Министърът на правосъдието Николай Найденов излезе с публична позиция по повод твърдения, свързани с негови срещи с магистрати
Позицията му идва на фона на напрежението около предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и на отношенията му с Борислав Сарафов. Самият Найденов посочва, че в институционалното си качество ще обжалва отказа да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Сарафов.
В началото на позицията си министърът припомня свое по-ранно публично изявление, в което е призовал Сарафов да се оттегли.
„В едно от първите си публични изявления след като поех поста на министър на правосъдието, призовах г-н Борислав Сарафов да прояви достатъчно чест и сам да се оттегли от системата, като посочих, че бих го поздравил, ако това се случи. Г-н Сарафов не заслужи такива поздравления.“
Найденов заявява, че срещите му с магистрати в Министерството на правосъдието са част от служебните му задължения. По думите му сред тях е имало магистрати, които са заявили, че са били подлагани на натиск. Министърът категорично отрича да е търсил подкрепа от кандидати за ВСС или да им е давал обещания.
„Като министър на правосъдието приемам магистрати в кабинета си в министерството. Това е част от работата ми и ще продължа да го правя. Сред тях имаше и такива, които заявиха, че са били подлагани на натиск. Никой кандидат за Висшия съдебен съвет не е получавал от мен обещания, ангажименти или искане за лоялност, нито в министерството, нито другаде. Не съм търсил подкрепа за избор на главен прокурор, още по-малко за себе си.“
По отношение на фирмата, спомената в писмото, за което министърът очевидно говори в позицията си, Найденов обяснява, че става дума за автомобилен бизнес, който извършва продажба и сервизно обслужване на автомобили и застрахователни услуги. Той потвърждава, че е посещавал офиса, но посочва, че причините са били лични.
„Посочената в писмото фирма извършва дейности по продажба и сервизно обслужване на автомобили, както и застраховането им, като офиса им съм посещавал по лични причини. Там не са провеждани никакви срещи с кандидати за ВСС.“
Министърът отправя и директно послание към Сарафов относно твърденията за евентуално престъпление. Според Найденов, ако главният прокурор разполага с данни за нарушение на закона, той следва да ги съобщи по установения ред, а не чрез медиите.
„Ако г-н Сарафов разполага с данни за извършено престъпление, като следовател той добре знае реда за съобщаването му. Този ред не минава през медиите.“
В най-острата част от позицията си Найденов определя начина, по който според него са представени фактите, като характерен за компроматни атаки. Той твърди, че реални обстоятелства са били свързани с недоказани твърдения, за да се създаде определен публичен разказ.
„Използваният типичен прийом за съставителите на компромати е навързването на действителни събития към изфабрикувани от тях твърдения, с цел придаване на достоверност на цялостния разказ.“
Найденов допуска и политико-институционален контекст зад случващото се. Той свързва атаката както с предстоящото обжалване на отказа за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов, така и с предстоящия избор на нов състав на ВСС. В същото време министърът изрично уточнява, че не твърди да знае какви са мотивите на Сарафов.
„Не знам дали тя е израз на раздразнението на г-н Сарафов от това, че в институционално качество ще обжалвам отказа да бъде образувано дисциплинарно производство срещу него, или зад нея се крие нещо по-голямо – чрез създаване на изкуствен скандал се преследва провал на предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и оставане на власт на досегашното удобно статукво.“
Именно предстоящият избор на ВСС министърът посочва като съществения въпрос, който според него не трябва да бъде изместван от публичния конфликт.
„Не се наемам да давам оценка за мотивите на г-н Сарафов. Няма да позволя обаче този спор да отклони вниманието от същественото: избор на ВСС, в който кандидатите се преценяват по професионализъм и интегритет.“
В заключителната част на позицията си Найденов поставя въпроса за институционалния характер на действията, които приписва на Сарафов. Министърът заявява, че няма да използва медиите за предприемането на последващи правни действия.
„Единствено бих отбелязал, че за разлика от своите досегашни действия, г-н Сарафов изглежда, че е реагирал като истински следовател /според собствените му разбирания/ и е използвал достъпния му инструментариум за информиране и за контролиране на срещите ми в министерството и извън него. Тук проблемът не е личен, а институционален и като такъв следва да намери своето разрешение.“
Финалът на позицията е категоричен: министърът възнамерява да защити позицията си по законов ред, без да превръща медиите в средство за този спор.
„Ще предприема действия за защита срещу действията на г-н Сарафов по установения от закона ред, без да използвам медиите за това.“
Така в публичното си изявление Найденов представя спора не само като личен конфликт със Сарафов, а като институционален въпрос, който според него се пресича с предстоящото обновяване на ВСС. Той отхвърля твърденията за нерегламентирани срещи и влияние върху кандидати за съвета и настоява вниманието да остане насочено към професионалните качества и интегритета на кандидатите.
