Анализатори отбелязаха, че действията на китайския комунистически режим са противоположни на идеалите на Сун – национализъм, демокрация и народно благоденствие
В реч по случай 160-ата годишнина от рождението на д-р Сун Ятсен на 12 ноември лидерът на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин се позова на политическото наследство на основателя на Република Китай (РК), като същевременно насърчи анексирането на Тайван – ход, който според анализатори предава наследството на Сун.
На възпоменателна среща за Сун в Голямата зала на народа в Пекин Си заяви, че Сун твърдо е отстоявал националното единство и солидарността между етническите групи, и твърди, че китайските комунисти са наследници на неговото дело.
Си заяви, че „разрешаването на тайванския въпрос“ и постигането на пълно обединение с Тайван остават „непоколебима историческа мисия“ за ККП.
Анализатори заявиха, че Си си присвоява наследството на Сун, за да води когнитивна война срещу Тайван – последната територия от основаната от Сун Република Китай.
Сун оглави революцията, която свали имперската династия Цин през 1911 г., създаде Република Китай и встъпи в длъжност като първия временен президент на републиката в Нанкин. Той почина през 1925 г.
След Втората световна война ККП и нейните партизански сили победиха Република Китай в континентален Китай и принудиха правителството на РК да се изтегли в Тайван през 1949 г. Междувременно ККП установи на континента китайския комунистически режим – Китайската народна република (КНР).
В изявление от 12 ноември тайванският Съвет по въпросите на континентален Китай заяви, че основаната от Сун Република Китай е суверенна държава, чието съществуване продължава без прекъсване в Тайван и до днес.
Според Тайван Република Китай никога не е била свалена или заменена и не е подчинена на Китайската народна република.
Съветът по въпросите на континентален Китай призова ККП да се вслуша в завета на Сун за мир, като прекрати сплашването на Тайван чрез действия, които според него застрашават мира и стабилността в Тайванския проток и в целия Индо-Тихоокеански регион.
Той заяви, че ККП трябва да започне диалог с демократично избраното правителство на Тайван, за да разгледа прагматично различията между двата бряга на протока.
Съветът допълни, че ако ККП желае да почете Сун, трябва да се ангажира с осъществяването на идеалите за демокрация и граждански права, които Сун преследва през целия си живот, като насърчи политическите реформи и демократизацията в континентален Китай.
Сун Ятсен е роден през 1866 г. и като тийнейджър получава образование в Хавай. Като възрастен Сун прекарва години в пътувания из Съединените щати, особено до Хонолулу и Сан Франциско, за да мобилизира китайската общност зад граница и да събира средства за свалянето на династията Цин.
Япония също се превръща в основна база на Сун за набиране на средства, осигуряване на политически съюзи и организиране на подкрепа за революционното движение срещу Цин.
Сун Ятсен е признат за „баща на нацията“ на Република Китай. Но в рамките на политиката за „съюз със Съветския съюз и Китайската комунистическа партия“ – стратегия, започната от Сун, за да противодейства на западния и японския империализъм – голям брой членове на ККП проникват в националистическата партия Гоминдан и заемат висши постове в правителството на РК, което дава възможност на ККП да се разрасне.
В крайна сметка РК губи гражданската война в Китай срещу ККП и се изтегля в Тайван през 1949 г.
Политическата схема на ККП
От реториката на Си ясно личи, че ККП сега се опитва да използва името на Сун, за да призове за сътрудничество между Гоминдан и ККП с цел завладяването на Тайван (РК) и премахването на неговия суверенитет в условията на тиранията на ККП, заяви пред The Epoch Times Юан Хунбин, китайски правен учен, живеещ в изгнание в Австралия.
„Това е лицемерна и коварна политическа схема на ККП, която трябва да породи сериозно безпокойство“, каза Юан.
Трите народни принципа на Сун – национализъм, демокрация и народно благоденствие – образуват едно цяло, заяви пред The Epoch Times Цзън Дзиенюан, председател на управителния съвет на Новото училище за демокрация и общински съветник в Тайпе.
Сун въвежда и включва тези принципи през 1905 г. в своята революционна организация Тунмънхуей, с цел да освободи Китай от имперското управление на Цин и от западната и японската окупация на китайски земи.
Цзън отбеляза, че сегашното поведение на ККП спрямо други държави отразява хегемонистична, империалистическа сила – именно поведението, на което Сун се противопоставя.
„Република Китай е основната мишена на външния натиск на ККП“, каза Цзън.
Цзън заяви, че действията на ККП противоречат на трите принципа на Сун.
Като създава „Китайска съветска република“ на територията на РК през първата половина на XX век, самата ККП разделя нацията – начинание, което според Цзън е подкрепяно от централата на Комунистическия интернационал в Москва.
Освен това днес огромен брой хора в континентален Китай под управлението на ККП живеят на или под прага на бедността, докато служители на ККП и техните приближени харчат безразсъдно, създавайки тежко неравенство в богатството, отбеляза Цзън.
„Като се има предвид, че ККП допуска подобно социално неравенство да продължава, как изобщо имат дързостта да почитат Сун Ятсен? Това е такава ирония“, каза той.
Ли Инджи, китайски учен и активист за правата на човека, живеещ в изгнание в Съединените щати, също отбеляза, че макар ККП да твърди, че е най-верният наследник на Сун, действителността е съвсем различна.
„Сун Ятсен свали деспотичната манджурска династия Цин с цел да създаде република, основана на свободата и демокрацията – а ККП и днес продължава да практикува деспотизъм“, заяви Ли пред The Epoch Times.
„Сун Ятсен защитаваше гражданските права, докато в Китай понастоящем няма свобода на словото и свобода на вероизповеданието.
„Освен това, докато Сун Ятсен се застъпваше за република, включваща „петте етнически групи“ – многоетническа държава, формирана чрез равноправния съюз на петте основни етнически групи в Китай: ханци, манджури, монголци, хуей и тибетци, – ККП днес управлява концентрационни лагери за тибетци и уйгури и пречи на монголските и тибетските деца да изучават собствените си местни култури“, каза Ли.
„Сегашното популяризиране и почитане на Сун Ятсен от ККП е просто форма на пропаганда, предназначена да промива мозъците на обществеността.“
Ло Я, Тан Бин и И Жу допринесоха за този материал.
