Двама възрастни може да имат сходна мускулна сила, но да се движат много различно
Двама възрастни може да имат сходна мускулна сила, но да се движат много различно. Единият става от стола и тръгва уверено. Другият спира, за да се стабилизира, и трудно се възстановява след леко препъване.
Разликата може отчасти да се дължи на това колко добре мозъкът, нервите и мускулите работят съвместно. Ново предложение предполага, че тази по-широка система заслужава повече внимание, когато лекарите оценяват намаляващата сила и подвижност при възрастните хора.
В статия, публикувана в The Lancet Healthy Longevity, изследователи предлагат саркопенията — състояние, свързано с намаляване на мускулната сила и мускулната маса, което обикновено се асоциира със стареенето – да се разглежда като заболяване на стареещата двигателна система.
Аргументът им има практическо значение: за да се помогне на някого да остане независим, може да е необходимо да се гледа отвъд количеството мускулна маса, за да се разбере колко ефективно човекът може да я използва.
Защо мускулите са само част от картината
Първоначално саркопенията просто означаваше свързана с възрастта загуба на мускулна маса. Оттогава определенията се промениха, за да поставят акцент върху силата и физическата функция, но състоянието все още се разглежда предимно като мускулен проблем.
Тази гледна точка е непълна, каза пред The Epoch Times Лукас Орсато от Центъра за сензомоторна ефективност към Университета на Куинсланд и водещ автор за кореспонденция на статията. „Проблемът е, че загубата на мускулна маса обяснява само малка част от силата, която хората губят с възрастта.“
Мускулите не работят сами. Те зависят от верига, наречена двигателна система: мозъкът планира движението, гръбначният мозък и нервите пренасят и усилват сигналите, а те преминават през местата, където нервите се свързват с мускулите, като предизвикват съкращаването им. Сензорите в мускулите също така информират мозъка къде се намират крайниците.
„Стареенето засяга всяко звено в тази система“, каза Орсато.
С възрастта част от нервните клетки, които контролират мускулите, загиват; оцелелите нерви поемат повече мускулни влакна; сигналите се предават по-неефективно; а комуникацията между нервите и мускулите става по-ненадеждна. Сетивната обратна връзка, която помага за ориентацията на тялото и равновесието, също става по-неточна.
Саркопенията е като лампа, която не се включва, каза той. Виновна може да е крушката – мускулът, но също и ключът – мозъкът, окабеляването – гръбначният мозък и нервите, или фасунгата – мястото, където нервът се свързва с мускула.
„Нова крушка няма да помогне, ако проблемът е в окабеляването.“
„Саркопенията е свързана не толкова с това колко мускулна маса има човек, а с това колко добре цялата му двигателна система работи съвместно, за да произведе движение“, каза пред The Epoch Times Мери Грейс Доротео, физиотерапевт и заместник-председател на Специализираната група по баланс и падания към секцията по гериатрия на Американската асоциация по физиотерапия.
Защо терапиите за изграждане на мускули може да не са достатъчни
Изследователите посочват, че гледната точка, съсредоточена единствено върху мускулите, определя какви лечения се разработват и какво търсят клиницистите, когато някой има затруднения с движението.
В рандомизирано проучване с участието на 180 души на възраст 70 и повече години със саркопения лекарството бимагрумаб увеличи чистата телесна маса, но не подобри физическата функция значително повече в сравнение с плацебо. И двете групи получиха хранителна подкрепа и програма за упражнения у дома, а физическата функция се подобри и при двете.
Едно възможно обяснение е, че е била повлияна само една част от двигателната система, докато други проблеми са останали нелекувани. Само повече мускулна маса може да не реши проблемите в други части на системата, която контролира движението.
Изследователите все още не знаят колко често лечението не уцелва основния проблем, каза Орсато, защото настоящите тестове не са предназначени да го установят. „Обикновено са засегнати няколко звена едновременно, затова бих казал, че лечението по-често е непълно, отколкото просто погрешно.“
Как биха се променили изследванията
Понастоящем лекарите изследват за саркопения по три начина: чрез измерване на силата на захвата с ръчен динамометър, измерване на времето за кратко ходене и измерване на времето, необходимо на човек да стане пет пъти от стол, без да използва ръцете си. Понякога се добавя и сканиране за оценка на мускулната маса.
Тези тестове показват, че има проблем, но не и какъв е той. „Те ни казват, че проблем съществува, но не и защо“, каза Доротео.
Скоростта на ходене – един от най-добрите предупредителни признаци в напреднала възраст – е комплексен показател, каза Орсато. Тя едновременно отразява състоянието на мускулите, равновесието, сетивността, болката, двигателния контрол и мисловните способности.
Подходът запазва тези тестове и предлага двуетапен модел. В рутинната грижа лекарите ще разглеждат цялата двигателна система – като оценяват рефлексите, сетивността, координацията и начина, по който човек ходи.
Вторият етап включва по-подробни изследвания на мозъка, нервите и мускулите в специализирани клиники и при научни изследвания. Примерите включват електромиография за регистриране на електрическата активност на мускулите, изследвания на нервната проводимост за оценка на това колко добре нервите предават сигнали, както и образни изследвания на мозъка и мускулите. Те биха могли да помогнат да се установи какво ограничава движението и да насочат лечението.
Подходът предлага също да се добавят три измервания на различни двигателни умения. „Всяко от тях се опира на различна комбинация от функции на мозъка, нервите и мускулите, а заедно съставят пълната оценка“, каза Орсато.
Мощност: ставане от стол
Лекарите вече измерват времето за ставане от стол, но предложението предвижда да се отчита и колко бързо човек се изправя. Силата е количеството сила, което човек може да произведе; мощността е колко бързо може да я произведе, което отчасти зависи от скоростта, с която нервната система активира мускулите.
Ставането от нисък стол изисква мощност. Тя обикновено намалява по-рано и по-бързо с възрастта, отколкото силата или мускулната маса, каза Орсато, и е по-тясно свързана със затрудненията в ежедневието.
Стареенето засяга особено бързите мускулни влакна, използвани при бързи и мощни движения, и може да намали скоростта, с която нервната система активира мускулите, като оставя по-малка способност за бързо генериране на сила.
Равновесие и смяна на посоката: тестът с четирите квадрата
При този тест човекът пристъпва напред, настрани и назад през четири пръчки, подредени във формата на кръст, като следва определена последователност възможно най-бързо.
Тестът оценява равновесието, бързото пристъпване и способността за смяна на посоката, докато човек запомня реда на стъпките, каза Орсато.
Внимание: ходене, докато мислите
Ходенето, докато се изпълнява умствена задача, например броене назад през три, може да покаже колко внимание изисква ходенето. То може да разкрие проблеми, които обикновеното ходене прикрива.
„Всекидневен аналог е признакът „спира да ходи, когато говори“. Хората, които спират да вървят, когато започне разговор, е по-вероятно скоро да паднат“, каза Орсато, макар че продължаването на ходенето не изключва този риск. Същият подход с „двойна задача“ може да се добави към тестовете за пристъпване или ставане от стол, каза Орсато.
Много от предложените двигателни тестове вече са бързи и евтини и могат да се извършват от лекари, физиотерапевти или други обучени здравни специалисти. Все още не е ясно доколко съвместното им използване може да установи основните източници на затруднения при саркопения и да насочи лечението, каза Орсато.
Проверете домашната аптечка
Наред с оценката на двигателната система, подходът препоръчва преглед на лекарствата. Някои приспивателни и лекарства против тревожност причиняват сънливост, докато определени лекарства за алергии, за пикочния мехур и по-старите антидепресанти блокират химичен посредник, който помага на нервите да комуникират. И двете могат да намалят физическите възможности, каза Орсато. Тези ефекти могат да се натрупват, когато няколко такива лекарства се приемат едновременно.
Хората не бива да спират лекарствата по собствена преценка, каза той, тъй като приемът на някои трябва да се намалява постепенно. „Помолете лекаря или фармацевта си за преглед и носете списък на всичко, което приемате, включително продукти без рецепта и хранителни добавки.“
Как промяната се отразява на лечението
Лечението на саркопенията обикновено е съсредоточено върху упражненията, особено силовите тренировки, често заедно със съвети за прием на достатъчно белтъчини. Това няма да се промени.
„Силовите тренировки действат, защото тренират мускулите и нервите заедно, така че продължавайте да спортувате“, каза Орсато.
Подходът би могъл да промени начина, по който клиницистите установяват с по-голяма точност какво ограничава движенията на всеки човек и съобразяват лечението с това, включително чрез по-специфични тренировъчни планове.
„Само укрепването често не е достатъчно“, каза Доротео. „Добавянето на упражнения за мощност, равновесие, реактивно пристъпване и тренировки за конкретни задачи ни позволява да насочим усилията към това, което действително ограничава функциите на човека.“
















