Дейвид Матас каза, че приемането на законопроекта показва двупартийна подкрепа и дава международен пример
След като Сенатът на САЩ единодушно прие законопроект, целящ да се справи с насилственото отнемане на органи в Китай, Дейвид Матас – известен международен адвокат по правата на човека, който от десетилетия разследва това злодеяние на китайския режим – говори пред The Epoch Times за значението на законопроекта.
Сенатът прие Закона за защита на Фалун Гонг и жертвите на насилственото отнемане на органи (S.4009) с единодушно съгласие на 28 септември. Законопроектът цели да се противопостави на преследването и насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта, главно практикуващи Фалун Гонг, уйгури и други религиозни или етнически малцинствени групи. Той дава правомощия на правителството на САЩ да разследва и да налага задължителни санкции срещу чуждестранни физически и юридически лица, замесени в държавно спонсорирано насилствено отнемане на органи и трафик на органи в Китай.
Матас обясни значението на това, че Сенатът е приел законопроекта единодушно. „Това означава, че законодателството е имало подкрепа в целия политически и идеологически спектър“, каза той.
За да стане закон, законопроектът все още трябва да бъде приет от Камарата на представителите и подписан от президента.
„Това са следващите решаващи стъпки“, каза Матас.
Матас е един от най-изявените международни адвокати по правата на човека в Канада, като отдавна се е съсредоточил върху основни въпроси на човешките права, като защитата на бежанците, предотвратяването на геноцид и реч на омразата, както и разкриването на практиката на Китайската комунистическа партия (ККП) за насилствено отнемане на органи.
Той си сътрудничи в продължение на години с вече покойния Дейвид Килгор – активист за човешките права и бивш член на Камарата на общините на Канада – за да разследва насилственото отнемане на органи от страна на ККП срещу практикуващи Фалун Гонг. Техният разследващ доклад от 2006 г., по-късно публикуван като книгата „Кървава реколта: Отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай“, привлече международно внимание към това подкрепяно от китайската държава престъпление срещу човечеството и им донесе номинация за Нобеловата награда за мир през 2010 г. Матас е получил множество международни награди за правата на човека, включително Ордена на Канада.
„Фактът, че законопроектът сега е приет в Сената, е признание, че проблемът с насилственото отнемане на органи от жертви сред Фалун Гонг продължава“, каза Матас.
Законопроектът предлага санкции срещу лица, замесени в насилствено отнемане на органи и трафик на органи, като например визови ограничения и мерки за блокиране на активи.
Тези санкции „имат смисъл само ако се приеме, че злоупотребата се случва. Ако това не се случва, няма да има нужда от действията, предложени в законопроекта“, каза Матас.
„Докато правителството на Китай не докаже, че тази престъпна дейност не се извършва, презумпцията – според законопроекта, доколкото го разбирам – трябва да бъде, че тя е факт.“
Фалун Гонг, известен също като Фалун Дафа, е китайска духовна практика за самоусъвършенстване на съзнанието и тялото, състояща се от медитативни упражнения и базирана на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Тя набира популярност през 90-те години, като до 1999 г., когато режимът започва системна кампания за нейното унищожаване, се оценява, че в цялата страна има между 70 и 100 милиона практикуващи. Според Информационния център на Фалун Дафа броят на задържаните практикуващи през годините вероятно е в милиони.
Освен трудовете на Матас и Килгор, и други организации разследват насилственото отнемане на органи от ККП срещу практикуващи Фалун Гонг и други затворници на съвестта и събират доказателства, включително Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг, Лекари срещу насилственото отнемане на органи, Международната коалиция за прекратяване на злоупотребите при трансплантациите в Китай и други.
Американският писател и изследовател Итън Гутман също проведе шестгодишно независимо разследване, като интервюира повече от 100 бежанци, лекари и служители на правоохранителните органи. Той публикува своите констатации в книгата от 2014 г. „Клането: Масови убийства, отнемане на органи и тайното решение на Китай за неговия проблем с дисидентите.“
„Сенатът нямаше да приеме този законопроект, ако не приемаше сериозно заключенията, които изследователите представяха през годините“, каза Матас. „Това, което прави доказателствата толкова убедителни, е тяхната съвкупност.“
Матас каза, че практикуващите Фалун Гонг са били преследвани непропорционално в рамките на системата за трансплантация на органи в Китай по много причини, включително заради самия им брой. Преди китайският режим да започне кампанията си за преследване срещу Фалун Гонг, се изчислява, че повече от 70 милиона души в Китай са последователи на тази духовна практика.“
Освен това „ благодарение на редовните упражнения в тази практика за самоусъвършенстване на съзнанието и тялото, органите на практикуващите са здрави“, каза Матас.
Матас каза, че законопроектът на Сената изразява признателност към страданията на семействата на жертвите, което според него ще помогне на оцелелите жертви или на семействата на жертвите да се почувстват по-сигурни да излязат публично и да споделят преживяното.
Международно въздействие
Матас каза, че Канада вече има имиграционно законодателство, подобно на законопроекта на Сената, и че ходът на САЩ ще вдъхнови и други държави.
Както отбеляза Матас, глобалната Конвенция на Съвета на Европа срещу трафика на човешки органи засега има само 16 страни, които са я ратифицирали. „Други държави могат и трябва да се присъединят“, каза той.
Той каза, че законопроектът на Сената наистина може да послужи като „крайно необходим“ катализатор за действия в Организацията на обединените нации или в други многостранни органи за правата на човека.
Напредъкът в спирането на отнемането на органи от живи хора в Китай е бил бавен, каза Матас. След повече от 20 години усилия „е донякъде утешително, че колкото и дълго да отне, това все пак се случи“, каза той.
Лян Яо допринесе за този репортаж.
