В средновековна Европа разказите за крал Артур и неговия двор били най-популярни след Библията, а кралят бил изобразяван в гоблени и ръкописи
Крал Артур плени въображението на хората за векове напред. Черпейки вдъхновение от уелска поезия и народни предания от края на VI до началото на VII век сл. Хр., духовникът Джефри от Монмът написа първия значим средновековен исторически разказ за Артур в своята „История на кралете на Британия“.
Тази книга от средата на XII век поставя основите на Артуровата легенда, които последващи автори – през Средновековието и след него – развиват в множество хроники с преразкази и производни произведения. Светските разкази за крал Артур и неговия двор в Камелот се разпространяват толкова широко сред всички социални класи, че стават най-четеният текст след Библията в средновековна Европа. През този период крал Артур е изобразяван в различни форми на изкуството, включително гоблени и ръкописни илюстрации.
„Гоблените на деветимата герои“
Метрополитън Клойстърс, известен по целия свят с прочутата си серия „Гоблени с еднорог“, пази и друг средновековен текстилен цикъл, който също представлява връх в това изкуство. „Гоблените на деветимата герои“ е едно от най-старите оцелели тъкачни произведения от Средновековието и включва забележително изображение на крал Артур като един от героите.
Творбата е създадена в първите години на XV век и е изтъкана от вълна в Южна Нидерландия, днешна Белгия. По онова време тя е имала двойно предназначение: от една страна е служела като декоративен елемент, а от друга – като средство за топлоизолация на помещенията през студените месеци.
Учените предполагат, че творбата може да е била част от колекцията на Жан, херцог на Бери (1340–1416) – един от най-значимите меценати на Средновековието и син на Жан II, крал на Франция. Въпреки това кой точно я е поръчал първоначално, остава неизвестно.
Темата за деветимата герои се появява за първи път около 1312 г. в ръкописа „Обетите на пауна“ на френския поет Жак дьо Лонгийон. Тя представлява смесица от фигури от античността и религиозни образи. Литературната идея за девет мъже, олицетворяващи рицарство, доблест и мъдрост, се превръща в популярен мотив в изкуството на късното Средновековие в Европа.
Известен още като „Деветте достойни“, този цикъл от гоблени включва легендарни и исторически личности от три традиции: класическата (Хектор от Троя, Александър Велики и Юлий Цезар), еврейската (Исус Навин, Давид и Юда Макавей) и християнската (крал Артур, Карл Велики и Годфрид Булонски).
„Гоблените на деветимата герои“ първоначално се е състоял от три големи хоризонтални пана, всяко от които изобразява трима главни герои. Поради крехкостта на материала са оцелели само пет от героичните сцени, сред които и тази на „Крал Артур“. Митичният владетел е разпознаваем по своя герб – три корони върху син фон.
В гоблена крал Артур седи на трон под сводест навес, заобиколен от епископи и кардинали под по-малки балдахини. Готическите архитектурни елементи – зъбери и ажурни прозорци – са използвани, за да се създаде усещане за пространствена дълбочина и да се откроят отделните фигури.
В някакъв момент от 500-годишната си история „Гоблените на деветимата герои“ са разрязани на парчета. В началото на XX век оцелелите части са скърпени и превърнати в завеси за замъка на едно френско благородническо семейство. Музеят на изкуствата Метрополитън придоби серията гоблени през 30-те и 40-те години на XX век, когато тя наброявала общо 94 фрагмента.
Музейните куратори трябвало да разберат как да реконструират отделните части. Екип от четири висококвалифицирани шивачки извърши тази работа – разрязвайки, сглобявайки, пробождайки и подплатявайки наново тази ценна творба. След приключването на реставрационните работи през 1949 г. Метрополитън не се бил докосвал до „Крал Артур“ чак до 2019 г., когато отделът за консервация на текстил предприе мащабна програма за опазване на творбата, която продължи до 2022 г. Целта беше да се почисти, стабилизира и възстанови чрез тъкане увредените участъци, а крайният резултат е забележимо по-ярко и живо изображение.
В гоблена Артур е представен като християнски владетел, въпреки че оригиналните легенди са светски – именно затова е изобразен заобиколен от духовници. Както обясняват Питър Барнет и Нанси Ву в книгата си „Клойстърс: Средновековно изкуство и архитектура“, тези второстепенни фигури „са сходни с маргинализираните и трудноуловими фигури, срещани в … ръкописни илюстрации.“
Образът на самия крал Артур присъства и в средновековните ръкописи, макар и като по-изпъкващ мотив. Тези истории, увековечени върху пергамент, велум ( висококачествен вид пергамент ) и хартия, са написани на ръка, а някои са украсени и с рисувани илюстрации, допълващи текста.
Артурови ръкописи
Ръкописите за крал Артур, ценени по времето на създаването си, запазват своята стойност и до днес. През 2010 г. „Граалът на Рошфуко“ – илюминиран ръкопис с изображения, изработени с благородни метали – беше продаден за 2,4 милиона лири на търг в Сотбис, надхвърляйки значително предварителната си оценка. Смята се, че тази творба от първата половина на XIV век е най-старият оцелял пълен разказ за легендите за крал Артур.
Ръкописът се състои от три обемисти тома с 107 миниатюрни илюстрации, изящни като скъпоценни камъни. Изображенията пресъздават сцени на рицарство, придворна любов и битки. По повод продажбата Тимъти Болтън, специалист в Сотбис, заяви: „Сцените нерядко са изпълнени с буйна енергия и излизат извън рамките на картините – високи кули стърчат над горните ръбове, а фигури се изсипват от миниатюрите върху празната страница, докато падат или се мъчат да избягат от враговете си.“
В скорошно академично изследване, използващо научни статистически модели, изследователите стигнаха до извода, че над 90 процента от средновековните ръкописи за рицарство и героизъм са изгубени през вековете. Това прави оцелелите екземпляри още по-безценни.
Британската библиотека притежава над 40 Артурови ръкописа. Сред най-забележителните е копие на „История на Британия“ от нормандския поет Вас, датиращо от втората четвърт на XIV век. Произведението се основава на по-ранния текст за Артур на Джефри от Монмът, но добавя елементи, превърнали се в неизменна част от легендата – като Кръглата маса. Ръкописът пресъздава подвизите на Артур чрез поредица от разказни илюстрации. Почти 100 оцветени рисунки с перо привличат вниманието с изразителните лица на изобразените фигури.
Друг изключителен ръкопис в Британската библиотека е книга от 1400 г. с изображения на крал Артур, коронясан в синя мантия, в разказ за сър Гавейн – рицар от неговия двор. Този ръкопис е бил част от прочута британска колекция, която изгоряла при пожар през 1731 г. Въпреки че много ценни творби са унищожени, тази книга оцелява.
В континентална Европа пък един немски кодекс от 1372 г. съдържа изящни Артурови изображения. Книгата, съхранявана в Лайденския университет, разказва конкретна рицарска история и е най-старата илюстрирана версия от своя вид. Тя е украсена с полустранични и цялостранични илюстрации в ярки цветове с приказна образност. Историците на изкуството смятат, че стилистичната композиция на изображенията е повлияна от средновековните гоблени.
Историите за крал Артур издържат изпитанието на времето въпреки променящите се вкусове и продължават да бъдат важен културен ориентир. Ралука Радулеску, професор по средновековна литература в университета в Бангор, смята, че вечната им привлекателност се крие във въплъщавания от тях „стандарт на морална почтеност“, който трудно се открива в реалния свят. Средновековните гоблени и ръкописи са живо свидетелство за рицарския и митичен образ на Артур.
