Всяка пролет северните китайски провинции като Шандун, Хъбей, Хунан и столицата Пекин са покрити не от късен сняг, а от задушаваща буря от бял тополов пух. Това, което за външен наблюдател може да изглежда като живописно природно явление, в действителност е безмилостен ежегоден кошмар и сериозна екологична криза в Китай, засягаща милиони жители. От блокирани магистрали до сериозни рискове за здравето, пухът се е превърнал в повсеместна, неизбежна напаст. Отвъд физическия дискомфорт обаче, този феномен служи като метафора за дълбокото откъсване на Китайската комунистическа партия (ККП) от ежедневните проблеми на гражданите и за наследството на едно изключително късогледo управление. Горчивата реколта от Културната революция Корените на ...