Сър Артър Конан Дойл се опира на уменията на шотландски хирург, за да извае образа на най-известното си творение
Кой е литературният човешки персонаж, пресъздаван най-много пъти в историята според Guinness World Records?
Ако сте предположили Шерлок Холмс, познахте. Той е изобразяван на екрана 254 пъти и е игран от над 75 различни актьори. Детективът е икона на киното, телевизията и литературата и един от най-разпознаваемите персонажи, създавани някога. Всеки веднага разпознава шапката „дийрсталкър“, пушещата лула, дългото палто и погледа, остър като скалпел.
Много по-малко известен обаче е реалният прототип на прочутия детектив – шотландският хирург Джоузеф Бел.
„Без съмнение именно на Вас дължа Шерлок Холмс“, пише Артър Конан Дойл на д-р Бел през декември 1893 г.
„Не смятам, че аналитичната му работа дори малко преувеличава някои от способностите, които съм Ви виждал да проявявате в амбулаторното отделение. Около способността за дедукция, умозаключения и наблюдение, която съм Ви чувал да внушавате, се опитах да изградя един човек.“
Дойл за пръв път става свидетел на необикновената наблюдателност на д-р Бел, докато учи при него в Медицинския факултет на Единбургския университет. С поразителна точност д-р Бел може да поставя диагнози на пациенти, да описва симптомите им и да попълва подробности от биографията им, само като ги изучава с пронизващите си сиво-сини очи – още преди пациентът да е казал и дума.
Младият Дойл наблюдава, омагьосан, как д-р Бел обяснява всевъзможни неща за даден пациент пред зала, пълна с развълнувани студенти по медицина, използвайки единствено своя „метод“ – зорко наблюдение, внимание към най-дребните детайли и бързи умозаключения.
Веднъж д-р Бел влиза с широки крачки в амфитеатъра на Кралската лечебница. Ъгловатите му черти са подчертани от бледата светлина, която се спуска от горния прозорец. Той сяда и оглежда пациента, доведен пред него. Нетърпеливите студенти по медицина, изпълнили местата за зрители, не откъсват очи от него.
Погледът на д-р Бел пробягва по стоящия насреща му мъж, обхващайки всичко в неговия външен вид и маниери. Отначало обаче не казва нищо. Очакването изпълва въздуха като гъст дим.
Накрая д-р Бел разсича напрежението с думите: „Разбира се, господа, той е служил като войник в хайландски полк.“ После по ръста му заключава, че ако е бил в армията, вероятно е свирил във военен оркестър, а по походката – че инструментът му е гайдата.
Пациентът обаче настоява, че Бел греши, и заявява, че е обущар и не е служил в армията. Бел е изненадан. В интервю за The Pall Mall Gazette от 1893 г. той си спомня: „Тъй като бях напълно сигурен, че съм прав, и виждах, че нещо не е наред, направих доста хладнокръвно нещо. Наредих на двама от най-силните служители, или санитари, да отведат мъжа в странична стая и да го задържат, докато дойда.“
Когато д-р Бел преглежда мъжа, открива върху кожата му татуирана синя буква „D“ – позорния знак за дезертьор по онова време. Така догадката на лекаря се потвърждава и веднага става ясно защо пациентът е излъгал.
В друг случай студент предполага, че накуцването на пациент се дължи на заболяване на тазобедрената става, а д-р Бел отговаря така, сякаш репликата е излязла направо от страниците на някой от романите на Дойл за Шерлок:
„Тазобедрена става ли! Мъжът не куца заради бедрото си, а заради ходилата си. Ако наблюдавахте внимателно, щяхте да видите прорези, направени с нож, в онези части на обувките, където натискът им върху ходилото е най-силен. Мъжът страда от мазоли, господа.“
Той продължава:
„Но… проблемът му е от много по-сериозно естество. Става дума за хроничен алкохолизъм. Червеникавият нос, подпухналото, подуто лице, зачервените очи, треперещите ръце и потрепващите лицеви мускули, ускорените, пулсиращи слепоочни артерии. Тези заключения, господа, трябва обаче да бъдат потвърдени с абсолютно и конкретно доказателство. В този случай диагнозата ми се потвърждава от факта, че виждам гърлото на бутилка уиски да се подава от десния джоб на палтото на пациента.“
След подобни изпълнения на д-р Бел не е трудно да се разбере как бъдещият писател, седящ сред публиката, започва да очертава в съзнанието си образа на детектив, който ще използва същия метод на внимателно наблюдение, за да разкрива престъпления.
Всъщност, точно като литературния си двойник, д-р Бел понякога предоставя уменията си и за криминални разследвания. Освен че ръководи безплатно амбулаторната клиника на Кралската лечебница и преподава в Медицинския факултет на Единбургския университет, Бел помага на шотландската полиция в повече от едно разследване и допринася за развитието на криминалистиката.
Д-р Бел изиграва ключова роля при разкриването на убийството на Елизабет Шантрел през 1878 г. Французинът Йожен Шантрел става учител на Елизабет Кълън Дайър в академията „Нюингтън“ в Единбург, където Дойл също учи като дете. Между тях се заражда романтична връзка и те се женят през 1868 г., но бракът не е щастлив.
Десет години по-късно, на 2 януари 1878 г., прислужницата намира Елизабет в безсъзнание в стаята ѝ, с наполовина пълна чаша лимонада на нощното шкафче и миризма на въглищен газ във въздуха. Тя умира в болницата, без да дойде в съзнание.
Първоначално е поставена диагноза отравяне заради спукана газова тръба, но лекарят по случая подозира, че нещо не е наред, и вика на помощ д-р Хенри Литълджон от Единбургския университет – токсиколог, полицейски хирург и съдебен експерт.
Д-р Литълджон се консултира с д-р Бел и двамата подозират отравяне с някакво наркотично вещество. Те изследват следите от повърнато по възглавницата и нощницата и откриват опиум. Наскоро Йожен е купил 30 дози от това вещество, а освен това е сключил застраховка „Живот“ за съпругата си.
Йожен Шантрел е арестуван, изправен пред съда и признат за виновен. Според разказите той казва: „Предайте поздравите ми на Джо Бел. Той свърши добра работа, като ме изпрати на бесилото.“
Д-р Бел помага на д-р Литълджон и в разследването на смъртта на млад аристократ в имението Ардламонт. На пръв поглед младежът е загинал при ловен инцидент, но въз основа на аутопсията Литълджон и Бел подозират престъпление. По-късно двамата дават експертни показания на съдебния процес.
В интервюто за The Pall Mall Gazette обаче д-р Бел говори скромно за участието си в подобни случаи:
„Единствената заслуга, която мога да припиша на себе си, е, че отново и отново внушавах на всички свои ученици – сред които и Конан Дойл – огромното значение на малките разлики, безкрайната важност на дреболиите.“
Макар че според някои сведения към края на живота си Бел се дразни от сравненията с Шерлок Холмс на Дойл, той все пак истински цени детективските истории, които сам е вдъхновил. Пред вестника той отбелязва положителния ефект на Шерлок Холмс върху четящата публика: осъзнаването на важността на обикновеното, на значението на привидно незначителното.
По собствените му думи:
„[Разказите на Дойл] карат мнозина, които дотогава са проявявали съвсем малък интерес към живота и всекидневното си обкръжение, да се замислят, че всъщност в живота може да има много повече, отколкото някога са си представяли, ако държат очите си отворени.“
