В Париж и Брюксел протестиращите насочват вниманието си към инфлацията и съкращенията в образованието. В Мадрид и Франкфурт основен проблем е достъпността на жилищата. В Италия – заплатите
Анализ
Протестите, започнали във Франция, се разпространиха в голяма част от Европа, извеждайки все повече млади хора по улиците и обезпокоявайки инвеститорите, които следят за признаци на политическа нестабилност.
Това, което започна като демонстрации срещу разходите за живот, жилищния проблем и съкращенията в образованието и социалните услуги, прерасна в по-широк израз на недоволство от мудната европейска икономика и ограничените перспективи за по-добър живот пред младите поколения. В няколко града митингите прераснаха в насилие, а кадрите на разграбени магазини и горящи улици оглавиха медийните новини и допринесоха за отлив от европейските облигации към смятани за сигурно убежище активи като американските държавни облигации.
Причините за недоволството се различават според страната. В Париж и Брюксел протестиращите се съсредоточиха върху инфлацията, съкращенията в образованието и натиска върху социалните услуги. В Мадрид и Франкфурт основен въпрос е достъпността на жилищата. В Италия демонстрантите посочиха слабия ръст на заплатите и ограничените възможности за кариера. В Албания и Сърбия гневът е насочен срещу корупцията.
Оттогава вълненията се разшириха отвъд младите хора. По-възрастни демонстранти се включиха в митинги срещу неравенството в доходите, замърсяването, увеличаването на пенсионната възраст във Франция и предложените изисквания за военна служба в Германия.
„Европа остава сред най-проспериращите региони в света, със силни институции за социална защита“, каза пред The Epoch Times Григорис Никитас, политически анализатор от Атина.
„И все пак хиляди излизат по улиците, защото смятат, че това благосъстояние вече не се превръща в икономически възможности.“
По думите му за много млади европейци опасението е, че ще живеят по-зле от родителите си.
Разлика в растежа
Европа остава богата в сравнение с много региони по света. Растежът ѝ обаче изостава от този в САЩ, което ограничава създаването на работни места и бюджетните ресурси, от които правителствата се нуждаят, за да поддържат социалните програми.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нарасна с 1,4% през 2025 г., в сравнение с 2,2% в САЩ, сочат данни на Световната банка. Икономиката на Франция се сви през първото тримесечие на 2026 г., докато Германия и Италия отчетоха едва незначителен растеж, съобщи Евростат.
Слабостта се отразява и в младежката заетост. Безработицата сред хората под 25 години е 15,4% в еврозоната и 15,5% в целия Европейски съюз, според Евростат. В САЩ съпоставимият показател е 9,9%, сочат данни на Федералния резерв на САЩ.
Бавният растеж натоварва и публичните финанси. Правителствата са под натиск да финансират пенсии, здравеопазване, образование и жилища, като същевременно управляват големи дългови тежести. Съотношението между държавния дълг и БВП на Франция е 115,7%, а на Италия – 136,7%, според Евростат.
Тези бюджетни ограничения помогнаха икономическите недоволства да се превърнат в политически. Много млади европейци се сблъскват с по-малко услуги, по-високи разходи за живот и по-ниски очаквания в сравнение с предишните поколения.
Натискът върху достъпността на живота в Европа
Друг фактор зад намалените очаквания на младите европейци е натискът върху достъпността на живота.
Преките сравнения между Европа и САЩ са сложни. Американците често плащат повече от джоба си за здравеопазване, университетско образование и жилище. Европейците, от друга страна, обикновено се ползват от щедри обществени услуги и субсидирани системи за образование и здравеопазване.
Но за младите работници правилният показател за достъпност не са само широко отразяваните потребителски цени. Той е колко разполагаем доход им остава след наем, данъци, сметки за енергия, транспорт и храна. По този показател много европейски градове са станали твърде трудни за живот.
Цените на енергията са голямо бреме, като домакинствата и предприятията плащат по-високи цени за електроенергия и природен газ, отколкото в САЩ. Разликата се увеличи след прекъсването на доставките на евтин руски газ, преминаването към по-ненадеждни възобновяеми енергийни източници и затягането на екологичните регулации.
Високите данъци върху потреблението, събирани в ЕС, също оскъпяват живота. Данъкът върху добавената стойност (ДДС), който е включен в потребителските цени, често надхвърля 20% в много европейски държави. В САЩ няма федерален ДДС, а щатските и местните данъци върху продажбите са по-ниски от европейските ставки на ДДС.
Напрежение в промишлеността
Икономическата стагнация на Европа се задълбочи от отслабването на промишлената ѝ база, преместването на производството в чужбина и регулациите, които повишиха разходите за местните производители.
Автомобилната индустрия се превърна в символ на този натиск. Изискванията на Европейския съюз за ускоряване на прехода към по-чисти превозни средства спомогнаха за ускоряването на търсенето на електрически автомобили и плъгин хибриди. Но китайските производители на превозни средства с нови енергийни източници – включително електромобили с батерии, плъгин хибриди и автомобили с горивни клетки – завоюваха позиции на европейските пазари, принуждавайки местните производители да наваксват бързо.
Икономическият натиск се вижда и в моделите на живот на домакинствата. През 2025 г. младите хора в ЕС напускаха дома на родителите си средно на 26,3 години, спрямо 26,2 години през 2024 г., според Евростат. Показателят се задържа около 26 години от 2002 г. насам.
В части от Южна и Югоизточна Европа възрастта е много по-висока. Младите хора напускаха дома средно на 31,5 години в Хърватия, на 30,9 години в Гърция и Словакия и на 30,2 години в Испания и Италия. Във Финландия, Дания, Естония и Литва средната възраст беше по-близо до началото на 20-те години.
За много млади работници наемите и разходите по ипотеките нараснаха по-бързо от заплатите, което отлага самостоятелността и подхранва недоволството от политическите системи, които според тях не реагират на проблемите им.
Стафис Яникос, президент на института „Пушкин“, заяви, че младежките вълнения в Европа имат и културни корени.
„Европейските поколения са израснали в потребителски общества, свикнали с придобивки, които мудните икономики вече не могат да поддържат“, каза той пред The Epoch Times.
Никитас посочи, че друг източник на напрежение е неспособността на някои европейски общества да интегрират имигрантите в по-широката социална и икономическа тъкан.
„Когато Франция се нуждаеше от имигрантска работна ръка през индустриалната епоха, тя построи жилища в покрайнините, за да реши проблема с достъпното настаняване“, каза той. „Днес безработицата и липсата на инфраструктура превърнаха някои от тези райони в средища на паралелни общества.“
Дори когато националните икономики се подобряват, младите хора в тези квартали често виждат малък шанс за социално израстване, добави той.
Криза на човешкия капитал
Патриция Порини, професор по мениджмънт в Университета „Лонг Айлънд“, заяви, че вълненията трябва да се разбират като едновременно икономическа криза и криза на човешкия капитал.
„Младите хора – предимно студенти, наскоро завършили и работници в началото на кариерата си – се мобилизират срещу хроничното недостатъчно финансиране на образованието, разходите за жилище, които поглъщат голяма част от началните заплати, и натиска от поскъпването на живота“, каза тя пред The Epoch Times.
По думите ѝ по-широкият глобален натиск, включително по-високите разходи за енергия и храни, е засилил недоволството.
Порини каза, че протестите са и предупреждение към правителствата за приоритетите им при разходите. Публичните системи, които подкрепят бъдещата производителност – училищата, университетите и достъпните жилища – се конкурират с нарастващите разходи за отбрана и сигурност. В Германия сред исканията на движението Gen Z Regelt („Поколението Z поема контрола“) е противопоставянето на задължителната военна служба, наред с призивите за повече инвестиции в образованието.
Вълненията, според нея, отразяват поколение, което вече не желае да чака мълчаливо.
„Няма да бъде търпяно мълчанието и търпеливото наблюдение как всекидневното благосъстояние претърпява бавна, продължила десетилетия ерозия“, каза Порини.
Пред европейските лидери стои предизвикателството, че много от исканията на протестиращите изискват пари, с които правителствата може да не разполагат, реформи, на които избирателите може да се противопоставят, и растеж, който континентът трудно успява да постигне.
