Изследвания свързват по-голямата употреба на алкохол с повече висцерални мазнини, дори след отчитане на общите телесни мазнини
Двама души могат да се качат на кантара и да видят едно и също число. Единият натрупва по-голямата част от мазнините си непосредствено под кожата, където те са сравнително безвредни. При другия мазнините се натрупват дълбоко в коремната област, около черния дроб и червата, където са свързани с диабет и сърдечни заболявания. Изследванията показват, че количеството алкохол, което човек употребява, може да помогне да се обясни към коя от тези две групи принадлежи, макар да не могат да докажат, че причината е алкохолът.
Едно възможно обяснение е свързано с начина, по който организмът преработва алкохола. Тъй като тялото дава приоритет на разграждането на алкохола, изгарянето на мазнини временно се забавя. Макар тези проучвания да не могат да докажат, че алкохолът причинява натрупване на висцерални мазнини, те сочат, че навиците за пиене може да влияят не само върху количеството телесни мазнини, но и върху мястото, където се складират.
Защо има значение къде се натрупват мазнините
Не всички телесни мазнини действат по един и същ начин.
Мазнините непосредствено под кожата, наречени подкожни мазнини, не са нездравословни в подходящи количества; всъщност могат да имат защитна функция. Висцералните мазнини са различни. Те се намират по-дълбоко в коремната кухина и обграждат органи като черния дроб и червата. Прекомерното им количество се свързва с инсулинова резистентност (когато организмът престава да реагира добре на хормона, който регулира кръвната захар), сърдечни заболявания и възпаление.
Хората натрупват мазнини по различен начин, поради което индексът на телесната маса (ИТМ) може да бъде подвеждащ, каза пред The Epoch Times Джош Уейджман, клиничен специалист по липиди. Когато тялото вече не може да складира повече мазнини под кожата, излишъкът може да се натрупа около вътрешните органи или в черния дроб. „Само наличието на „нормален ИТМ“ не разкрива цялата картина“, каза той.
Хора с подобен ИТМ могат да имат различни метаболитни рискове в зависимост от количеството висцерални мазнини, което носят, заяви пред The Epoch Times д-р Робърт Карпентър, сертифициран общ хирург и клиничен професор в Медицинския колеж „Нареш К. Вашишт“ към Тексаския университет A&M.
Това не е необичайно. Анализ от проучването Framingham Heart Study установи, че около един на всеки 10 възрастни с нормален ИТМ е имал повишени нива на висцерални мазнини.
Три големи проучвания сочат в една и съща посока:
Анализ на 5761 възрастни от Oxford Biobank установи, че хората, които пият повече, обикновено имат по-голям дял висцерални мазнини, дори след като изследователите отчетоха общите телесни мазнини, възрастта, тютюнопушенето и физическата активност.
Проучване на UK Biobank свърза по-голямата консумация на бира и твърд алкохол с повече висцерални мазнини.
Друго изследване от Framingham Heart Study установи, че мъжете, които са приемали над 14 алкохолни напитки седмично, са имали повече висцерални мазнини от мъжете, които са пиели по-малко.
Изследователите от Оксфорд проучиха възрастни на възраст между 25 и 75 години, които съобщиха какво е обичайното им седмично количество алкохол. Те разделиха 4951 участници, които употребяваха алкохол, на четири групи според седмичния прием, поотделно за мъже и жени, и измериха висцералните мазнини чрез DXA – нискодозово рентгеново сканиране на тялото.
За разлика от обиколката на талията, която не може да разграничи различните видове коремни мазнини, DXA сканирането позволява на изследователите да измерят по-точно висцералните мазнини. Алкохолът беше свързан с висцералните мазнини дори след като изследователите отчетоха разликите в общите телесни мазнини.
Най-големите разлики се наблюдаваха сред хората, които пиеха най-много. При мъжете висцералните мазнини представляваха около 5% от общите телесни мазнини в групата с най-висока консумация, в сравнение с 4,5% в групата непосредствено под нея. При жените съответните стойности бяха 1,6% и 1,4%. Обичайният прием на алкохол в групите с най-висока консумация беше около 14 стандартни американски напитки седмично при мъжете и осем при жените.
Видът алкохол също може да има значение. По-ранно проучване на UK Biobank установи, че консумацията на бира и твърд алкохол се свързва с по-големи количества висцерални мазнини, докато консумацията на червено вино е свързана с по-ниски нива. Проучването обаче не доказва, че червеното вино намалява коремните мазнини или че бирата и твърдият алкохол ги увеличават.
„Категорично не можем да направим извод, нито изрично да посочим „праг“ или препоръка въз основа на това изследване“, каза Карпентър.
Той посъветва да се следват установените насоки за обществено здраве, вместо проучването да се използва за определяне на безопасното количество алкохол. Насоките за хранене за периода 2025–2030 г. препоръчват по-малка употреба на алкохол за по-добро общо здраве, но вече не посочват дневни ограничения.
Експертите посочват две обяснения – едното е свързано с начина, по който тялото преработва алкохола, а другото с поведението на хората, докато пият.
Организмът третира алкохола като приоритет. „Тялото дава предимство на извеждането на алкохола от организма, което спира окисляването на мазнините“, каза пред The Epoch Times Лорън Харис-Пинкъс, дипломиран диетолог.
С други думи, докато преработва алкохола, тялото временно изгаря по-малко мазнини. Но само това не обяснява защо повече мазнини може да се натрупват около вътрешните органи. Изследователите подозират, че алкохолът може да влияе и върху хормоните, участващи в складирането на мазнини, като потенциално насърчава натрупването на повече мазнини дълбоко в коремната област, вместо под кожата. Точните причини обаче не са ясни.
Когато организмът преработва алкохола, това променя начина, по който клетките използват енергията, което може да насърчи натрупването на мазнини в черния дроб, посочи Уейджман. Алкохолът може да повлияе и на начина, по който тялото реагира на инсулина и складира мазнини.
Има и по-просто обяснение за натрупването на мазнини: алкохолът е калоричен и може да влияе върху количеството храна, което хората приемат. Със седем калории на грам алкохолът осигурява почти два пъти повече калории от въглехидратите или белтъчините, каза Харис-Пинкъс. Тези калории могат бързо да се натрупат, особено със сладки безалкохолни добавки или по-обилни ястия в ресторант. Алкохолът може също да стимулира апетита, което улеснява приемането на повече храна от планираното.
Трудно е да се отделят преките ефекти на алкохола върху складирането на мазнини от ефектите на допълнителния прием на калории, каза Уейджман.
Ограничения, които трябва да се имат предвид
Оксфордското проучване представя моментна картина, вместо да проследява участниците с промяната на навиците им за пиене и телесния им състав, а тъй като е наблюдателно, не може да покаже, че алкохолът пряко е причинил разликите във висцералните мазнини. Приемът на алкохол е съобщен от самите участници, а изследователите не са разполагали с подробности за храненето им, видовете напитки и моделите им на употреба на алкохол. „Субективните отговори в пациентските въпросници може да не отразяват действителните нива на прием“, каза Карпентър.
Една констатация усложнява картината: непиещите понякога имаха повече общи и висцерални мазнини от хората с лека до умерена употреба на алкохол. В групата на непиещите обаче може да са включени както хора, които никога не са употребявали алкохол, така и бивши употребяващи, което затруднява сравненията.
Какво можете да направите
Добрата новина е, че висцералните мазнини се повлияват от промени в начина на живот, включително от физическа активност, дори когато числото на кантара почти не се променя.
Намалявайте постепенно:
За хората, които пият, ограничаването на алкохола може да намали рисковете за здравето наред с подобряването на храненето, физическата активност и съня. Карпентър предлага постижими промени: „Поставяйте си малки цели. Намерете човек, пред когото да носите отговорност. Уточнете очакванията си със семейството. Бъдете снизходителни към себе си.“
Бони Тауб-Дикс, дипломиран диетолог, предлага това да се възприема като намиране на приятни алтернативи, а не като следване на ограничително правило за хранене. „Понякога ритуалът да си налеем питие ни доставя също толкова удоволствие, колкото и самата напитка“, каза тя пред The Epoch Times.
Сред нейните идеи са газирана вода с малко плодов сок във винена чаша, редуване на алкохолни напитки с вода или избор на дни без алкохол. Тя предупреждава, че безалкохолните коктейли, приготвени със сладки сиропи и сокове, също могат да съдържат много калории.
Ако все пак пиете, Харис-Пинкъс препоръчва предварително да хапнете балансирано и да обръщате внимание какво съдържат алкохолните напитки. Избягването на сладки добавки може да помогне за ограничаване на калориите, но вариантите с по-малко калории не премахват рисковете за здравето от алкохола, сред които са ракът и чернодробните заболявания.
Хранете се за метаболитно здраве:
Харис-Пинкъс препоръчва хранителен режим в средиземноморски стил, който набляга на плодове, зеленчуци, бобови храни, пълнозърнести продукти, ядки, семена, нетлъсти белтъчни храни и полезни за сърцето мазнини. Тауб-Дикс посочва храни, богати на фибри, достатъчен прием на белтъчини и разумни порции.
Спортувайте:
Систематичен преглед и метаанализ от 2024 г., публикувани в Obesity Reviews, разгледаха 84 рандомизирани контролирани проучвания с участието на възрастни с наднормено тегло и затлъстяване. Те установиха, че аеробните упражнения, силовите тренировки, комбинираните тренировки и високоинтензивните интервални тренировки могат да помогнат за намаляване на висцералните мазнини.
„Няма магическа храна или упражнение, които да стопяват конкретно коремните мазнини, въпреки онова, което виждате в рекламите“, каза Тауб-Дикс. „Когато става дума за хранене и физическа активност, постоянството е ключово, за да се предотвратят често наблюдаваните колебания при нереалистичните програми за отслабване.“
Кантарът показва само част от картината. „Не приемайте, че стабилното тегло или дори слабото тяло автоматично означават, че всичко под повърхността е наред“, каза Тауб-Дикс. „Грижата за здравето надхвърля контрола на теглото.“
