Санкциите срещу руския петрол не само се оказаха безусловна катастрофа за Европа, но и засегнаха значително американските потребители и предприятия. Същевременно те помогнаха за създаването на среда, която силно увеличи влиянието на Иран и хутите върху световния енергиен пазар.
Накратко, американските и европейските санкции срещу руския петрол направиха Европа и света като цяло по-зависими от петрола, газа и дизела от Близкия изток, голяма част от които сега са подложени на атаки от Иран и хусите.
От положителна гледна точка санкциите срещу руския петрол облагодетелстваха американските петролни производители, като им позволиха да реализират огромни печалби, продавайки петрол и газ на отчаяни европейци на много по-високи цени от руския петрол.
Следователно именно санкциите срещу руския петрол поставиха американските потребители в пряка конкуренция с Европа за произвежданите тук, в САЩ, петрол, газ и дизел. Това означаваше по-високи цени на горивата за американските потребители, които щяха да бъдат много по-тежки без усилията на президента Доналд Тръмп през първия и втория му мандат, довели до рязко разширяване на американското енергийно производство.
Преди началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. Европа разчиташе силно на руската енергия. Русия осигуряваше почти половината от вноса на природен газ в Европейския съюз и голяма част от суровия петрол.
Повече от половината дизелово гориво, използвано от камионите, земеделските стопанства, строителните екипи и фабриките в Северозападна Европа, идваше от Русия. Тъй като се произвеждаше по-близо, то беше много по-евтино от дизела от САЩ или Близкия изток и позволяваше на европейската индустрия да бъде конкурентоспособна.
Санкциите промениха това. От началото на 2023 г. Европа забрани повечето доставки на руски петролни продукти, включително дизел. Доставките на руски дизел за Северозападна Европа спаднаха от над половината от общото количество почти до нула.
Европейските купувачи бързо се насочиха към други източници, особено към Близкия изток, Индия и САЩ. Саудитска Арабия увеличи продажбите си на дизел за Европа. Нови рафинерии на места като Кувейт и Саудитска Арабия започнаха да изпращат повече гориво през Средиземно море и отвъд него.
Същевременно САЩ изнасяха повече суров петрол, втечнен природен газ и дизел за Европа, като много по-високите цени станаха основна причина за катастрофалната деиндустриализация на Европа.
Но докато европейската икономика се сриваше, американските петролни и газови компании, които вече не трябваше да се конкурират с евтин местно произведен петрол и газ, отчетоха рязък скок на печалбите и приходите си, тъй като отчаяна Европа беше принудена да плаща много по-високи цени за изкопаемите горива от Близкия изток и САЩ.
От 2022 г. износът на суров петрол от САЩ за Европа се увеличи до около 1,5–1,8 милиона барела дневно. Доставките на втечнен природен газ за Европа се удвоиха повече от два пъти в сравнение с 2021 г. Износът на дизел от рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ за Европа също се увеличи, като понякога достигаше няколкостотин хиляди барела дневно.
За съжаление примамката на извънредните приходи и печалби от отчаяна Европа повиши разходите за обикновените американци. Тъй като по-високите цени стимулираха американските петролни компании да изнасят повече петрол, природен газ и дизел за Европа, по-малко от това гориво оставаше за вътрешното потребление на американските домакинства, превозвачи, фермери и производители, които сега са принудени да се конкурират с Европа за американските изкопаеми горива.
Един анализ установи, че надпреварата за природен газ през 2021 и 2022 г., предизвикана от нуждата на Европа да замени руските доставки и от нарастващия американски износ, е струвала на американските потребители и предприятия приблизително с 111млрд.долара повече за природен газ на едро за период от 16 месеца. Като цяло разходите на САЩ за природен газ нараснаха от около 150 млрд. долара през 2019 г. до 269 млрд. долара през 2022 г.
Подобен натиск засегна дизела и бензина, тъй като европейското търсене извеждаше повече американско гориво извън страната. Тези по-високи разходи за американските потребители вече бяха очевидни през 2022 и 2023 г., много преди последвалите военни действия с участието на Иран и хутите.
Макар че разширяването на вътрешното енергийно производство от администрацията на Тръмп смекчи част от увеличенията на разходите, вярно е също, че ако руският петрол не беше санкциониран, по-големите доставки и по-високата устойчивост на световния петролен пазар щяха да доведат до още по-ниски енергийни разходи.
Особено тежко пострада Европа. Загубата на достъп до сравнително евтиния руски петрол и газ повиши сметките за енергия на фабриките и домакинствата, срина брутния ѝ вътрешен продукт и направи Европа много по-зависима от петрола от Близкия изток.
След това, от края на февруари 2026 г., военните действия между САЩ, Израел и Иран доведоха първо до смущения в петролните доставки от страна на Иран и хусите, а след това и до атаки срещу самото производство на петрол.
Докато това се случваше, Украйна, която извлече огромна полза от американската разузнавателна подкрепа в реално време на бойното поле и от незаменимата мрежа Starlink за управление на дроновете си, засилваше атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това принуди Русия допълнително да намали износа на дизел, газ и петрол.
Към настоящата криза се добави и това, че Китай, действайки, за да се защити от петролния шок, ограничава част от износа си на горива. Заедно тези събития извадиха от експлоатация по света рафинериен капацитет, оценяван на 6 до 8 милиона барела- приблизително една десета от световния общ капацитет.
Това доведе до по-ограничени доставки на дизел и други горива, както и до по-високи цени за шофьорите и предприятията в САЩ. Дори корабоплаването през Ормузкия проток да се нормализира, цените на горивата в САЩ вероятно ще останат по-високи, отколкото биха били, ако толкова голям рафинериен капацитет не беше изваден от експлоатация.
Без съмнение санкциите срещу руския петрол намалиха енергийните приходи на Русия и я принудиха да продава петрол с отстъпки на Китай, Индия и други държави. Цената за света и за САЩ обаче беше огромна, с множество други отрицателни последици, които потенциално са далеч по-вредни от временното повишаване на цените на енергията.
Това поражда въпроса: като се има предвид, че анализът ми показва, че Русия е на път да спечели войната срещу напълно опустошена Украйна, как продължаването на предоставянето на Украйна на разузнавателни данни в реално време от бойното поле и достъп до Starlink, което удължава войната, действително защитава интересите на САЩ?
Време е да се сложи край на войната, която продължава да засилва Иран и хутите, като Украйна бъде принудена да договори мирно споразумение, което оставя настрана фантазиите и приема реалностите на бойното поле, или да понесе загубата на предоставяните от САЩ разузнавателни данни в реално време от бойното поле, позволили ѝ да се задържи толкова дълго.
