Диригент, музиколог и просветител, Илия Темков оставя трайна следа в българската музикална култура, превръщайки Русе в значим музикален център
Животът му бе отдаден изцяло на музиката и на музикална България.
През 1949 г. завършва теоретичния отдел на Музикалната академия в София. По време на следването си работи като музикален ръководител и щатен композитор в Радио София (1944–1948) и музиколог на Софийската филхармония (1945– 1951). През този период пише много детски и хорови песни и музика към радиопиеси.
Темков поставя началото на първите музикално- образователни концерти в България и на музикалната лектория у нас. През 1950 г. основава и ръководи в продължение на две години хора при Софийската филхармония.
От 1951 до 1956 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Пловдив, след което заминава на специализация в Дрезден, ГДР, при прочутия Хайнц Бонгарц (1957–1959), изнася редица концерти в Дрезден, Лайпциг, Хале, Ваймар и Берлин.
През 1959 г. е щатен диригент на Радио Берлин и прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Първият наш музикант, който реално сближава немските и българските оркестри и музиканти. Успоредно с това специализира в Хумболтовия университет история на немската музика.
През 1960 г. се завръща в България и е назначен за главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе…
През февруари 2003 г. (роден е на 28 февруари 1923 г.) щяхме да отбележим 80-годишнината от рождението му, но смъртта го покоси в началото на декември 2002.
Въпреки болестта, която накрая го прикова към леглото, Темков си остана все същият: оптимист, изпълнен с планове и идеи, благороден, добър и отзивчив, отворен към хората и света, фанатично предан на Нейно Величество Музиката. Всъщност, тя беше неговият живот. Служи й вярно половин век не само като диригент, композитор, музиковед ( един от първите у нас след 1944 г.), а и като оперативен критик и публицист, издател, лектор, музикален директор, организатор. И във всяка от тези свои хипостази се прояви като градител, съзидател, пионер и истински българин-патриот. Той работеше за България и за новата й култура. Заслугите на този щедър и благороден мъж за музикален Русе, за Пловдив, София, Шумен, за Съюза на музикалните дейци и за цяла музикална България са наистина големи.
Всичко, което направи този съвременен възрожденец, бе „на ползу роду“,
а не за личната му кариера. Беше честен, бесребреник, работеше за обществото безкористно, всеотдайно, с неизчерпаема енергия.
След него през Русе и Пловдив минаха немалко диригенти – добри и по-малко добри – и всеки от тях се възползва от стореното от този неуморен мъж, но, за съжаление, нито един не продължи истински делото му.
Ако не беше Темков, едва ли щяхме да се радваме на фестивал като „Мартенските дни”, който и досега е най-сериозният музикален форум у нас. Създаде го през 1961 в сътрудничество с Берлинското радио, а през следващите години го наложи като най-сериозния форум на българската симфонична култура. Той постави и началото на връзките между музикантите на България, Румъния и Германия.
Илия Темков покани и редица първокласни чуждестранни оркестри, солисти и диригенти. По негова идея прозвучаха за първи път у нас голям брой мащабни симфонични и кантатно- ораториални творби от наши и световни автори. Пак Темков замисли и реализира и други мащабни музикални събития. Сред тях бе и първият у нас конкурс за млади изпълнители-инструменталисти под егидата на Русенската филхармония, на който се даде път на редица млади дарования, като Минчо Минчев, например.
Той даде диригентската палка и на младия и изключително надарен за музика Емил Табаков, а преди това го назначи за оркестрант-контрабасист, след като Емил беше изключен заради отсъствия от Музикалната гимназия…
Илия Темков положи основите и на втория русенски фестивал „Зимни музикални вечери”, станал модел за подобни прояви в столицата и в редица градове на страната: Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас. В „Зимните вечери” (за съжаление, те вече поизгубиха блясъка си и сега са един малък механичен сбор от концерти), години наред звучеше подбрана музика от различни епохи, стилове, автори и национални школи.
Остави сигурна следа и в музикалната критика и публицистика. Написа огромен брой статии, отзиви, рецензии за печата в цялата страна, през 80-те години основа първия и засега единствен музикален вестник у нас „Музикален живот”, известно време беше и главен редактор на сп. „Музикални хоризонти”.
Много направи Илия Темков и за Русенската филхармония (за съжаление, сега съкратена от безумната „реформа”, измислена от Вежди Рашидов). Не може да се каже, че като диригент беше сред първите у нас. По негово време, за разлика от днес, имахме забележителни музиканти. Но той притежаваше изключителен организационен талант, мислеше мащабно, в перспектива. Поел големите идеи на проф. Саша Попов (работил за известно време и в родния Русе, след прогонването му от столицата), той разшири и обогати репертоара й, организира ефективно творческия процес, увеличи състава, привлече към него като филхармоничен хор „Дунавски звуци”, организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли – квартети, триа и др., осъществи голям брой радиозаписи, сред които и първата грамофонна плоча, многотиражно издание на „Балкантон” с музика на Моцарт и Шуберт, изведе Филхармонията на първите й задгранични турнета: Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин и Виена.
Но най-голямата заслуга на илия Темков бе образователната дейност на този „български Б рнстейн“! Благодарение на нея се създаде и възпита истинска публика, способна да слуша и възприема голямата художествена музика. Той даде старта на първите редовни, ежеседмични „часове по музика” в България, превърнали се в традиция (днес, уви, занемарена!), за децата от първи до единадесети клас, както и на популярните и така обичани от младежката и възрастната публика неделни матинета. Нарекоха го, при това съвсем справедливо, „българският Бърнстейн”! И днес срещам много хора, които с чувство на вълнение и благодарност си спомнят за този човек, за неговите вдъхновени лектории, пробудили у тях любовта към истинските стойности в музиката и изкуството, към света на Прекрасното. Илия Темков знаеше, че без да се изгражда и възпитава тази публика, няма бъдеще за нашата музикална култура.
Това, което направи той, бе наистина удивително – спомням си, че публиката пълнеше залите дори на концертите със съвременна българска музика! Но някои от диригентите след него не само, че не продължиха делото му, но в една или в друга степен се постараха да редуцират броя на тази публика и да използват поста си за личната си кариера.
Други „изгряха” по масонска линия, макар и без талант и дори нормална диплома! Но това е друга, болна тема, която изисква поне един обществен дебат, защото от десетина години кризата се задълбочи.. А Илия Темков беше градител и истински възрожденец!
От онези, които днес нашата притисната в ъгъла от недалновидната политика на някои наши бездуховни управници българска музикална култура остро се нуждае…
Тук трябва да припомня и един интересен факт: през 60-те години, когато у нас гостува с голям успех младият, но вече със световна известност
френски пианист Жан Бернар Помие, Илия Темков му даде палката и го насърчи
да дирижира за първи път оркестър. Както, впрочем, направи това и с младия контрабасист от оркестъра, Емил Табаков!
За съжаление, в Русе няма нито улица, носеща неговото име, нито паметник или дори скромна паметна плоча. Или пък зала с неговото име. Докато Голямата зала на Доходното здание се казва… „Младен Киселов“, известен режисьор, роден в Русе, работил в София и Щатите, но без никакви заслуги за града.
