С техния вот приключва изборът на новия съвет, чиято първа голяма задача е нов главен прокурор
Следователите в страната избират днес, 21 ноември, своя представител във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това е последният от изборните членове на новия съвет – ден по-рано парламентът избра своите 11 членове, а съдиите и прокурорите вече избраха своите.
Право на глас имат 453 следователи, разпределени в пет избирателни секции – в София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас. Гласуването продължава от 8:00 до 18:00 ч., а ако пред някоя секция има чакащи, и по-късно. Преброяването на бюлетините ще бъде заснето и излъчено на живо на сайта на ВСС, а резултатът трябва да бъде обявен до 23:00 ч., съобщи съветът.
Защо съставът на ВСС е толкова важен
ВСС решава кариерата на всички магистрати – съдии, прокурори и следователи. Според Конституцията неговите две колегии – Съдийската и Прокурорската – ги назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност. Съветът предлага на президента кандидатите за трите най-високи длъжности в съдебната власт: председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор. Те се назначават за седем години, а президентът не може да откаже назначението, ако съветът повтори предложението си.
Съветът има 25 членове. Председателите на двата върховни съда и главният прокурор са негови членове по право, 11 се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, а други 11 – от самите съдии, прокурори и следователи. Изборните членове имат мандат от пет години.
Мандатът на досегашния съвет изтече през октомври 2022 г., но той продължи да работи, тъй като парламентът не беше избрал нова квота. В момента прокуратурата няма избран главен прокурор. От 23 октомври я ръководи временно заместник-главният прокурор Магдалена Лазарова, а по закон заместникът поема поста еднократно и за не повече от шест месеца. С промени в Закона за съдебната власт, обнародвани на 1 юли, съветът с изтекъл мандат беше задължен да отлага решенията, които пряко засягат организацията и независимостта на съдебната система или имат траен ефект върху назначенията и устройството ѝ.
Европейската комисия отбеляза в доклада си за върховенството на закона от юли, че България не е постигнала напредък в реформата на ВСС, и препоръча промени по-специално в състава му, за да се гарантират неговата независимост и ефективност.
След като встъпи в длъжност, новият съвет трябва да избере нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд, а Прокурорската колегия – и нов директор на Националната следствена служба. И трите поста в момента нямат редовно избран ръководител. Нови ръководители вероятно ще има в началото на следващата година, отбеляза регионалният сайт Burgasmedia.
Двама кандидати за едно място
Следователите имат само един представител в съвета. Той заседава в Прокурорската колегия заедно с главния прокурор, четиримата членове, избрани от прокурорите, и петимата, избрани от парламента. „За съжаление, имаме само един представител в Следствието в Прокурорската колегия на ВСС“, каза временно ръководещият Националната следствена служба Мариан Маринов.
Кандидатите са двама и бяха изслушани от общото събрание на следователите на 14 ноември. Петко Петков е следовател в Националната следствена служба, на която е бил заместник-директор. Той предложи по-широки правомощия на следователите при най-сложните дела, киберпрестъпленията и големите финансови злоупотреби, задължителни срокове за конкурсите за магистрати и ограничаване на продължителното временно преместване (командироване) на магистрати на друга работа.
Бойко Атанасов е следовател в Софийската градска прокуратура от 2009 г. Той предложи нови правила за конкурсите, които да не позволяват манипулиране на резултатите. Атанасов обеща да работи и срещу назначаването на роднини и близки на магистрати.
На събранието на 14 ноември в уречения час се регистрираха само 162 следователи, при необходими 228 (повече от половината). Затова то започна час по-късно със 175 души, без да има кворум, което законът позволява, съобщи БТА.
Отношението им към ръководството на прокуратурата и към реформата
Двамата се състезаваха и през 2022 г., когато Петков беше избран от следователите за член на ВСС с гласовете на 265 от 435 колеги, а Атанасов получи 24. Тогава обаче нов съвет не беше сформиран.
Не открихме публични оценки на Петков за бившите главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев или за бившия изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов. На изслушването той заяви, че тест за радикална промяна ще бъде прозрачният избор на следващия главен прокурор, и се обяви за пресичане на неформалните зависимости и за справедлива кадрова политика. Петков подчерта, че мястото на прокуратурата и следствието е в съдебната власт. „Ако бъдем извадени, това би било дълбоко погрешно политическо решение […] Прокуратурата и следствието ще се превърнат в чисто политически органи, обвързани с политическата партия, която в даден момент управлява“, каза той, цитиран от Lex.bg.
Атанасов от години критикува ръководството на прокуратурата. През 2016 г. той заяви в интервю за „Биволъ“, че според него в столичното следствие имало група магистрати под контрола на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, които решавали делата според желанието му. Етичната комисия на ВСС се зае да провери случая, но стигна до извода, че проблеми няма, припомни „Сега“.
При избора на главен прокурор през 2019 г. няколко неправителствени организации издигнаха Атанасов като гражданска кандидатура. След избора на Иван Гешев той каза в интервю за „Тоест“, че прокуратурата „в лицето на своя главен прокурор е непредвидима“ и че тя е силно зависима от изпълнителната власт заради начина, по който се избира главният прокурор. През 2022 г. Атанасов заяви пред Фрог нюз, че след изказването му от 2016 г. срещу него са образувани множество производства и за повечето от тях са му наложени наказания – от забележка до намаляване на заплатата, а Гешев е предложил да бъде уволнен. През 2024 г. той каза пред „Факти“, че очаква Борислав Сарафов да стане главен прокурор, но постави въпроса дали ще довърши мандата си.
Пред общото събрание Атанасов заяви, че ще поиска пълна проверка на Прокурорската колегия и на целия ВСС, който според него от девет години е без контрол и с отчайващи резултати. „ВСС е единственият орган в държавата, чиято работа не е била подлагана на проверка“, каза той, цитиран от DeFakto. Атанасов обеща да предложи и единен регистър във ВСС за сигналите за незаконен натиск срещу магистрати.
Какви са нагласите
Парламентарната квота беше избрана след преговори между управляващата „Прогресивна България“ (ПБ) и опозиционните „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ): седем от новите членове бяха предложени от ПБ, а четирима – от ПП и ДБ. „Длъжни сме да дадем на българите нов ВСС, нов главен прокурор и впоследствие различна съдебна система“, заяви говорителят на парламентарната група на ПБ Антон Кутев. От ДПС разкритикуваха споразумението като неформален съюз между управляващите и опозицията, а депутатът Хамид Хамид прогнозира, че съветът ще бъде „най-политизираният орган в съдебната власт“.
Оценките на поддръжниците на съдебната реформа са предпазливо положителни. Според Петромир Кънчев от инициативата „Правосъдие за всеки“ новият съвет може да бъде значително по-добър от досегашния, но нито една група в него няма достатъчно гласове, за да наложи сама избора на главен прокурор или на председател на Върховния административен съд. Кънчев обобщи оценката си с една дума: „Става!“, съобщи Clubz.
Подобна, но по-предпазлива оценка направи доц. Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет, цитиран от същото издание. Според него няма основания да се очаква радикална промяна, защото за нея са нужни промени в законите и в Конституцията, както и сериозно преосмисляне на кадрите в съдебната система.














