840 000 български турци и мюсюлмани, забрана на майчиния език, на ислямските обреди и на традиционното облекло. Протестите са потушени с танкове, войска и огнестрелно оръжие – има убити, сред които и бебе, а 517 души са изпратени в лагера „Белене“. Кулминацията е през лятото на 1989 г., когато тоталитарният режим на Тодор Живков задейства насилствена кампания за смяна на имената, забрана на майчиния език, ислямските обреди и традиционното облекло на българските турци и мюсюлмани. Вследствие на това над 300 000 души напускат принудително страната – най-масовото изселване в Европа след прогонването на германците от Източна Европа в края на 40-те години“
2. Гладоморът в Украйна (1932–1933 г.)
Йосиф Сталин организира изкуствено предизвикан глад чрез конфискуване на зърното, хранителните запаси и добитъка на украинските селяни. Селата са блокирани от въоръжени отряди, за да се предотврати бягството на умиращите от глад хора, а кражбата дори на няколко житни класа се наказа със смърт. Този съзнателно планиран геноцид от Йосиф Сталин, отнема живота на най-малко три милиона и половина души, а според някои оценки – до пет милиона.

3. Големият скок напред в Китай (1958–1962 г.)
Мао Дзъдун насилствено колективизира земеделието в огромни „народни комуни“ и се опитва рязко да увеличи производството на стомана с примитивни методи. Катастрофалната политика, съчетана с брутална репресия срещу всеки, който се противопоставя на Мао Дзъдун, води до най-смъртоносния глад в човешката история, отнел живота на около 40 000 000 милиона души, а според други оценки – на над 45 милиона души.
4. Системата от лагери ГУЛАГ в СССР (1920-те – 1950-те г.)
Комунистическият режим изгражда мрежа от стотици робски трудови лагери в най-суровите райони на Сибир и Арктика. Около 18 милиона души – политически дисиденти, духовници, хора от „неправилен произход“ и обикновени граждани – са подложени на непосилен физически труд при минусови температури, изтезания и глад, които отнемат живота на над 1,5 милиона от тях.

5. Голямата чистка (Големият терор) на Сталин (1936–1938 г.)
Сталин започва кампания на параноичен държавен терор, при която са въведени извънсъдебни „тройки“ (тричленни състави) на НКВД, получили правото да издават присъди за броени минути. Само за две години – 1937 и 1938 г. – 681 692 души са разстреляни с куршум в тила в мазетата на НКВД и изхвърлени в масови гробове , а над 1,3 милиона са арестувани по политически причини и изпратени в трудови лагери.
6. Преследването и насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Дафа в Китай (от 1999 г. до днес)
На 20 юли 1999 г. Китайската комунистическа партия (ККП) започва незаконна държавна кампания на репресии срещу мирните практикуващи Фалун Дафа, които следват висшите морални принципи на Истинността, Добротата и Търпението в своите действия. Миролюбивата практика е разпространена в над 100 държави по света, а книгите ѝ са преведени на над 35 езика – безплатно и свободно достъпни в целия свят, с над 100 000 000 практикуващи, но те са жестоко преследвани от комунистическия режим в Китай. Стотици хиляди са изпратени без съд в затвори и трудово-възпитателни лагери, където са подложени на системни мъчения, физическо ликвидиране, психологически натиск и тормоз за отказ от вярата им във висшите морални принципи на Истинността, Добротата и Търпението.

Най-жестокото измерение на този геноцид е насилственото отнемане на органи от живи хора с цел печалба – това е най-злият геноцид, извършван от комунизма, и той е безпрецедентен.
Според независимия „Трибунал за Китай“ и изследователи китайските държавни болници, затвори и военни структури изграждат огромна индустрия, в която задържаните практикуващи се използват като жив резерв от органи. През 2021 г. експерти по правата на човека към ООН заявиха, че са силно разтревожени от достоверни сведения, че задържани от малцинствата в Китай, включително практикуващи Фалун Гонг, са подлагани на кръвни и медицински изследвания без съгласието им, а най-често отнеманите органи са сърцата, бъбреците, черните дробове и роговиците.
От всичко това ясно се вижда, че човешкият живот не означава нищо за комунистическия режим – той го използва за своите злонамерени цели и изгода. В тези действия се откроява злата същност и природа на комунизма. Една от най-големите лъжи на комунизма е пропагандата за равенство. От началото на човешката цивилизация никога не е имало равенство нито между мъжа и жената – те не си приличат, – нито между класите в обществото. Можете да проследите това в историята. Дори днес в комунистически Китай, наред с богатите райони, има огромна бедност – през 2020 г. самият министър-председател Ли Къцян призна, че 600 милиона китайци имат среден доход едва около 1000 юана (140 долара) на месец. Така се вижда, че режимът не може да постигне обещаното равенство.
Правозащитници от цял свят провеждат дългогодишни разследвания, които ги водят до следните заключения и доказателства. Европейският парламент приема резолюции, Канада – закон срещу трафика на органи, а редица щати в САЩ – закони, които забраняват здравноосигурителното покритие на трансплантации, свързани с Китай. В САЩ Сенатът прие през септември 2026 г. законопроект срещу насилственото отнемане на органи, който предстои да бъде гласуван и от Камарата на представителите. Ето някои от доказателствата:
1. Докладът „Кървава реколта“ (2006–2007 г.)
Дейвид Килгор и Дейвид Матас, известни защитници на правата на човека, съставят доклад, наречен „Кървава реколта“, за твърденията за отнемане на органи от живи хора. Първата версия излиза през юли 2006 г., а преработената – през януари 2007 г. Заключението им е, че твърденията са верни.
Дейвид Матас казва на Световната конференция по трансплантации в Сан Франциско, САЩ, през 2014 г.: „Ние следвахме всяка разследваща следа, която можахме да намерим. В доклада ще видите, че разглеждаме и оценяваме 18 различни вида факти – дали доказват, или опровергават твърденията. Нашето крайно заключение, след като разгледахме възможно най-добре, беше, че твърденията са верни. Вярваме, че те са истина и че това отнемане на органи наистина се случва.“
2. Докладът „Кървава реколта/Клането: Актуализация“ (2016 г.)
Докладът е актуализиран с участието и на американския разследващ журналист Итън Гутман, номиниран за Нобелова награда за мир през 2017 г. Актуализацията документира системата от стотици китайски болници и трансплантационни центрове, които работят в Китай от 2000 г. насам. Авторите на доклада смятат, че основната група в Китай, която става жертва на насилствено отнемане на органи за трансплантация, са затворниците на съвестта, най-вече последователите на духовната практика Фалун Дафа.
В „Клането“ Итън Гутман заявява: „През 1999 г. в Китай са извършени 3596 бъбречни трансплантации, а през 2005 г. те са близо 10 000. Болниците за бъбречни трансплантации се увеличават от 106 през 2001 г. до 368 през 2005 г. През 1999 г. в Китай има само 22 центъра за чернодробни трансплантации, а през април 2006 г. те вече са 500.“
3. Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай (2013/2981(RSP))
„Изразява дълбоката си загриженост относно непрестанните и достоверни сведения за системно и одобрено от държавата отнемане на органи в Китайската народна република от лица, лишени от свобода заради убежденията си, против волята им, включително от голям брой практикуващи Фалун Гонг, лишени от свобода заради религиозните си убеждения, както и от членове на други религиозни и етнически малцинства;
[…] призовава правителството на Китайската народна република да прекрати незабавно практиката на отнемане на органи от лица, лишени от свобода заради убежденията си, и членове на религиозни и етнически малцинствени групи;
Призовава ЕС и неговите държави членки да повдигнат въпроса за отнемането на органи в Китай; препоръчва ЕС и неговите държавите членки да осъдят публично злоупотребите с трансплантация на органи в Китай и да повишат осведомеността по този въпрос сред своите граждани […]“.
Европейският парламент се връща към темата и с резолюция от 5 май 2022 г. относно сведенията за продължаващото отнемане на органи в Китай.
4. Филмът „Убити за органи: Десет години разследване на насилственото отнемане на органи“ (2017 г.)
Пълнометражният документален филм разкрива факти за масовата практика на отнемане на органи от живи хора в китайски болници и по-специално от последователи на медитативната практика Фалун Гонг. Проследявайки период от 10 години, лекари и защитници на правата на човека разследват как китайски лекари отнемат невинни животи. Доказателствата идват директно от Китай. Източниците са лекари, съдии, законодатели, военни, правителствени служители, медии и уебсайтове на болници. Разследванията разкриват как последователи на Фалун Гонг в Китай, където практиката е преследвана от 1999 г. насам, са задържани незаконно в затвори и трудови лагери, а органите им са отнемани с цел печалба.
5. Решението на „Трибунал за Китай“, обявено на 17 юни 2019 г. в Лондон
Независим трибунал за насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай, известен още като „Трибунал за Китай“, обявява през 2019 г. заключението си от едногодишната си дейност. Трибуналът, председателстван от сър Джефри Найс (кралски адвокат и главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия), извършва първия в света независим правен анализ на насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.
Заключенията водят до следните изводи:
Сър Джефри Найс заявява: „Повече от десетилетия Народна република Китай е публично обвинявана в извършването на жестоки и зли деяния, които се равняват на жестокостта и злонамереността на мъчителите и палачите от Средновековието. Трябва да изясним, че за трибунала не бе никак приятно да достигне до това заключение, до което го доведоха доказателства, прилагането на разум и логика, заедно с оценката на свидетели, които дадоха показания. Заключението показва, че много, много хора са умрели по неописуемо ужасен начин, без причина, дори повече може би страдат по същия начин и че живеем на планета, където крайната форма на зло може да се открие във властта на тези, които за момента управляват страна с най-древната цивилизация, позната на модерния човек, която на теория би трябвало да уважаваме и от която би трябвало да се учим. Жертва след жертва, смърт след смърт, обгазяването на евреите от нацистите, клането на Червените кхмери или изкопаването на руандските тутси може да не са по-лоши от отстраняването на сърцата и други органи на живи, невинни, беззащитни и мирни хора. Невинни хора, които следват Истинност, Доброта, Търпение в случая с Фалун Гонг практикуващите, които водят живот на здравословни упражнения и медитация. Това се разглежда като опасно за интересите и целите на тоталитарната държава на Китайската народна република. Всеки, който взаимодейства по съществен начин с КНР, включително лекари и медицински институции, индустрии и бизнеси, по-конкретно авиокомпании, туристически компании, бизнеси с финансови услуги, адвокатски кантори, фармацевтични и застрахователни компании, наред с индивидуални туристи, учебни заведения и художествени заведения, би трябвало сега да разпознаят, че до степента, разкрита в това решение, те взаимодействат с престъпна държава.“
6. Канада приема закон срещу трафика на органи и изразява загриженост за преследването на Фалун Гонг
През декември 2022 г. в Канада влиза в сила закон срещу трафика на човешки органи. През юли 2026 г. канадското правителство отговаря на петиция до Камарата на общините, която призовава за мерки срещу насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг.
Отговор от името на министъра на външните работи
Подписан от парламентарния секретар Роб Олифант
„Насърчаването и защитата на правата на човека е основен елемент от канадската външна политика. Канада последователно призовава Китайската народна република да зачита, защитава и насърчава свободата на изразяване, събранията, сдружаването и религията или убежденията – задължения, които всички държави трябва да изпълняват. Канада публично изрази загриженост относно сплашването и репресиите, наред с другото, срещу религиозни групи в Китай, включително практикуващи Фалун Гонг, и повдига опасенията си частно пред съответните китайски власти, когато е възможно.
Канада продължава да е дълбоко загрижена от добре документираните нарушения на правата на човека, извършвани в Китай срещу практикуващи Фалун Гонг. Тези нарушения са част от по-широката рамка на репресиите на Китай срещу религиозните и етническите малцинства.
Канада остава твърдо ангажирана с борбата с всички форми на трафик на хора, включително тези, свързани с отнемането на органи.“
Световната петиция EndCCP.com също се противопоставя на този геноцид. Над 5,5 милиона души са подписали призива ѝ за край на управлението на Китайската комунистическа партия, която преследва мирните практикуващи Фалун Дафа. Петицията е онлайн и достъпна за всички от всяко кътче на света.
Една от резолюциите на Европейския парламент призовава:
Кога ще настъпи моментът от трибуната на Народното събрание този геноцид да бъде остро осъден и в България – така, както Европейският парламент, Канада и редица щати в САЩ вече предприеха тези действия?

















