Над 80% от параграфите са съгласувани, но правилата за морските конфронтации остават незавършени
Държавите от Югоизточна Азия и Китай ще продължат преговорите за правила за спорното Южнокитайско море до 2027 г., като споразумението, което целяха да приключат тази година, остава незавършено въпреки предварителното съгласие по около 80% от проекта му.
Филипинският външен министър Тереса Ласаро потвърди резултата на 15 ноември по време на регионална среща на върха в Манила. Разговорите ще продължат под председателството на Сингапур, който догодина поема ротационното председателство на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН).
Предложеният Кодекс за поведение има за цел да установи правила за поведение в морето и да помогне за предотвратяването на опасни срещи във води, където мащабните морски претенции на Пекин се припокриват с тези на Филипините и други държави от Югоизточна Азия.
На 24 септември осем кораба на китайските военноморски сили и бреговата охрана възпрепятстваха филипинска мисия за снабдяване на войници, разположени на рифа Втори Томас, принуждавайки Манила да прекрати операцията поради опасения за сигурността. Инцидентът последва конфронтация през юли близо до същия риф, при която според Манила беше ранен филипински моряк.
Инцидентът от 24 септември също наруши временното споразумение между Манила и Пекин от 2024 г. за избягване на конфронтации по време на снабдителни мисии.
АСЕАН и Китай приеха през 2023 г. насоки, които поставиха за цел приключването на преговорите в рамките на три години. Външните министри на АСЕАН потвърдиха целевата дата 2026 г. през януари.
Под председателството на Филипините преговарящите проведоха девет кръга разговори и две срещи на висши служители през 2026 г.
В изявлението на Филипините преговорите бяха определени като до голяма степен завършени. Показателят от около 80% обаче се отнася за параграфите, по които е постигнато предварително съгласие, а не за окончателно приет кодекс.
Според Ласаро остават нерешени важни въпроси, включително кои райони на Южнокитайско море ще обхваща кодексът, как ще бъдат определени някои термини и дали споразумението ще има правнообвързващ характер.
На брифинг за медиите на 15 ноември Ласаро заяви, че някои членове на АСЕАН са обезпокоени от правните последици на обвързващо споразумение, особено от изискването за вътрешна ратификация. Страните са се съгласили да продължат преговорите, но не са определили нов краен срок за приключването им.
Китайският външен министър Ван И изрази увереност, че ще бъде постигнато споразумение. През март Ван отбеляза, че всички заинтересовани страни искат да приключат преговорите през 2026 г. и че Китай е уверен, че може да „преодолее различията“ и да постигне споразумение „възможно най-скоро“.
Той също така призова Филипините, като председател на АСЕАН, да „устоят на натиска на личния интерес“ и да играят „положителна роля за мира и стабилността в региона“.
Правила за поведение, а не за собственост
Един от въпросите, по които преговарящите постигнаха предварително съгласие, беше как предложеният кодекс ще се отнася към декларация, приета от АСЕАН и Китай през 2002 г.
Съгласно това разбиране по-ранната декларация ще осигури основата за новия кодекс, който ще установи по-подробни правила за поведение в морето.
Кодексът ще служи и като рамка за доброволно морско сътрудничество, но няма да урежда конкуриращите се териториални или морски претенции.
През 2016 г. международен арбитражен съд постанови, че претенциите на Китай за исторически права върху ресурси в голяма част от Южнокитайско море надхвърлят допустимото съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Пекин отхвърли решението. Съдът не се произнесе коя държава притежава спорните острови.
Преговорите засягат и правата на държави извън АСЕАН и Китай, включително Съединените щати, чиито военни и търговски кораби плават по този воден път.
В изявлението си от 15 ноември филипинското председателство заяви, че бъдещият кодекс не трябва да ограничава правата и задълженията на никоя държава по отношение на Южнокитайско море, включително на държавите, които не са страни по споразумението.
Изявлението също така потвърди ангажимента на страните към свободата на корабоплаване и прелитане – правото на кораби и въздухоплавателни средства да преминават през райони, където международното право го позволява – както и към предотвратяването и управлението на инциденти в морето.














