Всяка пролет северните китайски провинции като Шандун, Хъбей, Хунан и столицата Пекин са покрити не от късен сняг, а от задушаваща буря от бял тополов пух. Това, което за външен наблюдател може да изглежда като живописно природно явление, в действителност е безмилостен ежегоден кошмар и сериозна екологична криза в Китай, засягаща милиони жители. От блокирани магистрали до сериозни рискове за здравето, пухът се е превърнал в повсеместна, неизбежна напаст. Отвъд физическия дискомфорт обаче, този феномен служи като метафора за дълбокото откъсване на Китайската комунистическа партия (ККП) от ежедневните проблеми на гражданите и за наследството на едно изключително късогледo управление. Горчивата реколта от Културната революция Корените на ...

През последните години в социалните мрежи често се появяват кадри от Китай, които шокират световната общественост: групи от хора, предимно възрастни, които агресивно се втурват към храната на блок маси или публични събития, сякаш не са яли от дни. Дълбоките причини за това поведение се коренят в историята и социалната психология. Травмата от Големият скок напред Основната причина за тези сцени не е текуща липса на храна, а т.нар. „генетична памет за глад“. Много от възрастните хора в Китай са израснали по време на Големият скок на Мао (1958–1962 г.), причинен от политиките на Китайската комунистическа партия (ККП). Радикалната икономическа и социална кампания, инициирана от Мао ...