Каква е ролята на взаимните атаки на Русия и Украйна срещу енергийната инфраструктура на другата страна? Експертите са убедени: Русия иска да принуди Киев да се предаде. Украйна от своя страна иска да застави Москва да прекрати атаките си. В Киев вече се страхуват от идващата зима. Какво още стои зад „енергийната война“?
Русия и Украйна досега не са се договорили да преустановят взаимните атаки срещу енергийната инфраструктура. Преди това президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви обратното.
На 11 октомври той написа в платформата си Truth Social: „С незабавно действие влиза в сила ЕНЕРГИЙНО ПРИМИРИЕ във войната между Русия и Украйна. И двете страни се съгласиха с него. Моля, спазвайте го!“
Няма „енергийно примирие“
Украинският президент Володимир Зеленски даде знак за съгласие още същата вечер. Украйна е готова да се откаже от атаки срещу руската енергийна инфраструктура и очаква Русия да прояви същата готовност, заяви той във вечерното си видеообръщение.
На следващия ден Зеленски каза на Варшавския форум за сигурност, че Украйна е научила за споразумението от медиите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също се изказа предпазливо. Според държавната руска информационна агенция „ТАСС“ той заяви относно съобщението на Тръмп: „Разговорите продължават. Щом имаме какво да кажем по тази тема, непременно ще ви информираме.“
Призивът на Тръмп за „енергийно примирие“ съвпадна по време с неговата „сделка за дизел“. След телефонен разговор с руския президент Владимир Путин Тръмп написа на 9 октомври в Truth Social, че Русия ще достави „незабавно“ над 300 000 тона дизел „на американския и световния пазар“, последвани от 500 000 тона през ноември и още 1 милион тона след това. По-късно се предвижда да последват още 3 милиона тона.
За да може Русия да извърши доставките въпреки действащите санкции, Министерството на финансите на САЩ издаде временно разрешение за доставки по изключение от санкциите.
Зеленски остро разкритикува сделката за дизел. В отговор Тръмп заяви на 10 октомври, че Украйна трябва да си намери нов президент, който „може да сключи сделка“.
Русия продължава да атакува енергийни обекти
Според Зеленски след съобщението на Тръмп Русия атакува множество украински енергийни обекти, включително електроцентрала в Харков, съоръжение за добив на газ и цивилна бензиностанция.
Украйна беше „ужасно изненадана“ от това, каза Зеленски на 12 октомври на Варшавския форум за сигурност. Той добави: „Това е отговорът на Путин на Тръмп: руски атаки.“
Развитието през последните дни поставя въпроса каква роля играят взаимните руски и украински атаки срещу енергийната инфраструктура.
„Кинетичните санкции“ на Украйна
Още през март тази година енергийният експерт Гейбриъл Колинс от Института „Бейкър“ за публична политика към частния университет „Райс“ в Тексас се опита да даде отговор в свой анализ.
„След години на ‚санкции на хартия‘, през които големи количества руски петрол и руски рафинирани петролни продукти продължаваха да достигат пазара и да носят приходи на Русия, през 2025 г. Украйна предприе различен подход: физически или ‚кинетични санкции‘“, пише Колинс.
Той има предвид украинските атаки с дронове срещу руски складове за гориво и рафинерии далеч във вътрешността на страната. В началото на войната Украйна не разполагаше с подобни военни способности.
Междувременно украинските военни следват „ориентиран към въздействието подход по цялата верига на стойността в енергетиката, като вземат на прицел руски съоръжения в добивния сегмент, включително петролни платформи в Каспийско море, важни помпени станции на експортни тръбопроводи като петролопровода ‚Дружба‘ [бел. ред.: той свързва руски петролни находища с рафинерии в Унгария и Словакия, като минава и през Украйна], електроцентрали и подстанции, петролни складове, пристанища за товарене на петрол като Новоросийск и преди всичко петролни рафинерии“, отбелязва Колинс.
Тексаският енергиен експерт посочва няколко причини за „специалното внимание на Украйна към руската верига за доставки на петрол“. От една страна, продажбата на суров петрол и рафинирани продукти е най-важният източник на външни приходи за Русия и „до голяма степен финансира военните ѝ усилия“.
Освен това „нарушаването на работата на мощностите за съхранение и рафиниране на петрол може да затрудни и руската логистика на бойното поле“. Това се отразява в големия брой атаки срещу петролни складове в западната част на Русия, както и срещу горивните съоръжения, които снабдяват базата за бомбардировачи в Енгелс.
Руската военновъздушна база „Енгелс-2“ се намира в Саратовска област близо до Волга. Там са базирани стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160, от които Русия редовно изстрелва крилати ракети срещу украински градове. През лятото самата база стана цел на украински атаки с дронове.
Според Зеленски на 16 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) унищожи там бомбардировач Ту-95, както съобщи украинският военен портал „Милитарний“. При друга атака на 28 август втори Ту-95 беше повреден толкова тежко, че вероятно вече не може да бъде ремонтиран. Това показват сателитни снимки на аналитичната група AviVector.
Украйна иска да намали приходите на Русия
Като друга причина за украинските атаки срещу руския енергиен сектор Колинс посочва, че Украйна, изглежда, „дава приоритет“ на икономическите и военните последици пред преките последици за цивилното население в Русия.
Казано по друг начин: на руските потребители може да се наложи да плащат по-високи цени за бензина или по-често да използват обществения транспорт, но електроснабдяването им досега по правило не е прекъсвано.
„Способностите, които Украйна досега демонстрира при атаките срещу енергийния сектор – включително успешни, макар и ограничени атаки в края на 2025 г. срещу важни високоволтови подстанции в Централна Русия – сочат, че запазването на руската електроенергийна инфраструктура непокътната досега е съзнателно решение на Киев“, анализира тексаският енергиен експерт.
Той стига до заключението: „Украйна има значителни стимули да намали приходите на Русия, като ограничава и унищожава инфраструктурата ѝ за добив и износ на петрол и газ.“
Същевременно украинската отбранителна индустрия разширява собствените си способности за тежки удари на далечни разстояния. Съчетанието между волята на украинците за оцеляване и нарастващите им способности за нанасяне на удари предполага „потенциални предизвикателства“ за руския износ на суров петрол, рафинирани продукти и газ, е заключителната оценка на Колинс.
Украйна иска да „принуди“ Русия да прекрати атаките
Частният американски мозъчен тръст Институт за изследване на войната (Institute for the Study of War, ISW), специализиран във военната политика, следи ежедневно развитието на войната в Украйна. В публикация на сайта си от 13 септември организацията съобщава за множество руски атаки срещу украински енергийни обекти, извършени неотдавна.
Според публикацията на 13 септември е атакувана бензиностанция във Волинска област на границата с Полша. Съобщава се и за атаки срещу железопътни линии и гранични пунктове на границите с Полша и Молдова.
От това мозъчният тръст прави следното заключение: „Русия все по-често взема на прицел украински гранични пунктове и засилва прелитанията на свои дронове в европейското въздушно пространство, за да сплаши НАТО и да го накара да се откаже от подкрепата си за Украйна.“
ISW смята, че тези атаки се извършват и защото Русия почти не постига териториални придобивки на фронта. „От март 2026 г. украинските въоръжени сили са ограничили нетните териториални придобивки на руските войски почти до нула и неотдавна осуетиха руското настъпление северно от Лиман“, заявяват анализаторите на ISW.
Американският мозъчен тръст обаче обръща внимание и на това, че Тръмп от известно време призовава Украйна да прекрати атаките си срещу руски дизелови съоръжения. Още на 13 септември Тръмп заяви, че Украйна трябва вместо това да атакува други, неуточнени цели.
Зеленски неколкократно е заявявал готовност да не атакува повече руската енергийна инфраструктура, ако Кремъл постъпи по същия начин. Според ISW Путин е „отхвърлил всички предложения на Зеленски“.
ISW е убеден: „Продължаващите атаки на Украйна срещу руската енергийна инфраструктура целят, наред с другото, да принудят Русия да прекрати атаките си срещу украинската енергийна инфраструктура.“
Тези руски атаки се извършват „всяка зима като част от дългогодишната кампания на Русия за деморализиране на украинското население“, посочва базираният във Вашингтон мозъчен тръст.
Как е изглеждала ситуацията в Украйна през миналата зима, документира например „Амнести Интернешънъл“ в доклад от февруари тази година:
В него се казва, че от 25 октомври 2025 г. до 15 януари 2026 г. Украйна е документирала „най-малко 256 въздушни атаки срещу съоръжения за електро- и топлоснабдяване. Сред основните цели на атаките бяха топлоелектрически централи, подстанции и критични възли на преносната мрежа“.
Освен това тогава Украйна е загубила повече от половината от капацитета си за производство на енергия.
„Мащабът и характерът на руските въздушни атаки в цялата страна ясно показват, че енергийната инфраструктура на Украйна систематично е била вземана на прицел“, заключава „Амнести Интернешънъл“.
Киев се страхува от зимата
Междувременно Русия още веднъж засили атаките си срещу украинското енергоснабдяване.
Само през изминалата седмица са извършени над 200 руски атаки срещу съоръжения за производство и пренос на електроенергия, както и 17 атаки срещу газови и петролни съоръжения, заяви Зеленски на 11 октомври във видеообръщението си.
Много жители на Киев се страхуват от поредна зима с ограничено или никакво електро- и топлоснабдяване, съобщи германската информационна агенция ДПА.
Дали руската стратегия да използва студа като оръжие ще принуди украинците да се предадат, остава открит въпрос. През последните четири зими това не се случи.
