Оказва се, че тялото ви има силно мнение за това кой от двата живота трябва да водите.
Какво е добър живот?
Този въпрос се задава от хиляди години и отговори никак не липсват. В културната среда на древна Атина преди повече от 2 000 години обаче двама философи подхождат към този въпрос по два много различни начина.
Единият казва, че добрият живот е живот, който носи приятно усещане. Другият казва, че добрият живот е добър живот, независимо дали се усеща така, или не.
През последните няколко десетилетия, с напредъка на науката, започнахме да търсим отговора в човешкото тяло – в кръвта, в стареещия мозък и в продължителността на живота на човека.
Оказва се, че тялото ви има силно мнение за това кой от тези два живота трябва да водите.
Склонността към удоволствието
Около 300 г. пр.н.е. философът Епикур се заема да определи какво прави живота добър.
Той започва с едно просто наблюдение. Наблюдава новородени същества, които нарича „непокварени същества“, как инстинктивно се насочват към това, което носи приятно усещане, и се отдръпват от това, което причинява болка.
Затова епикурейската етика поддържа, че природата дава на всяко живо същество едно и също вродено наставление: търси удоволствието и избягвай болката.
В съвременния език понякога гледаме на удоволствието като на нещо, за което човек трябва да изпитва вина, но за Епикур удоволствието е, както пише той, „началото и краят на блажения живот“.
Той не разглежда удоволствието („хедоне“) като разточителства като пиршества, вино или празненства. Най-висшата форма на удоволствие, казва той, е изобщо да няма усещане. Това е състоянието, в което се намирате, когато нищо не боли в тялото ви и нищо не терзае ума ви – отсъствие на болка в тялото и на смут в душата.
Според Епикур това състояние на покой не се постига чрез добавяне на още, а чрез нужда от по-малко. Той наставлява учениците си да подреждат желанията си в три кошници:
Естествени и необходими, като храна, подслон и сигурност
Естествени, но не необходими, като изискана, луксозна храна
Празни – като стремеж към слава, власт и безкрайно богатство. Епикур казва, че празната кошница няма предел; тя не може да бъде напълнена и, ако я преследвате, ще ви остави неспокойни за цял живот.
Така той предлага хедонистичен подход: добрият живот е основан върху простите удоволствия.
Това е първият отговор на въпроса какво е добър живот.
Антитезата на удоволствието
Гръцкият философ и енциклопедист Аристотел смята, че всички хора в крайна сметка се стремят към щастието.
Нека направим един малък мисловен експеримент. Ако някой попита: „Какво искаш?“, може да отговорите: пари. После той допълва: „За какво ти трябват парите?“ Вие казвате: за да си купя самолетен билет. Тогава той пита: „Защо?“
Вашите отговори са: за да пътувам. За да посетя любимото си място за почивка. За да се забавлявам и да се наслаждавам на гледките.
„Защо искаш да правиш всичко това?“, пита той.
В крайна сметка отговорът винаги е: за да бъда щастлив.
Искаме пари заради това, което можем да купим с тях, и здраве заради това, което ни позволява да правим.
Но щастието, според Аристотел, не е средство за постигане на цел. То е самата цел – крайната и самодостатъчна цел.
Аристотел също така обяснява откъде идва тази върховна форма на щастие.
Той пита: може ли щастието да идва от удоволствие, чест или богатство? Сетивното удоволствие не може да бъде най-висшият източник на щастие, казва той, защото живот, прекаран в преследване на удоволствия, е живот, подходящ за пасящ добитък. Понеже винаги ще преследвате движеща се цел, щастието никога не може да бъде постигнато.
Проблемът с честта е, че тя зависи от мнението на другите хора, а мненията могат да се променят за една нощ. По света има милиарди хора, които биха ви мерили с различни критерии за чест.
Богатството идва и си отива; то е непредвидимо – и, най-важното, е средство за постигане на цел. Помните ли? За какво ви трябват парите? Истинското щастие трябва да бъде нещо, което желаем заради самото него.
Аристотел установява, че трябва да направи крачка назад и да зададе по-дълбок въпрос: за какво е човешкото същество?
Неговата идея е, че за да живее добър живот, човек трябва добре да изпълнява предназначението си – точно както ножът е добър, когато реже добре, защото рязането е неговото предназначение, а флейтистът е добър, когато свири умело.
Кое е онова единствено нещо, което човешките същества правят, а нищо друго не може?
То не може да е просто това да си жив, защото и растенията просто живеят. Не може да е възприятие и движение, защото и животните ги имат.
И така, кое е онова нещо, което отличава хората? Това е умът.
Способността да разсъждаваме, да избираме, да действаме целенасочено – тоест да правим правилното нещо, по правилния начин, в правилния момент.
Нашата способност да разсъждаваме, да избираме, да действаме целенасочено – тази разумна способност на душата – е това, което ни прави хора. Аристотел нарича тази форма на щастие евдемония, или крайната цел на живота.
Евдемонията е да вършиш неща в съответствие с добродетелта, казва той. Добродетелта включва нравствени качества като смелост, честност, щедрост, справедливост и самоконтрол. Добродетелите трябва да се упражняват активно, а не просто да се проповядват или към тях само да се стремим.
Той стига до извода, че върховното щастие идва чрез упражняването на добродетелите.
Ключовото е, че добродетелта е навик, който изграждате чрез действие. Тя не е нещо, с което се раждате, нито е настроение, в което случайно се намирате.
„Ставаме справедливи, като вършим справедливи дела, и смели – като вършим смели дела“, пише Аристотел.
Хората са социални същества. Добрият живот се случва сред другите, а не насаме, казва Аристотел. Затова почти всички добродетели са свързани с начина, по който се отнасяме към другите хора.
Удоволствието все пак има място в картината на добрия живот при Аристотел. Той просто го премества на друго място. Човекът с добър характер започва да изпитва удоволствие от това да върши правилното, така че удоволствието следва добродетелта като сянка. То е наградата за добре изживян живот, а не неговата цел.
Това води до втория отговор на въпроса какво е добър живот: щастието не е в това да се чувстваш добре, а в това да бъдеш добър и да позволиш на добрите чувства да възникнат като резултат от добродетелния живот.
И двата отговора дават прозрение за това как определяме добрия живот. А сега нека преминем от философията към съвременната наука, която отговаря на въпроса от още един, също толкова интригуващ, ъгъл.
Поглед навътре в клетката
През 2013 г. изследователи анализираха кръвни проби от хора, които клонят към единия или другия тип щастие – хедонистично или евдемонично – и изследваха кои гени са по-силно изразени в имунните им клетки.
Хората, чието щастие идва главно от хедонистично удоволствие, показаха по-голяма активност в гени, които предизвикват възпаление и са свързани със сърдечни заболявания, рак и стареене. При хората, чието щастие идва от смисъл, се наблюдаваше обратното: техните имунни клетки показаха по-ниска активност в гените, които засилват възпалението, и по-висока активност в гените, участващи в антивирусната защита.
С течение на годините изследванията продължиха да свързват евдемоничното благополучие – щастие, произтичащо от смисъл и цел – с по-ниска активност на гените, свързани с възпалението. Връзките бяха най-силни, когато смисълът идваше от усещането за свързаност с други хора.
По-късни проучвания обаче не потвърдиха последователно идеята, че хедонистичният, насочен към удоволствието подход към живота е вреден за здравето ни. Освен това епикурейското удоволствие се отнася предимно до умереност и спокоен ум, а не до хедонистично преживяване.
Удоволствието в умерени граници не е отрова и може да бъде път към добрия живот. Но удоволствието чрез смисъл сякаш прави нещо, което удоволствието само по себе си не прави.
Вашата причина да живеете
Животът, изпълнен с цел, намалява възпалението, а ефектите му се проявяват най-ясно в мозъка.
Изследователите измерваха усещането на хората за цел чрез прости твърдения, като „Имам усещане за посока в живота си“ или „Имам неща, които очаквам с нетърпение“. Вашата цел може да бъде просто да имате причини да станете утре сутрин, или пък велико призвание.
Екип от изследователи в Чикаго проследи повече от 900 възрастни хора в продължение на до седем години, за да провери дали усещането за цел предсказва по-късна поява на болестта на Алцхаймер. Хората с най-силно усещане за цел в живота имаха около 2,5 пъти по-голяма вероятност да останат без болестта в сравнение с хората с най-слабо усещане за цел.
Подобен модел се проявяваи в изследванията върху дълголетието и сърдечно-съдовото здраве.
Едно от най-впечатляващите открития идва от японското понятие „икигай“, което означава „причина да живееш“ и много наподобява възгледа на Аристотел за живот с цел.
Изследователи зададоха на повече от 43 000 японски възрастни един прост въпрос: „Имате ли икигай в живота си?“
Седем години по-късно хората, които отговориха, че нямат икигай, имаха с около 50 процента по-голяма вероятност да починат през тези седем години.
Добродетелното намерение има значение
За да извлечете истинска полза от живот с цел, той трябва да бъде движен от правилното намерение. Изследователи проследиха възрастни хора, които работеха като доброволци, и ги попитаха защо го правят. Някои казаха, че доброволстват, за да помагат на други хора. Други честно признаха, че го правят най-вече заради себе си – за да се почувстват по-добре, да се срещат с хора или просто да излизат от къщи.
Четири години по-късно онези, които доброволстваха, за да помагат на другите, имаха по-малка вероятност да са починали. Онези, които го правеха главно заради себе си, изобщо не получиха здравословна полза.
Ползата не идваше от самата дейност. Тя идваше от намерението зад нея. Целта ви помага най-много, когато е насочена навън, към нещо отвъд самите вас – точно както казва Аристотел.
Добродетелите, нещата, които правят живота добър, почти всички са свързани с това как се проявявате пред другите хора. Когато правите добро искрено, заради самото добро, то намира пътя обратно към вас. Ако го правите като начин да помогнете на себе си, ефектът избледнява.
Застанали между двамата гръцки философи, къде ви оставя всичко това?
Може би балансираният отговор е следният: наслаждавайте се на истинските удоволствия в живота, както учи Епикур, и се стремете към живот с цел и добродетел, както съветва Аристотел.
