В „Тази седмица в историята“: човекът, който изкарваше прехраната си, като избягваше смъртта, пристигна в Детройт за последното си изпълнение
С билети в ръце тълпа зрители се натъпка в театър „Б. Ф. Кийт“. В този септемврийски вторник следобед през 1911 г. залата се изпълни до краен предел. Предстоеше необичайно зрелище. „Морското чудовище“, което неотдавна беше изхвърлено на брега на плаж в Бостън, трябваше да заеме централно място на сцената.
Докато бостънци се събираха около него, зловонният труп на съществото с тегло около 680 кг лежеше пред тях, изцяло увит във вериги. Тълпата очакваше със затаен дъх. Изведнъж коремът на звяра започна да се движи и гърчи. Подобно на библейската история за Йона, звярът освободи човека, който се намираше в него.
Американският илюзионист Хари Худини изскочи от зашитото тяло на съществото, за което се твърдеше, че е на 500 години, под бурните аплодисменти на публиката. Той отново избегна смъртта. За освобождаването си се нуждаеше само от 15 минути, много по-малко от трите дни на библейския герой. Опасността обаче беше действителна. Тялото на животното беше обработено с арсен за съхранение. Макар да разполагаше с малък отвор, през който можеше да диша, Худини рискуваше да се задуши или да пострада смъртоносно от отровните изпарения.
Осъзнавайки опасностите, той предварително беше подписал документ, с който освобождаваше организаторите и останалите участници от отговорност в случай на смъртта си. По това време Худини вече се беше превърнал в един от най-известните артисти не само в Съединените щати, но и по света. Дръзките му номера и смелостта, с която ги изпълняваше, бяха в основата на неговата популярност. През предходните две десетилетия илюзионистът беше извървял пътя от бедността и неизвестността до славата и богатството, като непрекъснато създаваше все по-сложни и рисковани номера с бягства.
„Най-лесният начин да привлечеш тълпа – каза веднъж Худини, – е да се разгласи, че в определено време и на определено място някой ще опита нещо, при чийто неуспех ще последва внезапна смърт.“
Как се роди Хари
Хари Худини, около 1913 г. Библиотека на Конгреса. Обществено достояние
Хари Худини не носеше това име от раждането си. През 1874 г. в Будапеща се роди Ерих Вайс, който по-късно прие името, с което стана известен по целия свят. Големите бягства обаче сякаш бяха част от съдбата му още от детството. Семейството му напусна Унгария заради надигащия се антисемитизъм, въпреки че само десетилетие по-рано държавата беше предоставила равни права на евреите.
Семейство Вайс, чиято фамилия американските имиграционни служби промениха на Уайс, се установи в град Апълтън, щата Уисконсин. Бащата, Майер Самюъл Вайс, стана равин в местната общност, но скоро загуби длъжността си. Това го принуди да търси работа в други части на страната. През 1887 г. той пристигна в Ню Йорк заедно с Ерих, а по-късно там се премести и останалата част от семейството. През 1892 г. бащата почина, изтощен от житейските трудности.
Младият Ерих притежаваше атлетично телосложение и реши да потърси реализация на сцената. До 1898 г. вече беше обиколил множество градове, малки градчета и села, беше приел сценичното име Хари Худини и от четири години беше женен. Въпреки натрупания опит финансовата сигурност все още оставаше далеч от него.
Сцените на Уитни
През 1875 г. детройтският бизнесмен Си Джей Уитни отпразнува откриването на театър, определян като „най-пищно оборудвания театър в града“. Изграждането на „Уитни Гранд опера хаус“ му струваше 135 000 долара, сума, равняваща се на над 4 млн. долара по съвременна стойност. В продължение на повече от десетилетие сградата посрещаше едни от най-известните артисти и театрални представления в Детройт.
Когато федералното правителство на САЩ изрази намерение да построи административна сграда на мястото на операта, Уитни реши да продаде имота и да изгради нов театър.
На 31 октомври 1887 г., същата година, през която Худини пристигна в Ню Йорк с баща си, новата опера на Уитни отвори врати за публиката. „Ню Гранд опера хаус“ представляваше многоетажна сграда с 1409 места и интериор в готически стил.
През 1909 г. операта беше преименувана на театър „Гарик“. С течение на времето тя се утвърди като сцена за сериозни театрални произведения. Първоначално там се играеха предимно комедии и мелодрами, но постепенно репертоарът се разшири с по-сериозни постановки и участия на популярни артисти.
Как се роди Худини
През 1898 г. Худини и съпругата му Бес направиха продължителна пауза от сценичните си участия. Двамата се върнаха в Ню Йорк, за да живеят при майката на илюзиониста и да обмислят дали си струва той да продължи кариерата си на майстор на бягствата.
На следващата година решиха отново да опитат. Върнаха се към представленията със своя номер с магически сандък „Метаморфоза“, а Худини продължи да демонстрира уменията си да се освобождава от белезници. Въпреки усилията бъдещето им като артисти все още изглеждаше несигурно.
В началото на пролетта на 1899 г., докато Худини се изявяваше в Сейнт Пол, щата Минесота, неговият номер с белезниците привлече вниманието на Мартин Бек, мениджър във водевилния театър. Заинтригуван от видяното, Бек донесе собствени белезници и предизвика илюзиониста да се освободи от тях. Худини успя да го направи бързо.
На 14 март получи телеграма от Чикаго. Подателят беше Бек, който му предлагаше участие в свое шоу в Омаха с възможност за ангажимент през целия сезон.
„Тази телеграма промени целия път на живота ми“, спомни си по-късно илюзионистът.
Скоро Худини придоби известност като Краля на белезниците. Постепенно започна да използва и окови за краката, усмирителни ризи и вериги. Името му се превърна в символ на привидно невъзможните бягства.
С всяко следващо представление той повишаваше трудността и опасността на изпитанията. Затваряше се в заковани сандъци, които след това хвърляха в реки. Издигаха го високо във въздуха с кран, провесен с главата надолу. Погребваха го на дълбочина около 1,8 метра под земята или го поставяха с главата надолу в стъклен съд, пълен с вода. Сред най-необичайните му изпълнения беше и бягството от тялото на огромното „морско чудовище“.
Онези, които се съмняваха в способностите му, имаха възможност лично да се убедят в тях. Сред тях се оказаха и представители на германската имперска полиция, след като един от нейните служители го обвини в измама.
По следите на измамниците
Худини и „духът“ на Ейбрахам Линкълн. Демонстрация на начина, по който фотограф можел да създаде фалшиви „снимки на духове“, представяни като доказателства за появата и общуването на мъртвите с живите. Библиотека на Конгреса. Обществено достояние
Худини изпитваше силна гордост от работата си. За него сценичните номера не представляваха само развлечение. Той държеше и на тяхната автентичност. Именно това убеждение го подтикна да започне кампания срещу ясновидци и спиритисти, които твърдяха, че могат да общуват с мъртвите.
Първоначално илюзионистът проявяваше любопитство към твърденията им. Посещаваше десетки спиритически сеанси и се сприятели с някои убедени последователи на спиритизма. Сред тях беше сър Артър Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс.
Постепенно обаче Худини се убеди, че подобните прояви се основават на измама. Той започна да разобличава хора, които според него злоупотребяваха с доверието на публиката. Най-известната сред тях беше Мина Крандън от Бостън, позната публично като „Марджъри“.
През 1924 г. списание Scientific American обяви награда от 2500 долара за всеки медиум, който успееше да докаже своите твърдения. Марджъри вярваше, че може да изпълни това условие.
Худини се присъедини към разследващата комисия на списанието. Преди края на годината той вече беше стигнал до заключението, че Марджъри също използва измамни похвати. Публикува дори брошура, в която изложи аргументите си.
Кампанията му срещу бостънската медиумка продължи и през 1925 г. Тогава той организира разобличително представление в „Бостън Симфони Хол“.
Scientific American не присъди наградата на Марджъри. Междувременно различията между Худини и Артър Конан Дойл станаха непреодолими. Писателят запази убежденията си в спиритизма и прекрати приятелството им.
Смъртоносен октомври
Худини продължи да представя своите зрелищни номера и едновременно с това да води кампания срещу спиритисткото движение.
На 14 декември 1925 г. той започна еднолично представление на Бродуей, озаглавено „Худини“. Шоуто продължаваше 150 минути и включваше фокуси, опасни бягства и демонстрации, с които илюзионистът разобличаваше спиритистки похвати. Представленията продължиха до 17 януари 1926 г.
Успехът на Бродуей показа, че Худини се намираше на върха на своята популярност.
Интересът на публиката беше толкова голям, че илюзионистът реши да тръгне на турне. Той представяше двучасовото си и половина шоу пред препълнени зали.
На 11 октомври 1926 г. Худини изнесе представление в театър „Капитол“ в Олбъни. Докато се подготвяше за прочутия номер „Китайска водна камера за изтезания“, счупи глезена си. При този номер трябваше да се освободи от оковите си, докато задържаше дъха си под вода за около три минути.
Посъветваха го да прекъсне участията си за няколко дни, за да се възстанови. Той обаче отказа да се откаже от представлението и го изнесе докрай. Въпреки травмата продължи и с останалите планирани изяви.
Худини по време на изпълнение на номера „Китайска водна камера за изтезания“. Библиотека на Конгреса. Обществено достояние
Осем дни по-късно Худини изнесе лекция в студентския съюз на университета „Макгил“ в Монреал. Тя беше част от многодневното му участие в града.
По време на престоя му го посетиха трима студенти от университета. Последен пристигна Дж. Гордън Уайтхед, който възнамеряваше да интервюира илюзиониста.
През следващите сто години се появиха противоречиви разкази за случилото се по време на тази среща.
Според клетвената декларация на Уайтхед двамата с Худини обсъждали начините за поддържане на добра физическа форма. По време на разговора илюзионистът го поканил да го удари в стомаха.
Съгласно едно от описанията Худини лежал заради травмата на крака си. Уайтхед заявил, че първоначално го ударил съвсем леко. Илюзионистът го насърчил да опита по-силно и студентът нанесъл втори удар. Худини не реагирал и отново го подканил. Тогава Уайтхед изпълнил молбата му с още по-голяма сила.
Според други свидетелства студентът ударил Худини изненадващо. Някои разкази дори приписвали на Уайтхед злонамерено намерение.
Разминавания съществували и по отношение на датата. Според различните сведения ударите били нанесени на 20, 21 или 22 октомври. Въпреки противоречията около самото събитие последвалите обстоятелства бяха известни.
Худини приключи престоя си в Монреал и на 23 октомври се качи на нощния влак за Детройт.
По време на пътуването състоянието му се влоши. Илюзионистът имаше висока температура и изпитваше силни болки в корема. Той разказа на съпругата си за случилото се в гримьорната по време на престоя му в „Макгил“.
На една от спирките беше изпратена телеграма с молба лекар да го посрещне в хотела в Детройт. Влакът обаче пристигна със закъснение и се наложи медицинският преглед да се състои в театъра.
Последното изпълнение
Театър „Гарик“ беше изпълнен с нетърпеливи почитатели на Худини. Предстоеше първата вечер от двуседмична поредица представления. Никой от зрителите не подозираше, че за илюзиониста тя ще остане единствената.
Худини беше със счупен глезен, страдаше от силни болки в корема и имаше температура от 40 °C. Въпреки тежкото си състояние той заяви на лекаря в гримьорната:
„Ще изнеса това шоу, дори да ми е последното.“
На 24 октомври 1926 г., преди почти сто години, Хари Худини действително изнесе последното представление в живота си.
По това време той не подозираше колко сериозно беше състоянието му. Апендиксът му се беше спукал и в организма му се развиваше тежко усложнение.
След представлението Худини рухна. Първоначално го откараха в хотела, а след това в болница „Грейс“. Там претърпя две операции, свързани с апендицита и последвалия перитонит.
В трагично съвпадение илюзионистът почина на 31 октомври 1926 г., точно 39 години след откриването на театъра, който по-късно получи името „Гарик“ и в който той беше изнесъл последното си представление.
Макар Худини да отхвърляше твърденията на спиритистите, той беше обещал на съпругата си Бес, че ако умре преди нея, ще се опита да установи връзка с нея от отвъдното.
В продължение на десет години след смъртта му Бес се опитваше да осъществи подобен контакт. Всяка година тя провеждаше ритуал на покрива на хотел в Холивуд. Част от него беше електрическа крушка, която оставаше запалена по време на опита.
След последния ритуал тя тържествено заяви:
„Той не дойде. Изгасвам светлината.“
