Най-голямото прекъсване на доставките на горива в историята променя енергийните пазари
Затрудненото преминаване на петрол през Ормузкия проток тази година отне от световните доставки над два пъти по-голямо количество петрол, отколкото Иранската революция – най-близкият исторически пример за подобна криза.
Нещо повече – за осем месеца прекъсването в Ормузкия проток е съкратило доставките повече, отколкото Иранската революция и арабското петролно ембарго от 70-те години на миналия век взети заедно. Това сочи нов доклад на Международната агенция по енергетика – междуправителствена организация със седалище в Париж.
Ограниченията и забавянето на танкерите – наложени от военноморските сили на Иран и на САЩ, с ракети и ударни дронове – са намалили световните доставки с около 2,8 млрд. барела петрол от Персийския залив и са лишили световните пазари от около 60 млрд. кубически метра природен газ, се посочва в доклада „Перспективи за световната енергетика 2026“ (World Energy Outlook 2026), публикуван на 19 ноември.
За сравнение, Иранската революция намали световните доставки на петрол с малко над 1 млрд. барела през 1978 и 1979 г. Арабското петролно ембарго от 1973 и 1974 г. ги съкрати с малко повече от 600 млн. барела.
Агенцията отбелязва още, че Ормузкият проток е само едно от няколкото места по света, където доставките на петрол тази година бяха прекъснати заради конфликти и войни.
„Доставките на дизел, незаменимото гориво на световната икономика, са под изключително силен натиск, а цените достигнаха рекордни нива над 200 долара за барел“, се казва в доклада.
Превозът на петрол през Червено море беше засегнат от конфликта между Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран терористи хути в Йемен, а прекъсванията на руските доставки заради войната на Русия с Украйна допълнително увеличиха напрежението.
По-високите цени на бензина, дизела и авиационното гориво оскъпиха превоза по суша, море и въздух и заедно с това – много други стоки. Транспортът на стоките струва повече и това се вижда в цените, които хората плащат за тях.
Енергийните сътресения забавиха икономическия растеж в повечето държави. През юни Световната банка понижи прогнозата си за растежа на световния брутен вътрешен продукт до 2,5%, най-вече заради по-високите цени на горивата.
Азиатските страни бяха силно засегнати, защото голяма част от петрола и природния газ, които минаваха през Ормузкия проток, отиваха в този регион.
Засегнати бяха и много държави в Близкия изток – както заради загубени приходи в краткосрочен план, така и заради повредена енергийна инфраструктура, чийто ремонт може да отнеме години, установява докладът.
Американците усетиха по-високите цени на горивата както пряко, така и косвено.
Университетът Браун води брояч на енергийните разходи от войната с Иран, който събира приблизителните допълнителни разходи, които американците плащат за бензин и дизел. Вечерта на 19 ноември те надхвърлиха 162 млрд. долара, от които почти 89 млрд. долара за обикновен бензин и над 73 млрд. долара за дизел.
По-скъпите горива повишиха цените на огромен брой стоки и оскъпиха самолетните пътувания, а авиационното гориво е сред нещата, които броячът не отчита.
Международната агенция по енергетика очаква още трудности в краткосрочен план, съчетани с дългосрочно преструктуриране. Високите цени на горивата налагат търсене на начини за икономии и преосмисляне на зависимостта от изкопаемите горива. Слънчевата енергия играе много по-голяма роля, отколкото досега, а новото поколение слънчеви панели улавя енергията на слънцето много по-добре от предишните.
„Предишните енергийни сътресения, от 70-те години на миналия век насам, оставиха трайни следи в енергийния свят“, се казва в доклада.
„Това също ще остави следи и колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-дълбоки ще бъдат те.“


















