Ричард Гиър подкрепи тибетската кауза в Дарамсала. Междувременно три тибетски училища бяха закрити, а международни експерти предупреждават за системно откъсване на децата от техния език, семейство и културно наследство.
Какво означава да загубиш родния си език, преди още да си пораснал? Какво означава да бъдеш откъснат от семейството си, да учиш история, в която собствената ти култура постепенно изчезва, и да бъдеш възпитаван да възприемаш идентичността на мнозинството като единствената допустима?
За тибетските деца тези въпроси вече не са абстрактна хипотеза.
Последните събития в Тибет очертават тревожна картина на образователна и законодателна трансформация, която според международни правозащитни организации и експерти на ООН поставя под заплаха самото оцеляване на тибетския език и културна идентичност.
Докато Пекин представя политиката си като усилие за национално единство, модернизация и равнопоставеност, от Тибет продължават да постъпват сведения за закриване на местни училища, ограничаване на обучението на тибетски език и прехвърляне на деца в централизирани държавни интернатни институции.
Това е конфликт, който далеч надхвърля границите на Китай. Той засяга универсалното право на всяко дете да расте, без да бъде принуждавано да се отказва от своята идентичност.
Новият закон за „етническото единство“ на Китай
Под претекстa за „етническо единство“ Китайската комунистическа партия (ККП) превръща държавната политика в инструмент за принудителна асимилация, поставяйки тибетския език, култура и религиозна идентичност под натиска на доминиращата китайска национална идеология. Влязъл в сила на 1 юли 2026 г., Законът за насърчаване на етническото единство и напредък създава правна рамка за ограничаване на образованието на майчин език, засилване на държавния контрол над религиозните институции и наказателен натиск върху проявите на етническа идентичност — рискове, за които предупредиха осем експерти на ООН.
Следните разпоредби на закона пораждат най-сериозни опасения:
- Език и образование (чл. 15): поставя мандарин китайския в приоритетна позиция в образованието и публичната администрация, което създава риск от изместване на тибетския и другите малцинствени езици.
- Религия (чл. 46): изисква религиозните организации и институции да следват политиката за „китаизация на религията“, засилвайки държавния контрол върху религиозния живот.
- Контрол върху обществото (чл. 54): предвижда възможност за подаване на сигнали за действия, определени като подкопаващи етническото единство.
- Извънтериториално действие (чл. 63): предвижда правна отговорност за определени действия извън Китай, които властите определят като подкопаващи етническото единство
Законът институционализира политиката на Пекин за изграждане на единна китайска национална идентичност под ръководството на Китайската комунистическа партия.
Ричард Гиър в Дарамсала: Подкрепата за Тибет продължава
На 31 октомври 2026 г. американският актьор и дългогодишен защитник на тибетската кауза Ричард Гиър посети Дарамсала, Индия, където се срещна с Негово Светейшество 14-ия Далай Лама.
Като председател на борда на International Campaign for Tibet (ICT), Гиър продължава да използва международната си известност, за да привлича внимание към положението на тибетския народ.
По време на визитата си той проведе разговори и с представители на тибетското политическо ръководство в изгнание, сред които заместник-председателят на тибетския парламент Долма Церинг Тейкханг. Обсъдени бяха бъдещи съвместни инициативи за защита на тибетската култура, човешките права и правото на самоопределение.
Гиър отправи критики към китайските политики за „етническо единство“, определяйки ги като механизъм за етническо заличаване и подкопаване на тибетската културна идентичност.
Неговата позиция е свързана с дългогодишната му подкрепа за мирно и справедливо решение на тибетския въпрос.
Това не е просто символична подкрепа от известна холивудска личност. То е част от продължаващия международен дебат за това дали политиката на Пекин спрямо етническите малцинства съответства на международните стандарти за човешки права.
Три тибетски училища затворени в рамките на два месеца
На 4 ноември 2026 г. International Campaign for Tibet (ICT) публикува анализ, озаглавен „Китайското правителство продължава да закрива тибетски езикови училища и да насърчава принудителната асимилация в Тибет“.
Документът описва събития, случили се между август и септември 2026 г. в Тибетската автономна префектура Голок (Гуолуо), провинция Цинхай.
Три образователни институции, обслужващи местни тибетски общности, са били закрити:
1. Училището за момичета „Рагя Грасланд“ (Ragya Grassland Girls’ School)
Основано от тибетския просветител Джигме Гялцен, училището осигурявало образование за момичета от пастирски семейства, включително от отдалечени райони.
Освен съвременни учебни дисциплини програмата включвала тибетски език, традиционна медицина, астрология и изкуства.
Според анализа на ICT властите са разпоредили окончателното затваряне на училището на 27 август 2026 г.
2. Сиропиталището и училище „Голог Тадра“ (Golog Tadra Orphan School)
Основано през 2005 г., училището предоставяло образование, подслон и социална подкрепа на сираци и деца от социално уязвими семейства.
Според ICT институцията е обслужвала над 300 деца. След прекратяването на дейността ѝ ученици от прогимназиалните класове са били прехвърлени в държавни интернатни училища.
Така една образователна институция, която в продължение на две десетилетия е съчетавала обучение със социална грижа, губи възможността да изпълнява тази функция.
3. Училището в село Джасаг (Jasag Village School)
Създадено през 1995 г. със средства на местни пастирски семейства, училището било важен център за образование на децата от общността.
Според информацията на ICT през август 2026 г. местните образователни власти са поискали прекратяване на преподаването на тибетски език и преминаване изцяло към китайски език.
След отказа на училищното ръководство институцията е била закрита.
Тези сведения се потвърждават и от независимото радио Radio Free Asia, което публикува собствено разследване на 23 октомври 2026 г. Медията съобщава, че китайските образователни власти са били потърсени за коментар, но не са предоставили конкретни обяснения за закриването на училищата.
Особено тревожен е фактът, че съдбата на част от учениците и учителите остава неясна.
Това не са просто три административно закрити образователни институции. Става дума за места, които са осигурявали достъп до образование, социална подкрепа и приемственост между поколенията в общности, които трудно могат да бъдат заменени от централизирани държавни структури.
Когато една държава откъсва децата от езика, културата и семейните им традиции в името на политическото единство, тя поставя под въпрос основни права, защитени от международното право, и превръща културното многообразие в обект на държавна принуда.
Над един милион тибетски деца: Предупреждението на ООН
Случващото се в Голок не може да бъде разглеждано изолирано.
Още на 6 февруари 2023 г. трима независими експерти на ООН – специалният докладчик по въпросите на малцинствата, специалният докладчик за правото на образование и специалният докладчик в областта на културните права – изразиха сериозна тревога относно образователната система за тибетските деца.
Според получената от тях информация около един милион тибетски деца са били засегнати от политиките на държавните интернатни училища.
Експертите предупредиха, че системата изглежда функционира като мащабна програма за културна асимилация, насочена към интегриране на тибетските деца в доминиращата ханска културна среда.
В предупреждението си те посочиха няколко особено сериозни проблема:
- Преподаване основно на мандарин китайски език.
- Учебно съдържание, което отразява предимно културата и историческия опит на мнозинството.
- Ограничен достъп до традиционно тибетско образование и културно съдържание.
- Отдалечаване на децата от техните семейства и местни общности.
- Постепенна загуба на способността на младите хора да общуват свободно с родителите и бабите и дядовците си на тибетски език.
ООН подчерта, че подобни практики пораждат сериозни опасения във връзка с правото на образование, езиковите и културните права, свободата на религията и защитата на малцинствата.
Особено важно е, че това предупреждение е отправено още през 2023 г. Следователно закриването на трите училища през 2026 г. се вписва в по-широк процес, който международните експерти наблюдават от години.
Противоречието със собствената конституция на Китай
Един от най-съществените аспекти на тибетския проблем е, че китайското законодателство съдържа гаранции, които трудно могат да бъдат съгласувани с описаните ограничения.
Член 4 от Конституцията на Китайската народна република признава правото на всички етнически групи да използват и развиват своите говорими и писмени езици, както и да съхраняват или променят собствените си традиции и обичаи.
Член 37 от Закона за регионалната етническа автономия предвижда, че образователните институции, в които преобладават ученици от етнически малцинства, следва, когато условията позволяват, да използват учебници на съответния език и да провеждат обучението на този език.
Това е особено важно, защото показва, че правото на образование на майчин език не е просто искане на тибетски активисти. То присъства и в нормативната рамка на самата Китайска народна република.
Новите законодателни промени, свързани с „етническото единство“, обаче пораждат въпроси за реалното приложение на тези гаранции.
В официално съобщение до Китай от април 2026 г. експертите на ООН посочват, че измененията в Закона за стандартния говорим и писмен китайски език от декември 2025 г. са премахнали предишна разпоредба, позволяваща изключения при използването на мандарин като език на преподаване.
Според експертите това създава риск от ограничаване на пространството за образование на малцинствените езици.
Международното право и правата на тибетските деца
Китай е страна по няколко основни международни договора за защита на човешките права. Сред тях са Конвенцията на ООН за правата на детето, Международният пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.
Тези документи поставят ясни стандарти за защита на детето, културното многообразие и равнопоставеността.
Конвенция за правата на детето
- Член 20 изисква специална защита за децата, лишени от семейна среда, като отчита необходимостта от приемственост в етническото, религиозното, културното и езиковото им възпитание.
- Член 29 предвижда образованието да развива уважение към културната идентичност, езика и ценностите на детето.
- Член 30 защитава правото на децата от етнически, религиозни и езикови малцинства да използват собствения си език и да се ползват от собствената си култура.
Международен пакт за икономически, социални и културни права
Член 13 признава правото на образование и свободата на родители и организации да създават и управляват образователни институции при спазване на установените от държавата образователни стандарти.
Това поставя въпроса доколко административното закриване на независими образователни институции е съвместимо с международните задължения на Китай.
Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените
Закриването на училища, създадени специално за момичета от отдалечени пастирски райони, поражда и въпроси за равния достъп до образование.
Училището „Рагя Грасланд“ е пример за институция, която е съчетавала образователна дейност със специфичните социални потребности на момичетата от тези общности.
Важно е да се подчертае, че окончателното установяване на нарушение на конкретна международноправна разпоредба изисква индивидуална правна оценка и проверка на фактите. Но съществуващите данни дават достатъчно основания за независимо международно разследване.
Децата не са инструмент за изграждане на политическа идентичност
Особено тревожен е моделът на централизирано интернатно образование.
Когато местните училища бъдат закрити, семействата губят възможността да избират между различни образователни модели. Когато децата бъдат изпращани в отдалечени държавни комплекси, връзката им с ежедневието на местната общност може да бъде значително отслабена.
Така образованието престава да бъде единствено средство за придобиване на знания и се превръща в пространство, в което държавата има възможност да формира езиковата и културната принадлежност на следващото поколение.
Китайските власти представят централизираните училища като средство за подобряване на достъпа до образование, преодоляване на недостига на учители и осигуряване на по-добра материална база в отдалечените райони.
Тези аргументи трябва да бъдат разглеждани сериозно. Въпросът обаче е дали подобряването на образователната инфраструктура действително изисква ограничаване на преподаването на майчин език и отслабване на семейните и културните връзки.
Отговорът не може да бъде даден единствено от китайските административни власти. Необходими са независим достъп до училищата, прозрачност за съдбата на учениците и възможност родителите свободно да изразяват мнението си.
Тибетският въпрос е въпрос за всички нас
Съдбата на тибетската култура не е проблем само на тибетците. Тя поставя универсален въпрос за границите на държавната власт и за правото на народите да съхраняват своята идентичност.
Ако едно дете трябва да се откаже от майчиния си език, за да получи образование, това е проблем, който надхвърля всякакви географски и политически граници.
Ако едно семейство няма реална възможност да предаде на децата си своята култура, това е въпрос за правата на човека.
Ако една държава използва образователната система, за да наложи единна национална идентичност за сметка на исторически съществуващи култури, международната общност има основание да поиска обяснение.
Не става дума за противопоставяне на китайския народ срещу тибетския народ. Не става дума и за отричане на правото на Китай да развива своята образователна система. Става дума за разграничението между доброволната интеграция и принудителната асимилация. Националното единство не трябва да изисква културно еднообразие.
Езикът на едно дете не е заплаха за националната сигурност
Визитата на Ричард Гиър в Дарамсала идва в момент, когато въпросът за бъдещето на тибетската културна идентичност придобива нова международна значимост.
Закриването на училища, предупрежденията на ООН и новото китайско законодателство поставят сериозни въпроси за посоката, в която се развива политиката на Пекин спрямо тибетското население.
Истинската цена на подобна политика няма да се измерва само в административни решения, закрити институции или промени в учебните програми.
Тя ще се измерва в поколения деца, които може да загубят възможността да говорят свободно с бабите и дядовците си на собствения си език, да изучават историята на своя народ и да наследят културното богатство, съхранявано в продължение на векове.
Нито една държава няма право да превръща културната идентичност на детето в условие за неговото образование. Нито едно правителство не би трябвало да възприема езиковото многообразие като заплаха. И нито една идея за национално единство не може да оправдае лишаването на едно поколение от правото да знае кои са неговите предци, какъв език са говорили и каква култура са му оставили.
