Тайвански анализатори смятат, че нарастващата зависимост на Москва от Пекин прикрива разминаващи се интереси, особено за Украйна и отношенията с Вашингтон
Китай се превърна в незаменима опора за руската военна икономика, но зависимостта на Москва от Пекин може да се окаже стратегическа слабост, докато президентът Владимир Путин търси преговори с Вашингтон за Украйна и западните санкции, смятат двама тайвански анализатори на външната политика.
Разминаващите се интереси проличаха на срещата на 19 ноември в Шънджън, където Путин, президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин проведоха безпрецедентни тристранни разговори.
Путин се срещна и поотделно с Тръмп, за да обсъдят войната в Украйна и отношенията между САЩ и Русия. В общата декларация на трите правителства войната не беше спомената.
Джън Цинмо, доцент по дипломация и международни отношения в тайванския университет „Тамкан“, каза, че икономическата подкрепа на Пекин е помогнала на Русия да продължава войната, но прекратяването ѝ е различно дипломатическо предизвикателство.
„Китай може да помогне на Русия да продължи да воюва, но за да приключи войната, са нужни Съединените щати и Европа“, каза Джън пред The Epoch Times на 20 ноември.
Зависимостта на Русия от Китай
Според Джън китайските покупки на руски петрол с отстъпка и на други енергийни продукти са осигурили на Москва значителни приходи, а доставките на промишлени стоки и стоки с двойна (гражданска и военна) употреба са помогнали на Русия да поддържа военното си производство.
Доклад, публикуван през август от американската Комисия за преглед на икономическите отношения и сигурността между САЩ и Китай, също описа нарастващата икономическа и технологична подкрепа на Китай за Русия.
Джън обаче каза, че Пекин сам не може да осигури на Москва това, към което тя се стреми в Украйна.
По думите му преговорите за прекратяване на огъня, за гаранции за сигурността на Украйна, за договорености за сигурността в Европа, за западните санкции и за замразените руски активи биха изисквали участието на САЩ и на европейските правителства.
Китай също има причини да избягва по-дълбоко въвличане в конфликта, тъй като зависи от американския и европейския пазар.
Лай Жунвей, изпълнителен директор на Тайванската асоциация „Вдъхновение“, определи партньорството между Китай и Русия като „асиметрична взаимозависимост“.
Двете правителства печелят от сътрудничеството, каза Лай пред The Epoch Times на 20 ноември, но Русия зависи повече от Китай, защото западните санкции са ограничили икономическите ѝ възможности.
Според Лай Москва иска такъв изход в Украйна, който в крайна сметка да ѝ позволи да възстанови нормалните дипломатически и икономически отношения със западните държави.
Това би могло да намали зависимостта на Русия от Пекин.
Той посочи също, че Китай извлича полза от сегашното си влияние върху Русия, а облекчаването на западните санкции би могло да отслаби това предимство.
Партньори с разминаващи се интереси
Китай и Русия имат общ интерес да противодействат на влиянието на САЩ, но геополитическите им приоритети се различават, смята Лай.
По отношение на сигурността си Русия остава съсредоточена главно върху Европа и Украйна, докато Пекин набляга повече на разширяването на влиянието си в Индо-Тихоокеанския регион.
Затова според Лай в стратегическото им сътрудничество има и елементи на съперничество въпреки близките отношения, които Си и Путин поддържат.
Джън посочи Централна Азия като още един възможен източник на търкания.
Исторически Русия има значително влияние в бившите съветски републики, но икономическото и дипломатическото присъствие на Китай в региона се е разширило.
Според Джън е важно да се следи дали след войната в Украйна Пекин ще може да извлече още предимства от Москва.
Въпреки това двете страни продължават да укрепват отношенията си. На двустранната си среща на 18 ноември Си и Путин потвърдиха, че ще продължат да съгласуват стратегическите си действия.
Различни приоритети на срещата
Срещата в Шънджън привлече внимание и с това, че Си лично посрещна Тръмп на летището, докато Путин беше посрещнат от Цай Ци, високопоставен функционер на Китайската комунистическа партия.
Според Джън посрещането не бива да се тълкува като знак, че Путин е бил пренебрегнат, като той посочи високия пост на Цай и това, че Си лично изпрати руския лидер след срещата.
Лай наблегна повече на дипломатическите интереси зад тези решения и изтъкна, че Пекин иска да бъде признат за велика сила наравно с Вашингтон, без да губи влиянието си върху Москва.
За Путин това, че седна на една маса с американския и китайския лидер, укрепи международното положение на Русия, смятат анализаторите.
Според Джън Тръмп имаше и свой интерес да въвлече Китай в разговори за контрол над ядрените въоръжения, докато Пекин искаше да реши въпроса с американските мита и ограниченията върху съвременните технологии.
Декларацията в четири точки, приета на срещата, призова за диалог за намаляване на ядрените рискове, но не включи конкретно споразумение за съкращаване на въоръженията.
Лай каза, че срещата е позволила съперничеството да се държи под контрол, без да се разрешат дълбоките стратегически различия между държавите.
Той предупреди също, че сътрудничеството между трите велики сили не означава непременно по-малко рискове за сигурността на Тайван, върху който Пекин продължава да оказва военен и друг натиск.

















