Коментар
В едно свободно общество, което приема свободните пазари и върховенството на закона, младите хора трябва да бъдат запознати с крещящите реалности около предполагаемо „меката и топла“ същност на марксистките разновидности (колективизъм, комунизъм, прогресивизъм, социализъм). Има поне дванадесет аспекта на марксистката идеология, които представляват явна и непосредствена опасност както за демократичните нации, така и за недемократичните държави.
Първо, марксизмът е основан върху категоричната концепция за атеизма. Следователно той се стреми да разруши юдео-християнската вяра, която в продължение на хиляди години е била опора на цивилизацията и е помагала на хората да се справят с житейските предизвикателства. Марксистите се противопоставят и на традиционното семейство, което е градивният елемент на всяка култура и укрепва обществените връзки. Във всяка житейска категория здравите семейства са много по-успешни от разбитите семейства.
След това, марксистките политики насърчават хората да бъдат интелектуално и физически лениви, тъй като разчитат на бюрократичната държава за всичките си нужди. Тази зависимост поражда незаслужен манталитет на привилегированост, който очаква други да задоволяват нуждите на онези, които отказват да поемат лична отговорност. Полагат се минимални усилия за учене и работа, но „привилегированите“ очакват да получават високи заплати независимо от усилията, които влагат.
Трето, марксистите са доста щедри с парите, конфискувани от създателите на работни места, но са стиснати, когато става дума за собствените им пари. Въпреки това по-голямата част от парите и имуществото, които са иззети от марксистките лидери, в крайна сметка отиват при техните приближени и не се преразпределят към работниците с по-ниски доходи, за които те твърдят, че помагат. Лицемерието е поразително.
Четвърто, марксистките влиятелни фигури се съревновават помежду си кой е по-добрият лъжец, докато мамят уязвимите, които биха могли да повярват на обещания, твърде хубави, за да са истина. Марксистите използват измамата като средство за контрол над масите и за да ги държат в несигурност. Те говорят убедително за социализма като за рай на земята, а същевременно правят всичко възможно да превърнат тази предполагаема нирвана в ад на земята.
Пето, марксизмът е произволна система, изградена върху основа от противоречия. Той може да раздава определени облаги, но също толкова лесно може и да ги отнема. Марксистите вярват, че могат да променят законите, когато им хрумне, като по този начин използват груба сила, за да объркват и разделят хората и да съсредоточават властта в ръцете на малцина. Произволните закони могат да попречат на хората да напредват икономически и също така могат да създадат несигурност.
Шесто, за идеология, която твърди, че ще донесе равенство, марксизмът е удивително обсебен от икономическата класа, цвета на кожата, пола и расата. Очевидно някои са по-равни от други. Вместо равни възможности марксистите предпочитат равнопоставеност на предварително определените резултати. Много марксистки говорители често са образовани академици, които се преструват на жертви и се страхуват от конкуренцията в реалния свят, но вярват, че са по-умни от всички останали. Те не са научили нищо за доброто гражданство и мъдростта, като същевременно демонстрират дефицит на здрав разум. Марксистите завиждат на хората, които упорито работят, и нападат онези, които притежават дисциплина, отложено удовлетворение и здравословна трудова етика.
Седмо, марксистите обещават свобода и сигурност на онези, които се присъединят към тяхната кауза, но богатството се открадва от други, а сигурност съществува само за онези на върха на пирамидата. С други думи, при марксизма всички са еднакво нещастни, с изключение на ботушарските лидери, които печелят от плячката, придобита чрез тяхната „узаконена“ кражба. За доказателство просто разгледайте индекса на мизерията на хората в КНР, Куба, Иран, Северна Корея и Русия.
Осмо, озадачаващо е защо марксистите, които живеят в свободни общества, нямат смелостта да се преместят в автократичните общества, на които се възхищават. Дали е така, защото дори те не вярват в мантрите, които непрекъснато повтарят, или защото искат хем вълкът сит, хем агнето цяло? Те заклеймяват благата на свободното предприемачество и свободата в същото време, в което се възползват от тях. За съжаление, те са започнали да приемат тези блага за даденост. Наистина ли искат да превърнат Америка в нефункционираща държава с постоянен недостиг на стоки и услуги?
Девето, марксизмът насърчава по-мрачните страни на човешката природа, вместо по-благородните ѝ стремежи. Марксистите превръщат лъжите в истина, а истината – в лъжи. Те се противопоставят на изкуствата, съзидателното творчество и иновациите и постоянно налагат монолитно групово мислене вместо критично мислене. С други думи, марксизмът е изключително скучен и му липсва чувство за хумор.
Десето, марксистите никога не си вземат поука от историята и затова са обречени да я повтарят, дори след касапницата, породена от техните дeстопични политики в продължение на повече от век. Някой веднъж отбеляза, че да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различни резултати е определението за лудост. Това накратко е марксисткият наръчник.
Единадесето, марксистите възхваляват пороците и демонизират традиционните добродетели, дори докато се отдават на обилно демонстративно морализаторство. Те снизходително ни поучават за необходимостта да се отстояват демокрацията и свободата, като същевременно се опитват да подкопаят икономическата свобода, свободата в образованието и личната свобода.
И накрая, марксизмът е дълбоко незрял. Марксистите рядко се учат от миналото и затова утрояват залозите върху провала. Те обвиняват други за собственото си фашистко поведение, което е пример за отричане и проекция. Настояват да получат това, което други хора са изработили, което е детинско и неморално. Марксистите застават на страната на тоталитарни образувания и на тълпоуправлението, като същевременно се противопоставят на единствената демокрация в Близкия изток – Израел. Повечето марксисти приемат правоприлагането само когато то служи за защита на незаконни имигранти и на самите тях, както и когато се използва за наказване на спазващи закона хора. Ето защо е наложително марксизмът да бъде енергично противопоставян с всички необходими средства.
