Съвместната декларация последва китайски бойни учения със стрелби и разполагането на над 100 военноморски и други кораба в западната част на Тихия океан
Агресивните действия на китайския режим във водите източно от Тайван застрашават стабилността и свободата на корабоплаването в региона, заявиха демократичните държави от Г-7.
Пекин, който претендира, че Тайван е част от неговата територия, води продължителна кампания на военно сплашване, икономическа принуда и политически натиск, насочена към формиране на общественото мнение на острова.
„Подчертахме значението на запазването на мира и стабилността в Тайванския проток… Потвърдихме отново противопоставянето си на всякакви едностранни опити за промяна на статуквото, особено чрез сила или принуда, или чрез заплаха за това“, посочи Г-7 в декларацията си, публикувана късно в сряда след среща в Париж.
„Насърчихме мирното решаване на въпросите от двете страни на протока чрез конструктивен диалог. Изразихме също подкрепата си за пълноценното участие на Тайван в международни организации.“
Говорител на президентската администрация на Тайван заяви, че мирът и стабилността в Тайванския проток и Индо-Тихоокеанския регион са в основата на световната сигурност и просперитет.
Г-7 и преди е изразявала загриженост относно китайските военни действия около Тайван.
През ноември 2025 г. тайванското външно министерство приветства съвместна декларация, като посочи, че това е четвъртият път през същата година, когато външните министри на Г-7 потвърждават подкрепата си за мира и стабилността в Тайванския проток.
Според генералния секретар на Съвета за национална сигурност на Тайван Джоузеф У, Китай наскоро разположи над 100 военноморски и други кораба, включително самолетоносача „Ляонин“, в западната част на Тихия океан.
В публикация в X от 3 ноември високопоставеният представител посочи и „големия брой въздушни излитания“, извършени наскоро от китайски военни самолети в близост до Тайван.
На 3 ноември тайванското Министерство на националната отбрана съобщи, че през предходните 24 часа е засекло 49 полета на китайски военни самолети около острова, включително 31 полета, навлезли в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Тайван (ADIZ).
ADIZ е зона, простираща се извън националното въздушно пространство на дадена държава, в която приближаващите чуждестранни самолети може да бъдат задължени да се идентифицират и да посочат местоположението си.
Китайският режим „е такъв голям побойник“, написа У и добави, че Тайван „остава бдителен“.
Миналия месец Пекин проведе петдневни военни учения с бойни стрелби по китайското крайбрежие.
Те бяха обявени малко след речта на тайванския президент Лай Циндъ по случай Националния празник на 10 октомври.
Шън Миншъ, научен сътрудник в Института за изследвания на националната отбрана и сигурността на Тайван, както и базираният в САЩ китайски автор и политически коментатор Чън Покуан, по-рано заявиха пред The Epoch Times, че ученията може да са демонстрация на сила, насочена към повлияване на изборите в Тайван на 28 ноември.
Те посочиха, че е малко вероятно ученията да окажат съществено влияние върху военната ситуация от двете страни на протока.
„Китайската комунистическа партия (ККП) и преди е провеждала още по-интензивни операции около Тайван“, каза Чън. „Тя направи всичко, включително военни учения за обкръжаване на Тайван, но в крайна сметка не постигна нищо.“
Шън заяви, че китайският режим редовно използва военните си действия, за да прокарва политическото си послание, че според неговия „принцип за един Китай“ не съществува тайванска независимост.
Ученията позволяват на Пекин да твърди както пред вътрешната, така и пред международната аудитория, че е реагирал твърдо на речта на Лай, посочи Шън.
Майкъл Джуан и Франк Фан допринесоха за този материал.
