Кратките разговори с непознати могат да бъдат по-удовлетворяващи, отколкото очакваме
Джилиан Сандстром години наред избягваше разговорите с непознати. Един ден обаче в метрото тя забеляза жена, която държеше красив кекс, и събра смелост да я попита откъде го е купила. Двете разговаряха до края на пътуването.
„Беше наистина забавно!“, каза Сандстром пред The Epoch Times.
Това ѝ хареса толкова много, че психологът, която определя себе си като интроверт, промени насоката на изследванията си към ползите от разговорите с непознати.
Нейният опит съвсем не е необичаен. Кратките разговори с непознати – във влака, на щанда в кафене или на опашката в магазина – могат да бъдат по-удовлетворяващи, отколкото очакваме. Проучване от 2022 г., публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, установи връзка между щастието и общуването с различни хора извън най-близкия ни кръг.
Не е нужно да сте екстроверт, за да извлечете полза от това да поздравите непознати лица. По-долу петима водещи експерти по комуникация споделят какво са научили за разговорите с непознати и как да овладеете изкуството на непринудения разговор.
Сандстром ръководи Центъра за изследване на добротата „Съсекс“ в Англия. В книгата си, основана на научни изследвания, „Once Upon a Stranger: The Science of How ‘Small Talk’ Can Add Up to a Big Life“, тя разглежда как неангажиращите разговори с непознати могат да подобрят благосъстоянието и да намалят самотата.
Кратките положителни взаимодействия с непознати предизвикват отделянето на ендорфини и други неврохимикали, които ни карат да се чувстваме добре.
Проучване показа, че пътуващите, помолени да разговарят с непознати, са оценили пътуването си като по-приятно от онези, които са останали сами. Участниците били изненадани колко много им е харесало.
Една от причините общуването с непознати да носи удовлетворение е, че то често създава усещане за новост. Разговорът с нов човек, дори и кратък, предлага нещо, което обичайният ни кръг не може да ни даде. Новите разговори могат да предложат различна гледна точка или нови знания.
Но не е необходимо един разговор да прерасне в приятелство, за да има стойност, посочи Сандстром. „Понякога самото взаимодействие е достатъчно.“
Защо избягваме да се обръщаме към непознати
Щом кратките разговори с хора, които не познаваме, могат да ни накарат да се чувстваме добре, защо толкова много от нас ги избягват?
Част от проблема е в онова, което предполагаме, че ще се случи, каза пред The Epoch Times Шон Дюперон, изпълнителен коуч и световно признат експерт по комуникация. „Мозъкът ни непрекъснато прави бързи оценки за хората, които не познаваме.“
Например може да предвидим, че разговорът ще бъде неловък, че другият човек няма да иска да говори или че ще сме по-щастливи, ако ни оставят на мира, обясни тя. Но тези предположения често се оказват погрешни.
Страхът от отхвърляне е реална пречка. Важно проучване, публикувано в списание Science, установи, че социалното отхвърляне активира мозъчни области, които участват в обработването на физическата болка.
Телефоните, слушалките, автоматизираните каси и онлайн пазаруването допринасят за проблема – те премахнаха много от обичайните ситуации, в които хората някога са били принудени да общуват с непознати, посочи Дюперон.
Означава ли това, че непринуденият разговор с непознати е обречен да се превърне в изгубено изкуство?
Не непременно, каза тя. „Социалните умения, както и всички други умения, изискват практика.“
Как да започнете
Ако да се обърнете към напълно непознат човек ви се струва прекалено, започнете в среда, където разговорът възниква естествено.
Джон Леви е учен в областта на поведенческите науки и основател на The Influencers Dinner – инициатива, която събира успели непознати на обща вечеря.
Сред гостите му на вечеря са носители на Нобелова награда, главни изпълнителни директори, астронавти и знаменитости. На групи от около дузина души те се събират анонимно в апартамента му в Ню Йорк и приготвят вечеря заедно. Резултатът, каза Леви пред The Epoch Times, е, че общата задача създава естествен ритъм, който предразполага към непринуден разговор.
Не ви е нужен списък с известни гости, за да постигнете същия ефект. Леви предлага да се включите в доброволческа дейност, групова тренировка или каквато и да е инициатива, организирана около общ интерес. „Общата дейност намалява част от напрежението, защото вече имате нещо общо.“
След като започнете да разговаряте, Леви съветва да не преминавате веднага към твърде лични въпроси. Вместо това попитайте какво е чел, гледал или правил наскоро човекът, което го е развълнувало.
Той препоръчва също да отговаряте честно на обичайните въпроси. Ако някой ви попита „Как сте?“, не е нужно да казвате „добре“. Без да навлизате прекалено дълбоко в проблемите си, малко искреност дава на другия човек нещо, на което да откликне.
Ванеса Ван Едуардс е основателка на Science of People и авторка на наскоро излязлата книга „Conversation: How to Connect with Anyone & Make Every Interaction Count“. Тя каза, че едно от най-големите погрешни схващания за разговорите с непознати е, че разговорът трябва да доведе до нещо.
„Не е нужно“, каза тя пред The Epoch Times. Тези кратки връзки не е необходимо да водят до ново приятелство или дори до размяна на телефонни номера. „Понякога самата връзка е смисълът“, добави тя.
Страхотните разговори не се основават на харизма или екстровертност, а проучвания показват, че хората са по-ангажирани, отколкото си мислим, каза тя – особено ако задавате допълнителни въпроси, надграждащи току-що казаното от другия човек.
Тя също така иска хората да спрат да се тревожат, че ще изглеждат неловко. „Неловкостта не е извънредна ситуация“, каза тя. Целта е да се свържем с другия, а не да се представяме.
Следете за признаци как върви разговорът. Човек, който е обърнат към вас, поддържа спокоен зрителен контакт, усмихва се, задава въпроси и доброволно споделя информация, вероятно е ангажиран в разговора.
От друга страна, ако той гледа настрани и дава неизменно кратки отговори, това е знак, че трябва да уважите желанието му да приключи разговора. „Беше ми много приятно да разговарям с вас“ е достатъчно, за да завършите разговор. Учтивото оттегляне не е провал. То е част от умението да бъдете добър събеседник.
Безопасността също е важна. Най-добре е да общувате на обществени места и не се чувствайте длъжни да се приближавате до някого, когато не се чувствате в безопасност.
Непознатите, които не са съвсем непознати
Дългогодишната журналистка Мелинда Блау прекара години в изследване на онова, което нарича значими непознати. Това са познатите лица, с които не сме близки: сервитьорът, който знае обичайната ви поръчка, човекът, когото редовно виждате в парка за кучета, някой, с когото си говорите във фитнеса, или колега, когото никога не виждате извън работата.
„Не е нужно да помните рождените им дни. Може дори да не помните последния си разговор. Но това не означава, че връзката няма стойност“, каза Блау пред The Epoch Times.
Най-близките ни приятели и семейството често познават същите хора като нас, споделят много от интересите ни и разбират нашата история. Един случаен познат може да предложи различна гледна точка от тази на хората, които са най-близо до нас.
Особено за възрастните хора тези малки взаимодействия могат да помогнат за попълване на променящия се социален кръг. Според национално проучване за остаряването в Америка около един на всеки трима възрастни изпитва самота или липса на компания.
Блау, която е на 82 години и е водеща и продуцент на подкаста „The Crow’s Feet: Life As We Age“, каза, че близките отношения могат да се променят с годините, когато приятели се местят или умират, кариерите приключват, а децата стават самостоятелни.
Попълването на социалния ни свят не изисква да намерим нов най-добър приятел, посочи тя. То може да започне просто с разговор с някого във вашата сграда. Може би с човек, когото сте виждали и преди, но никога не сте заговорвали. В началото това може да е само споделена усмивка. „Дори това ни напомня, че сме част от един по-голям човешки свят“, каза Блау.
